Амитай Етциони – комунитаризъм, общност, духовност, смисъл на живота

Интервю със социолога Амитай Етциони

Социологът Амитай Етциони е роден като Вернер Фалк през 1929 г. в Кьолн, бяга от националсоциалистите през 1936 г. с родителите си в Палестина. През 50-те години на миналия век се среща с Мартин Бубер, който оказва силно влияние върху Етциони. Следва в Калифорнийския университет „Бъркли”, по-късно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк и в Университета „Джордж Вашингтон” във Вашингтон. Амитай Етциони е бил съветник на президента Джими Картър, смята се за пионер на комунитаризма и създава модел, противоположен на неолибералната икономика.

„Вече няма щастие”, казва Амитай Етциони. „Ако става дума само за увеличение на печалбите, за повече консумация, това е като болест. Дошло е времето духовната енергия да се насочи към други неща”.

Става въпрос за промяна на политическата система. В историята партиите са съумявали да променят системите само чрез големи политически движения. Имаме нужда от ново социално движение, може би като това на хипитата. Нуждаем се от ново социално движение, за да избегнем моралното опустошение. Това е прозрението на американския социолог от немски произход Амитай Етциони.

Въпрос: По рождение сте немец, а по избор - американец. Какво мислите днес, когато гледате европейската политика отвъд Атлантика?

Амитай Етциони: Не разглеждам Европа като американец, а като социолог, който от дълго време се занимава с Европейския съюз. Днес наблюдаваме как Европа прави трагична грешка: развитието е към политически централизъм, без същевременно да се създава европейска общност.

Европейски политици биха Ви отговорили, че в кризата е необходимо да се действа решително. Става въпрос за укрепване на фундамента на ЕС, а не за демократични реформи и за правото на националните парламенти при вземане на решения в ЕС - в противен случай след една година може би вече няма да има общност, към която да заявяваме принадлежност.

Тук аз говоря по-малко за дефицит на демокрация, отколкото за дефицит на общност. Въпросът е насочен към лоялността: за кого сме загрижени ? Западна Германия участваше последователно във финансирането на Изтока през последните двадесет години, без това да е предизвикало много спорни въпроси. И двете части на страната са част от една и съща общност. Никоя държава няма да направи подобна жертва за хора, които тя не разглежда като част от тази държавна общност.

Често общността се основава на обща история, на общи ценности и традиции. Съществува ли такава спойка на европейско равнище? До средата на 20-ти век много от националните държави, които днес са съюзени, са били враждебни до смърт.

Важен е общият наратив. Съществуват два наратива за Европейския съюз, но и двата загубиха обаяниято си. ЕС е първата действителна общност от държави: след столетия на войни европейските държави създадоха уникален и траен мир. Колко впечатляващо!

И Европа успя да намери баланса между капитализма и социалните въпроси. Идеята за социалната пазарна икономика е второто голямо постижение на Европа. Трябва да градим върху тези неща.

Кризата на Европа е тясно свързана с дълговата криза: държавният дълг се увеличава, платежоспособността намалява. Какви поуки можем да извлечем от финансовата политика на последното десетилетие?

Трябва да регулираме капитализма. Ако мислите, че свободният пазар се грижи за най-голямото щастие на национално или международно ниво, Вие се заблуждавате. Често сравнявам капитализма с ядрената енергия: ако изградиш сигурен и безопасен реактор, предимствата са чудесни. Но щом започне неконтролирана верижна реакция, ядрената енергия става разрушителна.

Има много аспекти на нашия живот, които не могат да бъдат обхванати от логиката на пазара: семейни връзки, църкви, клубове, сдружения, образование, социални движения, етнически групи, доброволчески дейности, алтруизъм, симпатия.

Класическата икономическа теория има много повърхностно разбиране за природата на човека. Либералите имат склонността да разглеждат човека като икономическо същество. Но икономиката не е самосъхраняваща се система, а част от един по-голям контекст. Пазарът трябва да бъде вграден в политическата, социална и морална система.

Г-н Етциони, дълговата криза повдига въпроси, които са поставяни от мнозина преди много години. Вие също се причислявате към това с Вашето учение на комунитаризма. Чувствате ли се признат?

Със сигурност това е на последно място. От първостепенно значение е, че хората вече не могат да отлагат въпроса: как е възможен един добър живот? Когато хората започнат да дават определение за добрия живот като контролирано отношение към нещата и потреблението, гражданите в САЩ или в Европа ще бъдат по-малко разочаровани от политическите последици на следващото десетилетие, отколкото обичайно.



Когато основните нужди на хората са задоволени, те ще разберат, че добрият живот се състои в това, да водиш живот на социални взаимоотношения, със семейството, с приятелите и с общността. Те би трябвало да виждат развитието не само от перспективата на една опустошителна криза, а по-скоро като опция.

Идеята за принадлежност към група доведе до ужасни престъпления в Европа. Мирният период от Втората световна война насам винаги беше и време на либералната политика.

Общности има навсякъде. Погрешно е да се приема, че те съществуват само в комунистически Китай или в левите демокрации на Южна Америка. Моите колеги от икономическата наука винаги критикуват това, че германските работници не са достатъчно гъвкави, че неохотно се преместват да живеят на друго място заради работата. Те казват: капиталът е станал по-мобилен, така че работниците трябва да станат по-мобилни. Не, така това не работи.

Работниците искат да останат при семействата си, при предците си, при своите приятели. Така е по целия свят. В Южна Европа католическата църква е важна социална организация; в Берлин турските културни центрове вършат подобна работа. Чувството за общност не е мъртво.

Тревожите ли се за намаляващата религиозност в Европа? Не, защото вярата сама по себе си е важна, а защото в исторически план църквите за изпълнявали важна социална функция?

Бих говорил по-скоро за спиритуалност. Религията е един начин да я  изразиш, хуманитаризмът или неоромантизмът са други възможности. Не трябва да ходя на църква, вместо това мога да чета Гьоте или Кант. Дълго време църквите са играли важна роля, но те не са незаменими. Важно е, че смисълът на живота не се изчерпва в консумацията.

Защо не? Немското икономическо чудо бе също и победа на консуматорското общество.

Потреблението е нещо безсмислено. Вие никога не сте доволни от това, което имате. Старата идея, че по-малко може да бъде и повече, все още е вярна. До една определена степен повече богатство действително води до по-добър живот. Но след това консумацията се превръща в колело за хамстери: нов телевизор излиза на пазара – тогава трябва да го купите. Защо? Защо се нуждаете от нов мобилен телефон или от елегантна кърпа за лице на точки? Ние превръщаме себе си в роби на свeта на продуктите. Но това не дава смисъл на нашия живот.

Какво дава дава смисъл?

Три неща. Първо, отношението към семейството и приятелите. Второ, духовни занимания като четене, музика, рисуване. И трето, политически активизъм и доброволческа дейност. Платон е бил прав, когато е обозначил агората като централно място на обществения живот.

Коледа - традиционно това винаги е време за даряване, за алтруизъм и благотворителност към ближните. Или, формулирано негативно: Ние откупуваме себе си от морални принуди и задължения.

Представете си, че сте имигрант в САЩ. Вашата мигрантска общност ще Ви приеме, тя ще Ви помогне да научите английски език и ще Ви каже къде да пазарувате и да си намерите работа. Ако сте тъжен, там ще намерите и утешение. Това е, което обозначаваме като „социална мрежа”. То е много благотворно и за двете страни. Тоест, аз говоря не за алтруизъм, а за взаимна преданост. Вие помагате на други хора и насреща също получавате помощ.

Какво е познанието Ви като резултат от финансовата криза?

Вече няма щастие. Ако единствената ми грижа е да увелича максимално печалбите си, това означава също така да работя по-дълго и да купувам повече неща. Според мен, когато хората достигнат ниво, при което основните им нужди са задоволени, тоест те могат да бъдат доволни, дошло е времето да се насочи духовната енергия към други неща. И ако в този момент Вие продължавате и по-нататък да преследвате само консумацията, то това е като болест, обсебване.

Затова трябва да се запитаме: какви неща има още, от които хората да могат да черпят доволство, без оглед на капиталистическия проект? Моят отговор е отговорът на един комунитарист: именно, да прекарват повече време със семейството и приятелите и да посвещават времето си повече на духовните неща.

Източник: theeuropean.de; fr.de; със съкращения;
 
Превод: Господин Тонев;

снимки: bjf.pku.edu.cn; gwhatchet.com;