Алексей Пампоров: Кризата на брачната институция и новите семейни форми

Семейството според Европейското изследване на ценностите

Публикуваме избрани мисли на социолога Алексей Пампоров за брака и семейството, за обяснение на наблюдавания ценностен феномен – задълбочаваща се криза на брачната институция, но запазване на висока ценност на семейството за индивидуалното щастие. Целият текст е от сборника „Европейските ценности в днешното българско общество”, в който са отразени анализи на резултатите от четвъртата вълна на Европейското изследване на ценностите, проведено и в нашата страна през 2008/2009 година.

Наличните демографски данни позволяват да се говори за криза на брачната институция. Настъпва съществена промяна и в ценностното възприятие на брака. Показателно е, че през 2008 г. два пъти и половина повече от анкетираните лица (28,9%), отколкото през 1990 г. заявяват, че според тях бракът е отживяла институция. Макар че две трети от населението на страната не са съгласни с подобно твърдение, може да се очаква, че през следващата вълна на изследването делът на съгласните, че бракът е „отживяла институция” ще достигне ниво около 40%... В най-младата възрастова група (18-24-годишните) съгласните с това твърдение са 37, 9%.

Мъжете в най-активната брачна възраст (25-39-годишните) в значително по-голяма степен считат брака за отживяла институция (40,2%), отколкото жените в същата възрастова група (30,1%). Казано с други думи, точно около възрастта, в която обикновено се сключва брак в България (средната възраст за първи брак при мъжете е 29,3 г., аз жените 26,1 г. според данни на Националния статистически институт от 2008 г.), мъжете много повече от жените подценяват ценността на брака.

Данните за рязкото увеличаване на разводите в България през последните няколко години би следвало да се приемат като втория сериозен индикатор за кризата на брачната институция... Представително изследване на институт „Отворено общество” от началото на 2008 г. показва, че едва 22,6% от населението на страната смята, че бракът е обвързване за цял живот и не може да бъде прекратен, докато 73,8% не са съгласни с подобно твърдение. Нещо повече – дори наличието на деца, създадени по време на брака, не се счита като пречка за неговото разтрогване.

Ако е толкова приемливо един брак да бъде разтрогнат, дори когато има създадени деца, то остава въпросът какво е необходимо, за да бъде той успешен, т.е. за да не приключи с развод или раздяла на съпрузите. Както характеристиките на идентичността (религия, социален произход, политически възгледи), така и статусните характеристики (добро жилище, задоволителни доходи) остават на по-заден план в сравнение с емоционалните характеристики на една връзка (вярност, желание да се обсъждат проблемите, възникнали между съпрузите и добра сексуална връзка).

Единственият фактор, който има толкова голямо значение, колкото емоционалните характеристики, е наличието на деца, създадени в брака... Разбира се, значимостта на децата като фактор за успешността на брака постепенно намалява. Наблюдава се обща и за двата пола тенденция, съгласно която децата все по-малко могат да бъдат определени като ценност за индивидуалния живот.

Показателни в това отношение са отговорите на въпроса дали една жена трябва да има деца, за да се реализира (74,5% за жените и 67,9% за мъжете). Резкият спад (през 1990 г. 92,1% за жените и 90,9% за мъжете) може да се интерпретира като белег за промяна на традиционната представа, че основната роля на жената е да бъде майка.

Въпреки кризата на брачната институция семейството продължава да бъде безпрекословна ценност за българите. Семейството се очертава като едно от водещите условия за личното щастие. Ето отговорите на въпроса: „Доколко следващите неща са важни във вашия живот?”. Семейството – 98,5%, приятелите – 90,7%, работата – 88,5%, свободното време – 81,8%, религията – 51,7%, политиката – 31,4%.

Естествено, веднага възника въпросът: Ако в момента се наблюдава процес на преоценка на ценностите в българското общество, то какво обяснява запазването на изключително високата значимост на семейството в йерархията на ценностите?



Като че ли най-адекватен отговор може да се намери през призмата на теорията на социалния капитал... Социалният капитал в този случай изразява „връзките между отделните индивиди – социалните мрежи и нормите на взаимност и доверие, които произтичат от тях”.

Данните от Европейското изследване на ценностите показват, че в България се наблюдава силно изразена липса на доверие както в институциите, така и на междуличностно ниво като цяло. Липсата на двата вида доверие от своя страна е една от основните причини за възникването на трайна социална несигурност и търсенето на сигурност в онтологични социални структури като семейството например.

По тази причина в онези страни, в които преобладава мнението, че „на повечето хора може да се има доверие”, обикновено гражданите са индивидуалистки настроени и принадлежат към широк кръг от социални мрежи. За разлика от тях в обществата, в които социалното доверие е малко, хората ограничават радиуса на социалната си мрежа често пъти до рамките на семейството или родствената група.

Данните от Европейското изследване на ценностите дават основание да се каже, че в българското общество се наблюдава високо ниво на фамилизъм. Казано иначе, семейството има превес над индивидуалните интереси. Фамилизмът прозира зад пет силно изразени ценностни консенсуса на изследваните лица:

1. Да има човек деца, е негов дълг към обществото – 69,8% съгласие и само12,7% несъгласие;

2. Когато един родител е тежко болен или немощен, главно порасналото дете е длъжно да се грижи за него – 79,3% съгласие и само 5,6% несъгласие;

3. Родителите са длъжни да направят всичко, което могат, за своите деца дори за сметка на своето благополучие – 78% съгласие и 11,8% несъгласие;

4. Порасналите деца са длъжни да полагат продължителни грижи за родителите си, дори ако това е за сметка на собственото им благополучие – 59,1% съгласие и 24,8% несъгласие;

5. Независимо от личните му качества и недостатъци родителят винаги трябва да бъде обичан и уважаван – 76,4% съгласие и 19,9% несъгласие.

Именно фамилизмът и ограничаването на доверието и социалния капитал до кръга на най-близки родственици са обяснение на наблюдавания ценностен феномен – задълбочаваща се криза на брачната институция, но запазване на висока ценност на семейството за индивидуалното щастие. Самата криза на брачната институция не бива да се разглежда извън общата криза на институциите в страната и липсата на социално доверие. По този начин, от една страна, нуклеарното семейство, основано на гражданския брак, престава да бъде единствената възможна семейна форма на живот.

От друга страна обаче, все по-актуалните алтернативни форми на семейство – каквито са безбрачното съжителство и самотното майчинство, не намират достатъчно висока подкрепа за своето съществуване. Де факто те са безусловно приети единствено сред онези, които никога не са сключвали брак, сред разведените и сред децата на разведени родители – т.е. там, където фамилизмът се е провалил и спасяването на давещите се в морето на социалните мрежи се е превърнало в индивидуална задача на самите давещи се.

Избрани откъси от „Кризата на брачната институция, фамилизмът и новите семейни форми”, автор Алексей Пампоров;

Алексей Пампоров е доктор по социология и магистър по културология с профил социална и културна антропология; „Европейските ценности в днешното българско общество”, съставител Георги Фотев;

Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2009 г.;

Снимки: eheseelsorge.net; ra-scheidung.de;