Писателят Андре Мороа и някои препоръки за младите мъже (1 част)

 Писателят Андре Мороа: „Открито писмо до младия приятел”

Френският писател и историк Андре Мороа (1885-1967 г.) търси в ежедневния живот наличието на фундаменталните човешки ценности. Публикуваме интересни напътствия на Андре Мороа към младите мъже от книгата му „Открито писмо до младия приятел” – споделени откровения под формата на енциклопедичен съветник, един литературен синтез от остроумие, житейска опитност и словесно изящество.

Брак – Дали бракът е необходим? Почти цялата история на човешкия род показва, че е необходим. Бракът не е институция, специфична за една страна, за една раса, за една религия, за една епоха. Изглежда, че това е един от ония закони, за които хората се залавят още преди да са станали закони. Дългото детство на човечеството, неговите слабости, необходимостта да се учим от традициите и правилата на племето – всичко това просто довежда до създаването на трайни брачни връзки. От друга страна, „бракът е единствената връзка, която времето може да направи още по-здрава” (Ален – френски философ)

Вашето „аз” – „Търсете и ще намерите себе си”. Пирандело е прав. Всеки човек крие в себе си сто възможни човека. Дали е добър? Дали е лош? И едното, и другото. Можете да бъдете – и вие добре знаете това – нежни и свирепи, разумни и избухливи, склонни към мъдрост и лудост. Това зависи от обстоятелствата, от съветниците, от партньорите, от онова, което четете. Играем роли за себе си и за другите.

Минавайки под рефлекторите на чувствата и годините приемаме от тях цветове като танцьорка, чиято дреха е бяла, но изглежда ту жълта, ту розова, ту синя. Вашето младо „аз” днес се смее над страстите на старците, които ще станат ваши, когато минете през рефлекторния сноп на старостта. Онзи млад поет, който някога яростно се е надсмивал на академията, един ден ще се опива от това, че е влязъл в нея.

Вярност – „Верността, писа Бърнард Шоу, е естествена за човека толкова, колкото клетката за тигъра.” В това няма съмнение, но нищо хубаво не е естествено. Всяка малко по-голяма акция изисква клетва пред себе си. Ще бъде трудно да се спази, но без клетва никога нищо няма да се направи. Когато е взето решение, повече не се поставя въпросът: „Дали правилно избрах”, а : „Как да изградя щастлив живот с онази, която съм избрал?” Верността не е лека добродетел. Хиляди изкушения заплашват поетото задължение.

Казвате: „Защо? Ако съм се оженил за кокетна, невярна или глупава жена, нима трябва да й бъда верен? Ако съм изтеглил „късмет” и съм видял, че той не отговаря на моите очаквания, нима ми е забранено да избера нещо друго?” Не. Верността не е заслепление. Само трябва да се пазите на някой лош избор да не му се припише изневяра, което е знак преди всичко на недостатъчно благородство.

Ален казва: „Вярната идея е противоположна на схващането, че всеки избор е лош, ако се изостави, а че всеки може да стане добър с добро желание. Никой не изтегля своя „късмет” с добри съображения. Защото трябва да го избереш, за да го опознаеш. Никой не избира своята любов. Но често е възможно да моделирате жената, както това се прави с избрания „късмет”. Верността твори онова, което я оправдава.

Воля – Не е вярно, че бъдещето е напълно определено. Който има смелостта да иска нещо, може да промени бъдещето си. Разбира се, никой от нас не е всемогъщ. Свободата на всеки човек има своите граници. Свободата живее на границата между възможността и волята. Не зависи от мен да предотвратя войната, но мога с речи и писмено да водя акция, която заедно с милиони други ще направи войната по-малко възможна.

От мен не се иска да печеля битки, а само да бъда храбър войник, винаги на място, на „определена позиция”. И тъй като „границата зависи повече от онова, което човек се осмелява да направи”, трябва винаги, без да имаме предвид границата, да внимаваме за себе си колкото е възможно по-добре... Дейност, храброст – това е дело на волята. И може би волята е кралица на добродетелите.

Глупост – Срещаме невероятни „лудости”. Английските вестници съобщили за „немия концерт” (с шумна реклама) на един известен пианист. В деня на концерта залата била пълна. „Виртуозът на тишината” седнал пред пианото и въобще не докоснал клавишите. Слушателите с крайчето на окото поглеждали съседите си, за да разберат дали трябва да протестират. Съседите седели неподвижно, цялата аудитория била вцепенена. След два часа тишина концертът завършил. Пианистът станал и се поклонил на публиката, която топло го поздравила.

На другия ден „мълчаливият музикант” разказал това събитие пред телевизията и заключил: „Исках да видя докъде стига човешката глупост. Тя е безгранична.”

Жени – Не ви съветвам въобще да гледате на тях като на „по-долен” пол. Искам да ги третирате като „различен” пол. Жените по мое време имаха менструация, бременност, менопаузи. Променихте ли вие това? Физиологията командва психологията. А физиологията е почти неизменима. Очаквам, че изкуственото оплождане, средствата против забременяване и хормоните ще помогнат на това бунтовническо малцинство малко да изиграе природата. Но съвсем малко.

Огюст Конт виждаше в жената чувствения, а в мъжа – активния пол. Жената-предмет не е изчезнала. Някои жени обичат повече да робуват на сетивата, отколкото на призванието. Много жени, едновременно с това, че печелят, за да живеят, с радост приемат подкрепата на някой мъж. А други са изложени на някои от видовете изнудвания. Продавачката има нужда от управителя, актрисата – от директора, драматурга, режисьора. Ако мъжът е безскрупулен и предложи някакво условие, много жени се примиряват.

Това притежание без любов ражда омраза. Старайте се да задържите жената само по нейно собствено желание. Щастието не се състои в притежаване на тялото, а да бъдеш свободно избран...

Копнеж – Нима не трябва да се боите, че в брака копнежът ще се потуши от еднообразието? Ако жената се окаже досадна, ако не е способна да се приспособи към любовната игра, може след преминаване на първото желание да се появи умора. И обратно, съвършеното удоволствие, което се преживява заедно, създава щастлив навик. „Повечето мъже по принцип са моногамни – казва д-р О’Греди. – Искам да посоча, че въпреки легендите, които разпространява еротичната литература, нормалният мъж е далеч от стремежа да желае всички жени. Той прилича на кибритена клечка, която се пали само на своята кутия.

Желанието за него е свързано с образа на една определена жена, която в повечето случаи е неговата собствена съпруга. Ако приемем, че за мъжа лицето, тялото и гласът на съпругата се превръщат в белези, свързани с представата за любовта, лесно ще разберем, че тя събужда в него много по-живи емоции, отколкото някоя минувачка, която може би е по-хубава, но която не го привлича, понеже не е свързана с безброй преживявания”

По материал от чуждестранния печат.

Снимки: galerie.parismatch.com; derwillezurkraft.de;