Интервю с Ал Пачино: На човека е даден днешният ден и нищо повече!

В търсене на човека и актьора Ал Пачино (2 част)

Въпрос: Отрицателните отзиви не отслабват ли желанието ти да направиш някоя роля отново?

Ал Пачино: Знаеш ли, има и положителни отзиви, но съществуват още цял куп фактори, за да се осланяш кой знае колко на тях... Смисълът се състои в процеса на създаване – не в резултата. Много ми харесва една мисъл на Уаленда. Знаеш ли го Летящия Уаленда (цирковия акробат)? Имаха сериозна злополука. След нея той отново излиза на манежа и го питат: „Как можеш да излезеш отново след онази трагедия?” А той казва: „Животът е върху опъната жица – останалото е очакване.” Ето, там е и моят живот. Там се случват нещата.

Човек би предположил, че след толкова години на сцената би следвало да станеш по-скоро нечувствителен към критиките, отколкото податлив към тях.

Едно време се притеснявах от онова, което казват хората за мен. Постоянно се уча да не се кося чак толкова много. Понякога ме обзема впечатлението, че критиката по принцип и винаги застава на погрешни позиции, но аз не възразявам, защото така са устроени нещата. Те могат да грешат, а може и да са прави. Могат да бъдат свирепи, могат и да са добронамерени.

Не ти ли се ще понякога да се превърнеш отново в едно от хилядите лица по улицата?

В анонимността има нещо прекрасно, от което съм лишен – не мога ей така да се шляя по улиците, както може всеки нормален човек. А е много важно да можеш. Липсва ми, но в същото време...

Нямаш нищо против да плащаш тази цена?

Да. Шантава работа. Защото проблемите не са един и два. Дадат ми например покана за ложа – да гледам Янките. Седя си мирно и тихо и не щеш ли, на голямото табло пръква надпис: АЛ ПАЧИНО Е СРЕД НАС. И мутрата ми на големия екран. Трябваше да си тръгна. Последното нещо на света, което исках в оня момент, бе да се видя точно на този екран.

Как се справяш с тези страни на славата?

Когато ме споходи за първи път, беше – ако перифразирам Пастернак – като да насочат светлината на прожектори в лицето ти, така че да не забелязваш нищо наоколо. Хората започват да се отнасят по друг начин с теб. Това те кара да забелязваш само определени страни у самите тях. И постепенно загубваш представа за нормалните междучовешки отношения.

Не че те имат отрицателен характер, но всяка личност носи определен заряд и хората се надушват един другиго. Сума неща се случват или усещат между отделните хора. Никой не се разкрива с готовност пред първия срещнат. И сега какво се получава: към теб се държат иначе и ти малко по малко забравяш тази особеност на човешката природа. А не бива. Хората са по принцип трудни за опознаване. Понякога ставаш лекомислен при такова отношение от страна на всички околни. Обичам едно изказване на Брандо: „По тия места минаваш за вале пика, татенце, но аз съм виждал и другия ти профил.” Често пъти ми се ще и аз да го кажа.

Какво търсиш у една жена?

Обичам жени, които готвят добре. (Усмихва се.) Това първо. Любовта е много важно нещо, но преди всичко имаш нужда от другар – искаш в края на краищата да си прав, ако кажеш, че жената, с която си, е твой приятел. Това има отношение към доверието. За всичко е нужно време. Любовта минава през различни стадии на развитие. Но оцелява.

Любовта оцелява. Шекспир казва така: „На времето не е играчка тя. Ако това тъй само ми се струва, ни моят стих, ни обич съществува.” И знаеш ли, любовта наистина се оказва издръжлива. „На времето не е играчка.” Романтичната любов може да се окаже голям трън отзад, да знаеш. И здравата да те нарани.

Променило ли се е с нещо отношението ти към жените от времето, когато си бил дете?

Естествено, просто заради жизнения опит. Някога обичах да казвам, че искам да коленича пред жената, да я поставя на пиедестал и да я издигна високо, високо, далеч над възможностите си да я достигна... След което ще потърся друга.

Но като актьор не съм имал подобни щения. На сцената жената е равноправна и съвместната ми работа с жени е поизменила изначалната ми нагласа. Този въпрос никога не ме е занимавал в своята цялост, тъй като мачизмът не ми създава никакви проблеми. Но, обективно погледнато, да, разбира се, симпатизирам на техните цели.

Колко приятелства са те споходили, за да си заминат безвъзвратно?

Твърде много.

Защо става така според теб?

Разочарование. Приятелството се крепи от известни сили. А всички ние сме роби на собствените си житейски условия. Те са най-вече географски, но и свързани с професията. На мен не ми липсват приятели. Някои са много добри. Харесвам казаното от Робърт Мичъм по повод на знаменитостта: Такива нямат приятели – имат последователи.

Да поговорим за пари. През 1972 г. заявяваш, че за пари си направил много неща в своя живот, но никога не си играл за пари. Ще се откажеш ли днес от тези думи?

Не бих играл за пари. Мисля, че никога не бих го сторил... Стане ли въпрос за пари, човек се променя. Става някак особен. Знам, защото съм го изпитвал на собствен гръб. Един път искам 5 долара назаем. До този момент бяхме на вълна: „Как си, мой човек? Не съм те виждал цяла вечност. Глей каква среща!” Отвръщам, че съм много добре и му искам петте долара. Той вика: „До утре, мой човек. Тук и по същото време.” Обещава, ти отиваш в уреченото време, а от него - ни вест, ни кост. Хората откачат, когато стане дума за пари. Тогава разбираш какво е това алиенация. Налага се да свикваш с тази новост, която е навлязла неотвратимо в твоя живот

Богатите разбират от пари, знаят всичко за тях и се отнасят към тях по различен начин. А когато не си ги имал, а сега ти се удава възможност да ги притежаваш, трябва да усвоиш тази нова наука. Не мога да изям всички стекове на земята, нали?

Изпитвал ли си някога чувство за вина заради милионите, които ти плащат за правенето на филми?

Никога. Изпитвам чувство на вина заради множество неща, но не и заради това. А и не ми пука дали някой друг печели два пъти повече за същото. Виж сега, когато започнах в театъра, вземах по 125 долара седмично.

Двайсет и шест – двайсет и седем годишен започнах да получавам заплата. А преди това никога не съм имал представа откъде ще ми дойдат парите за следващото хранене. Започнах да печеля много, но това не ме направи кой знае колко щастлив. Хубаво е да се храни човек редовно, да не ходи гладен. Имах късмета да не ставам заложник на материалното в този живот.

Докато се подготвяше за ролята си във филма „Серпико” общуваше ли с истинския полицай Франк Серпико?

Да. Един път сме двамата и му задавам въпроса: „Защо, Франк? Защо го направи?” А той казва: „Ами, де да знам, Ал. Сигурно защото... ако не го бях сторил, как бих могъл след това да слушам музика например?” Какво обяснение, а! Такъв си беше.

Стигаш ли в представлението до момент, в който ти се струва, че вече не играеш, а всичко е реално?

Тъкмо към това се стремя винаги – към мига, в който всичко се превръща в инстинкт.

Защо непрекъснато се връщаш към Шекспир?

Шекспир е автор, чиито възможности да ни затрогне са най-широки, понеже се обръща към чувства, каквито присъстват у всекиго от нас, и го прави по великолепен начин. Ние сме в състояние да изпитваме много дълбоки неща, а Шекспир, в своя гений и неповторим усет към човешката природа, съумява да стигне до тях и да ги докосне. Той прониква в онова, което изпълва всекиго от нас.

Ако говори за любов, то е по начин да се усетиш в лоното на най-силната, която ти се е случвало да изпиташ. Ако затвориш сърце за част от най-първичните неща, до които се докосва той, само защото го намираш надут или надменен, би значило да се лишиш сам от нещо велико.

Какво би правил, ако не играеш?

Не мога да си представя друг начин на живот, без да се занимавам с онова, което обичам да правя. Може би ще се навъртам покрай децата – и това обичам.

Имаш ли собствена философия?

Вярвам, че в рамките на денонощието има само един ден. На човека е даден днешният ден и нищо повече.

„В търсене на Ал Пачино – разговори с Лорънс Гробъл”;

Превод: Павел Главусанов; ИК „Колибри”; 2009 г.;

Снимки: wallpaperfull.com; kurier.at; picstopin.com;