Александър Клуге: Всеки рожден ден има отношение към понятието власт

Размисли на Александър Клуге за смисъла на рождения ден

Александър Клуге, роден през 1932 г., е германски филмов продуцент, режисьор, писател, сценарист и адвокат. Той е най-влиятелният представител на новото немско кино. Александър Клуге е член на литературното сдружение „Група 47”. Размисли на Александър Клуге пред вестник „Ди Велт” за деня, в който започва всяка автобиография, а именно за рождения ден.

Въпрос: Г-н Клуге, наистина, защо празнуваме рождения си ден?

Александър Клуге: Не всички хора го правят. Мюсюлманите често не знаят в кой ден са родени. През Средновековието нещата са били подобни. Ние не знаем рождената дата на Фридрих Барбароса. След това колкото по-важна става индивидуалността, толкова по-обичайно e да се празнува рождения ден: аз се радвам, че съм роден.

Тоест, става дума за суета?

Мисля, че има по-дълбока причина. В два дни през годината децата получават подаръци, а именно на Коледа и на рождения си ден. И в двата случая наблизо има опасност. При раждането на Христос, когато източните царе (влъхвите) носят своите дарове, наближава клането на невинни деца във Витлеем. Едно новородено дете винаги е в опасност, защото ние се раждаме невъоръжени, не като таралежа. Тъй че пастирите трябва да побързат и да си заминат.

От това старо суеверие, че може да се случи нещо, днес във всяко нормално семейство празнуваме рожден ден. Кланът се събира в знак на закрила около новороденото и това се повтаря година след година, с родители и кръстници, лели и чичовци, баби и дядовци. Те тържествено обещават на детето, което има рожден ден: ние те обичаме, ние те закриляме. Както при добрия цар, който получава клетва за вярност от поданиците си.

Като рожденици се превръщаме в тирани. Ние решаваме какво да правят другите. Удовлетворява ни се всяко желание.

Да, всеки рожден ден има отношение към понятието власт. При сина на Наполеон например, провъзгласен за крал на Рим: всички гренадири празнуват рождения му ден, празнува цяла Франция. А при Ким Ир Сен, чийто дворец беше превърнат в мавзолей, дори денят на смъртта оказва въздействие като рожден ден, защото на този ден всички другари в Севернокорейската народна република не могат да празнуват рождения си ден. Трябва да се отдръпнете, владетелят има предимство. Сега нямам нужда да си спомням за рождения ден на Хитлер, който също беше ритуал.

Звучи почти така, сякаш рожденият ден е един лош празник.

В сатанинската литература се завещава преданието, че рожденият ден трябва да се празнува като пищно основно тържество. Човекът бил в състояние да се обяви за Бог. Това е триумфът на дявола.

Затова ли се изчервяваме, когато всички пеем в хор „Happy Birthday”?

Рожденият ден е ден на коронясването на индивидуализма. Докато Бъдни вечер има и нещо друго, съдържа компонента на солидарност.

Но индивидуализмът също има своето право.

Наистина би могло да се каже, че всички ние трябва да занижим предела на Аз-а, когато вече сме седем милиарда на нашата планета. От уважение, че има толкова много хора, както и толкова много възможни изходи, тоест шансове да се роди някой, който знае повече от предшествениците си. Ние също бихме могли да раздаваме подаръци помежду си, когато имаме общ повод да се считаме щастливи. Това обаче няма да промени обичая на рождения ден, очакването на децата и очакването на родителите.

А Вие, нима не обичате да празнувате рождения си ден?

Написах поредица за мъжа на петдесет години. Това е празник, в средата на живота, празник, на който поглеждаме назад и напред като двуликия Янус. Намирам това за по-модерно от рождения ден. Въпреки че никога няма да забравя, как празнувах рождения си ден в детството.

Дори и в напреднала възраст рожденият ден остава тържество във вид на бурлеска. Тортата, балоните, всички тези неща.

Възрастен човек, който празнува рождения си ден, винаги разиграва маскарад. Всъщност, това е детска работа, и то в положителен смисъл. Възрастният човек няма нужда от това, няма нужда от обещанието да бъде закрилян, че веднага ще го нападнат духове.

Защо не се страхуваме от рождения ден? Все пак се приближаваме с една година до смъртта.

Напомням си, че от 35000 дни, които има човешкия живот, най-голямата част е преживяна. Сега никой от роднините и близките няма да иска да превърне този ден в ден на траур. Но баща ми имаше навика на рождения си ден да прави разходка и да се вглъбява в себе си. Впрочем той беше лекар и акушер. В детството имах възможност да наблюдавам няколко раждания. И уважавам акушерското изкуство повече от всички ритуали, свързани с рождения ден.

С нарастване броя на годините губи ли се значението на отделните рождени дни?

Напълно. По някое време се бях ваксинирал срещу всяко преувеличаване на представата за рождения ден. През зимата на 1945 г. благодарение на бомбардировките забелязах, че отношението към нас, децата, не е само добро, а че също така има сили, при които не помага никой ангел-пазител. Как той да спре една бомба? Тогава си мислех, няма какво да се празнува, ако оцелея, значи имам повече късмет, отколкото ум. Ето защо моето чувство за Аз-а, което се празнува на рождения ден, стана много безпристрастно. Само заедно с другите се чувствам силен. Не от комплекс за малоценност, а защото вярвам, че дружелюбието е нещо, което можем да обясним по-добре от честването на Аз-а. И слава богу ние не живеем сами.

Робинзон Крузо празнува рождения си ден, който същевременно е денят на неговото корабокрушение, съвсем сам на своя остров.

Но в главата му е цял Лондон. Това е прототипът на буржоазния човек, който и сам е сред обществото.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Ди Велт”;

Снимки: www.kluge-alexander.de; xbox360-forum.de;