Андреас Реквиц за популизма, средната класа и разделeниeтo в обществото (1)

Андреас Реквиц за разлома в западните общества

Андреас Реквиц, роден на 18 март 1970 г. във Витен, федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия, е немски социолог и културолог. Реквиц е професор по сравнителна социология на културата в Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт на Одер. Прогнозата на Андреас Реквиц за политическото бъдеще в Европа гласи: популистите ще продължат да се разрастват.

В интервю за списание „Щерн” социологът Андреас Реквиц обяснява новите разделения в западното общество. Ние говорим все още охотно за „протестен вот”. Зад тази нагласа стои представата, че разгарянето на негодувание е краткотрайно явление, което по някое време ще изчезне. Но популизмът няма да изчезне лесно. Защото той е само симптом.

Въпрос: Симптом на какво?

Андреас Реквиц: На промяна, която обхваща дълбинните пластове на всички модерни общества на Запада, и то отдавна. Едва сега проумяваме какви огромни енергии може да освободи този процес. Той сякаш си проправя път нагоре и се изразява в конкретна политика.

Кои промени имате предвид?

От епохата след Втората световна война до средата на 80-те години в Германия имахме до голяма степен хомогенно, често дори егалитарно общество: сходни начини на живот, обещания за лично израстване и прогрес за милиони хора. И към това до голяма степен обвързващи идеали, образци на поведение и ценности.

Някога социологът Хелмут Шелски го нарече „нивелираното общество на средната класа” („nivellierte Mittelstandsgesellschaft”). Промишленото производство беше в центъра на икономиката, а голямата група на квалифицираните работници формираха центъра на обществото.

От години насам преживяваме ускорена трансформация към една постиндустриална икономика на услугите и на знанието. Някогашното хомогенно общество се разпада. То се диференцира във възходящи и низходящи социални среди. Тези социални среди се движат в свои собствени, съвсем различни пространства на дискурси и опит.

Как по-точно могат да се опишат тези социални среди?

Разграничавам три групи. Първата, разбира се, е една нова средна класа - това са преди всичко висококвалифицирани специалисти в големите градове с добри перспективи за кариера, предимно в икономиката на знанието. В противовес на тях обикновени, по-скоро ниско платени професии, които често работят все още тежък физически труд.

Те образуват нова ниска класа: от куриера на колети до помощния работник в кланицата. Между тях се намира групата, което наричам старата средна класа: хора със средно образование, често живеещи в селските райони и в малки градове, с нагласи и начин на живот по-скоро консервативно-традиционни: скромен собствен дом, две деца, лек автомобил комби пред входната врата. Тук в известна степен може да се открие наследството на някогашното „нивелирано общество на средната класа”.

Какви жизнени чувства формират различните социални среди?

Новата средна класа се изживява като победител в главните мегатрендове: глобализация, дигитализация, образователна експанзия, обществена либерализация. Новата ниска класа, от друга страна, често намира живота си за унизителен и прекариатен (заб. от прекариат - обществена група с несигурност на работното място, чувство на непредвидимост и заплаха за социално отпадане).

Това са хора, които по-рано може би са съумявали да водят все още скромен живот на средна класа, по-късно са отпаднали от средната класа в резултат на деиндустриализацията и са преминали в разширяващия се сектор с ниски заплати. Те се занимават основно с прости услуги като таксиметрови шофьори, чистачи на сгради или доставчици на пици.

А старата средна класа?

По принцип тя е феномен, малко изследван от модерните социални науки. Старата средна класа все още може да печели добре, например, като квалифицирани работници в автомобилната промишленост. Но по-рано тя можеше да се надява на висока професионална сигурност и социален престиж, днес все по-малко.

В хода на академизацията техните средни образователни квалификация постепенно се обезценяват. Към това се добавя усещането, че собствените, по-традиционни форми на живот - от брака, в който съпругата е домакиня до членството в стрелковия клуб и местната вкорененост - вече не е мярата на всички неща. Всичко това се трансформира в чувства за културна девалвация и отбрана: някога човек е бил социален център и мяра - днес само посредственост.



Как тези чувства на обезценяване се превръщат в политика?

За всички фрустрации и преживявания на огорчение, които обхващат старата средна класа, десният популизъм отваря своеобразно радикализирано политическо пространство, в което тези  чувства намират отзвук. Партия „Aлтернатива за Германия” се обръща в предизборните си кампании точно към тези чувства на социално обезценяване.

Със своя лозунг „Върни си страната обратно” тя всъщност казва: „Върни си стария свят”. Тоест, онова време, когато все още си бил социален център и мяра на обществото.

Все по-често при десни демонстрации се наблюдават „разтревожени граждани”, които маршируват заедно с неонацисти и хулигани. Как може да се обясни това?

На пръв поглед там се събират хора, които иначе нямат много общо помежду си. Но тях ги свързва нещо: колективното изживяване на обезценяването, както и загубата на власт. То е по-силно от нещата, които разделят. Така възниква съюз между старата средна класа и новата ниска класа. Десният популизъм извлича точно оттук своята действеност, не само при нас.

Тоест, феноменът не се ограничава само до Германия?

Той е международен. В САЩ белите работници от стария индустриален „Rust Belt” („Ръждив пояс”) доведоха Доналд Тръмп на власт, заедно с декласираните елементи от новото ниско съсловие. Или „жълтите жилетки” във Франция: по улиците на Париж местната средна класа от провинцията протестира срещу по-високите цени на бензина, но към тях се присъединява младежкият прекариат от предградията.

Симпатизиращите на глобализацията елити от метрополисите, т.е. новата средна класа, винаги са образът на врага. Точно тук, между нова средна класа от една страна и стара средна класа и нова ниска класа от друга, преминава разломът, който разделя всички модерни общества.

Дълго време господстваше представата, че Aлтернатива за Германия ще изчезне веднага, щом броят на бежанците намалее. Това не е така. Защо?

Водещият принцип на старата средна класа не е отваряне и премахване на границите, а осигуряване на реда. Докато новата средна класа залага на отваряне, дерегулация и свързаното с тях многообразие. Тя разглежда всичко това като шанс за обществото, а също така и печели от него.

Нито една тема не беше толкова подходяща, за да се задълбочи това културно противоречие, както бежанската криза. Тя действаше като катализатор в социалната среда на Aлтернатива за Германия за съществуващите преди латентни недоволства. Но по принцип Aлтернатива за Германия няма нужда от бежанците. Това показват успехите на десни популисти в други страни, в които темата отдавна не играе такава централна роля, както при нас.

Следователно разломът, който минава през съвременните западни общества, може политически да бъде зареден с други теми, които сякаш служат само като шифър?

Точно така. Шифър може да бъде дизеловото гориво или увеличаването броя на вълците, което реторично задълбочава противоречието между мегаполисите и провинциите. Но също така и културни дебати като тези за равноправието между половете или „брака за всички”. Културните въпроси добиват все по-голямо значение, дори бих казал: днес те са истински трудните въпроси.

Какво означава всичко това за германската партийна архитектура?

СДП (Свободната демократическа партия - либерална германска партия) и Зелените са партиите на новата средна класа. Едните са по-скоро либерални в икономическо отношение, другите са либерални в културно отношение. Но непременно трябва да разпознаваме тяхната вътрешна взаимовръзка и сходство. И двете са за отваряне на пазарите и на идентичностите. И двете се откъсват от старото общество на средната класа, което за тях от днешна гледна точка изглежда ограничаващо и свръхрегулирано, в икономическо и в културно отношение. В замяна на това Aлтернатива за Германия намира опора в части от старата средна класа и в новата ниска класа.

А ХДС и ГСДП (Германската социалдемократическа партия)?

Някога те бяха класическите партии на „нивелираното общество на средната класа”. Но сега имат особен проблем: разломът между новата средна класа, от една страна и старата средна класа, както и новата ниска класа, от другата - този разлом минава  през самите тях. Те се опитват да задържат заедно социални среди, които се раздалечават една от друга. Не виждам непременно, че те биха могли да придобият отново значението на „народни партии”, което имаха някога.

Източник: stern.de;

снимки: herder.de; welt.de;

Превод: Господин Тонев;