Алвин Тофлър: „Познанието е източник на най-висококачествена власт”

Алвин Тофлър за източниците на публичната власт (1 част)

Книгата „Трусове във властта” на американския писател и футурист Алвин Тофлър разглежда фундаментално променената роля на познанието за придобиване и запазване на властта. Авторът предлага ново разбиране за публичната власт и нов подход за изследване на настъпващите промени в деловия свят, в икономиката, политиката и в международните отношения.

Публикуваме в няколко части размисли на Алвин Тофлър за промяната в системата на властта, която трябва да замени индустриалното минало.

„Според повечето обичайни схващания, най-вече в западната култура, властта се изразява само количествено. Но въпреки че едни имат по-малко власт от други, този подход игнорира фактора, който сега вероятно е по-важен от всички други: нейното качество. Властта има различни качества и определено можем да кажем, че някои нейни видове са с по-ниско октаново число. Онези, които разбират от качество, ще имат стратегическо превъзходство.

Никой не се съмнява, че силата – овеществена в камата на насилника или в ядрената ракета – може да постигне внушителни резултати. Заплахата с насилие или със законна употреба на сила се крие зад всеки правителствен акт и всяко правителство се осланя на войска и на полиция, за да наложи волята си.

Тази постоянно присъстваща и необходима заплаха с официално насилие в обществото осигурява функционирането на системата, като придава принудителен характер на обикновените търговски сделки, ограничава престъпността, създава инструментариума за мирното уреждане на спорове. Парадоксът е, че именно прикритата заплаха с насилие прави всекидневния живот ненасилствен.

Но насилието по правило има важни недостатъци. То например ни поощрява да носим у себе си флакон с газ за самоотбрана или да се хвърлим в надпревара във въоръжаването, което увеличава рисковете за всички. Дори когато „върши” работа, този подход поражда съпротива. Жертвите му или наследниците им търсят първата възможност, за да нанесат ответен удар.

Главната слабост на грубата сила или на насилието е пълната липса на гъвкавост. В този вид властта може да бъде използвана само да наказва. Накратко, насилието е нискокачествена власт.

Богатството е далеч по-добър инструмент на властта. Дебелият портфейл е много по-разностранен. Вместо само да заплашва или да наказва, той дава възможност и за прецизно степенувани награди – възнаграждения и други поощрения в пари или в натура. Богатството може да бъде използвано както по позитивен, така и по негативен начин. Затова то е много по-гъвкаво от силата. Богатството предоставя среднокачествена власт.

Най-високото качество власт обаче се получава от приложението на знания. В един филм, чието действие се разиграва в Куба по време на режима на диктатора Батиста, актьорът Шон Конъри изпълнява ролята на британски наемник. В една знаменателна сцена командващият войската на тирана казва: „Майоре, кажете кое е предпочитаното от Вас оръжие и аз ще Ви го набавя.” На което Конъри отговаря: „Умът”.

Висококачествената власт не е просто принуда. Нито пък само умение да постигнеш своето, да накараш другите да правят каквото ти искаш, въпреки че може би предпочитат да правят нещо друго. Високото качество предполага много повече. То изисква ефикасност – използване на възможно най-малко властови средства за постигане на целта.

Поради това от трите първоизточника на обществен контрол знанието е най-всестранно и произвежда, по думите на генералитета в Пентагона, „най-големия гръм за похарчен долар”. То може да се използва като наказание, като възнаграждение, като убеждение и дори като средство за превъзпитание. То може да превърне врага в съюзник. И най-хубавото му е, че с подходящото знание човек може да избегне неприятни положения и да си спести разхода на сила или на богатство.

Знанието служи и за умножаване на богатството и силата. То може да се използва за увеличаване на наличната сила или на обема на богатството, или алтернативно, за намаляване на количеството сила и богатство, необходими за постигането на определена цел. И в двата случая то увеличава ефикасността, давайки възможност да се изразходват по-малко властови „чипове” при всяко уреждане на сметките.

Разбира се, с най-много власт разполагат онези, които могат да използват и трите инструмента в умно съчетание, редувайки заплахата за наказание с обещанието за награда, съчетани с убеждение и осведоменост. Истински ловките играчи с властта знаят по интуиция или по обучение как да използват и да съчетават властовите средства.

Знанието, насилието и богатството и съотношението между тях определят характера на властта в обществото. Франсис Бейкън слагаше знак за равенство между знание и власт, но той не се занимаваше с качеството му или с основното му отношение към другите главни източници на обществена власт.

Познанието е не само източник на най-висококачествената власт, но и най-важната съставка на силата и богатството. Казано другояче, от придатък към властта на парите и властта на силата, знанието се превърна в тяхна най-съществена част. Това е ключът към преобразяването на властта, което предстои и което обяснява защо битката за владеене на знанието и на средствата за комуникация се разгаря с все по-голяма сила в целия свят.”

Алвин Тофлър, „Трусове във властта”; Народна култура, София, 1996 година

Снимки: changetimes.org; quotesgram.com;