Френският писател Албер Камю в защита на интелигенцията

Албер Камю: Приятелството е привилегия на свободните хора

Френският писател и философ Албер Камю (1913-1960 г.) отстоява в живота и творчеството си своя избор „да не се съгласи да бъде с палача”. През 1957 г. Албер Камю получава Нобелова награда за литература за есето „Размишления за гилотината”, насочено срещу смъртното наказание. По повод връчването на наградата той заявява, че „не може да се приспособи към лъжата и робството, от които се ражда и размножава самотата”. И ако писателят има призвание, то е само да подкрепя „плахата надежда, родена, одухотворена и поддържана у милионите самотници”. Публикуваме една интересна и актуална беседа на Албер Камю пред студенти от Сорбоната в Париж, изнесена на 15 март 1945г. в края на Втората световна война и окупацията на Франция:

„Бих искал сега да говоря за онова, което винаги е било против приятелството: лъжата и омразата. Наистина не можем да направим нищо по-добро от това да се освободим от тези две злини. Защото доста време им служихме. Последната и най-продължителна победа на фашизма се дължи до голяма степен на тях. И това остави трайни следи у нас. А можеше ли да бъде по-различно? От години омразата владееше всички. В продължение на четири зими и четири лета и ние бяхме под нейната власт.

Хора като мен и като вас, които сутрин галеха главите на децата си в метрото, вечер можеха да се превърнат в жестоки палачи. Служеха на омразата и лъжата. Четири години се измъчваха и убиваха хора, обезлюдяваха се села и градове. Четири години всеки французин заедно с първото си за деня кафе чрез утринния вестник поемаше поредната си порция от страх и омраза. И всичко това се утаяваше в душите ни.

Някои вестници ежедневно ни подтикват към омраза и насилие. Не бива да допускаме критиката да се превръща в клевета. Нашият опонент може би има право и ние трябва да се съобразим с неговите аргументи, дори с най-незначителните.

Какво означава всичко това? Че трябва да защитим интелигенцията. Убеден съм, че проблемът е в това. Преди няколко години, когато националсоциалистите заграбиха властта, Гьоринг възкликна: „Когато ми заговорят за интелигенцията, изваждам пистолета!”

Тази философия се разпростря и отвъд границите на Германия. През този период в цяла Европа интелигенцията беше в немилост. Разбира се, вина за това имаха и самите интелектуалци. Навсякъде триумфираха разни недоносени „философии”. После дойде войната, а след нея - катарзисът...

И днес на интелигенцията се гледа с лошо око, което означава, че врагът не е още победен. Опиташ ли се да говориш искрено, без предубеждения и без предварителни постулати, ще те обвинят в хитрост - няма да те разберат и приемат.

Като всички и аз познавам недостатъците на интелектуалците и зная, че в определени ситуации те биха могли да се превърнат в опасни животни, а също и в предатели. Но сега си мисля за онези мои събратя, които честно и смело - в продължение на четири години - отстояваха своите права, своето истинско място в обществото. Те направиха твърде много жертви, затова заслужават уважението на всички.

Да, ако тази интелигенция случайно изчезне, сигурно ще настъпи нощта на диктатурата. Нека да я защитим и да я уважаваме. И това ще бъде цената на нашето приятелство. Защото приятелството е привилегия на свободните хора, защото няма свобода без уважение и приятелство.

Накрая бих искал да се обърна към вас, младите, студентите. Не съм от онези, които са призвани да проповядват. Ако имах това право, бих препоръчал само едно: да се обичате. И да не отстъпвате от своите принципи. Да не се поддавате на лъжата, коварството и насилието. Когато една нация е свободна, тя е честна и силна. Тогава хората могат да открият истинските неща в живота и да се почувстват най-сетне щастливи.”

Беседата е публикувана в http://www.slovo.bg/old/litforum/103/akamu.htm

Снимки: theguardian.com; b.dk;