Актьорът Шон Пен – бунтовник с кауза

Автор: Ивайло (Нойзи) Цветков

Шон Пен никога не е бил типичната съблазнителна холивудска звезда, учтивото красиво момче или най-добрият приятел на журналистите. Тъкмо обратното. Прямият му и сприхав маниер го откроява от рояка холивудски звезди, които предлагат на медиите и зрителите сладникави изречения, измислени от някой високоплатен пиар, а самият Пен често откровено се подиграва със самата концепция за „връзки с обществеността”.  

В дългата си кариера Пен никога не се опитва да продава определен имидж, а остава верен на себе си, без да се съобразява с моралните правила в киноиндустрията – и през последните 30 години си остава същият сприхав и прям човек. Заради войнственото си и раздразнително поведение Шон Пен никога не се превръща в „любимец на Америка” и въпреки че е един от най-великите съвременни актьори, той завладява основно таблоидите с ироничното си отношение.

Омразата му към пресата е толкова известна, че през 2010 г. е осъден да посещава часове за anger management (овладяване на гнева), след като скача да бие фотограф. И докато много звезди често казват доста недомислени неща, свързани с политиката, позициите на Шон Пен обикновено са подковани както с факти, така и с ясна лична политическа ангажираност, колкото и цветът на убежденията му да не се нрави на либерален Холивуд.

През последните десет години Пен се посвещава основно на политически активизъм, хуманитарна дейност и гражданска журналистикa, чрез което печели малко нови симпатии, а приятелството му с венецуелския диктатор Уго Чавес и кубинския президент Раул Кастро препотвържадават левите му възгледи и го правят още по-малко холивудски. Именно в хуманитарната дейност са и най-големите му успехи – от Оскар-а през 2009 г. (за ролята на друг активист – Харви Милк в едноименния филм) до днес.

Неправителствената му организация J/P Haitian Relief Organisation (J/P HRO) е една от най-уважаваните и активни институции в Хаити, която работи за съвземането на държавата след опустошителното земетресение през 2009 година. А самият Пен, за разлика от много други звезди, които посетиха острова веднъж, не престава да работи и да си цапа ръцете в лагера, който менажират с всестранни проекти, свързани с Хаити.

През 2013 г. Хаити го прави и свой специален посланик. И въпреки че успява да натрупа малко позитиви в своя полза, Шон Пен рядко се съобразява с когото и да е било в изказванията си. Така през 2012 г. си навлича гнева на мнозина в Обединеното Кралство, когато заявява, че е крайно време Англия да отстъпи Фолкландските острови на Аржентина. Политическите възгледи на актьора, както и склонността му към яростна защита на личното му мнение, са наследствени.

Баща му Лео, който също е актьор, неволно бива тикнат към активизъм в края на 50-те години на миналия век. Лео – пилот от Втората световна война, си навлича гнева на Комисията по антиамерикански дейности на Конгреса, след като отказва да даде показания срещу други актьори, а Комисията прави всичко по силите си да приключи филмовата му кариера. Затова прогресивно мислещият Лео се мести в Ню Йорк и намира работа на театралната сцена, където среща бъдещата си жена – Айлийн.

След раждането на първия им син Майкъл през 1958 г., семейството се мести в Лос Анджелис, а Лео става телевизионен режисьор. Шон Пен се ражда през август 1960 г. в града на ангелите. В детската градина Шон е изключително тихо и намусено дете, заради което, според актьора, учителката му го кръщава „Гари Купър.” Тийнейджърските си години прекарва в постоянни скандали с майка си Айлийн, чийто труден характер е наследил. Дебютът на Шон е през 1974 г. в епизод на телевизионния сериал „Малка къща в прерията”, режисиран от баща му.



Ролята, която го вади на хоризонта, е на вечно напушения сърфист Джеф Спиколи в култовия „Щури времена в Риджмънт Хай” през 1982 г. Още в началото на кариерата си Шон бързо придобива славата на изключително съсредоточен и емоционален актьор.

Прекарва две години в интензивни курсове по методично актьорско майсторство с учителката Пеги Фюри и за да се подготви за ролята на Джеф Спиколи живее в кола на плажа по време на снимките на филма. За успешната роля му помага и фактът, че Шон сърфира от малък, а култовите кецове Vans, които стават известни след филма, са от собствената му колекция с обувки. Горе-долу по същото време Пен става любимец на таблоидите.

След кратък годеж с актрисата Елизабет Макгавърн (по-известна като „онази” на Нуудълс, т.е. Де Ниро от „Имало едно време в Америка”), Шон се жени за Мадона през 1985 г. Но вниманието на пресата го вбесява и по време на сватбената церемония в Малибу Шон вади пистолет и започва да стреля по кръжащите над къщата хеликоптери с папараци.

Бракът му с Мадона продължава по същия бурен начин: докато двойката снима „Шанхайска изненада” през 1986 г. в Макао, Пен заварва оператор, който рови из стаята им и го провисва за глезените от балкона на деветия етаж. Арестуван е за опит за убийство, но бяга от затвора и държавата с кораб.

През 1989 г. Пен завързва Мадона за един стол и я пребива от бой. Обвинен е в домашно насилие, а двамата се развеждат малко по-късно същата година. Вторият му брак с актрисата Робин Райт също е изпълнен с неволи, макар и не толкова публични. През годините се разделят на няколко пъти, като три пъти подават и анулират заявления за развод, а през 2010 г. се разделят финално.

Междувременно Пен става все по-недоволен от кариерата си като актьор и значително намалява участията си на екрана, минавайки зад камерата. Режисьорският му дебют е с “Индиански бегач” през 1991 г., а следващите му два проекта „На кръстопът” (1995) с Джак Никълсън и Анджелика Хюстън и „Клетвата” (2001) носят същата меланхолия като дебютния му филм. „Индиански бегач” – базиран на едноименната песен на Брус Спрингстийн от албума „Небраска” – разказва историята на двама воюващи братя. Според Мат Палмиери – приятел от детството на Шон, историята илюстрира двете страни на самия Пен, „едната част на Шон е отговорната и трезво мислеща страна на по-големия брат, този, който взема нещата в свои ръце при криза, но другата му половина е ядосана, дива, неконтролируема – и определено много агресивна”.

Завръщането му пред камерата е широко признато от всички критици. През 1995 г. е номиниран за Оскар за ролята на осъдения на смърт Матю в „Осъденият на смърт идва”, а девет години по-късно печели и първия си Оскар за ролята си в „Мистична река”. Критикът Джон Лар описва двете превъплъщения на Пен като „две от най-добрите изпълнения в съвременното актьорско майсторство”. Четири години по-късно Пен отново печели Оскар за ролята си на активиста за гей-права Харви Милк.



По същото време Шон Пен вече е изключително известен и с обществената си ангажираност. В навечерието на войната в Ирак Пен плаща 56 000 долара за реклама в „The Washington Post”, критикуваща политиката на президента Джордж Буш-младши. Самият Пен посещава Ирак преди и след инвазията през 2003 г., а през 2005 г. отива в Техеран като специален пратеник на вестник „San Francisco Chronicle”, за който пише обширен материал.

През 2007 г. пък се среща с Уго Чавес във Венецуела, с когото стават приятели, а през 2008 г. прави първото интервю на международен журналист с Раул Кастро. Хуманитарната дейност на актьора е подтикната от чисто любопитство. През 1992 г. Лос Анджелис е под обсадата на протестите срещу смъртта на Родни Кинг и Пен решава да мине покрай най-напечената зона с колата си. Няколко минути по-късно количка за пазаруване чупи предното му стъкло, а Пен започва да гледа на протестите през нова, политически подчертана призма.

С годините актьорът се ангажира все повече. След урагана Катрина, който потапя Ню Орлиънс под вода през 2005 г., Пен отива на мястото на трагедията, качва се на една лодка и започва да вади жертвите на наводнението от придошлите води. Пет години по-късно, след като Хаити е изравнен със земята след опустошителното земетресение, Шон каца в Порт-о-Пренс с 1 милион долара помощи и с нулев опит в неправителствените организации и основава J/P HRO.

Година по-късно той все още е там начело на лагера Пешонвил, в който намират подслон 55 000 жертви. Въпреки политическите си възгледи Пен печели много привърженици, особено сред хората, по принцип отчаяни от дейностите на неправителствените организации. Според Брад Хоруиц – най-големият американски инвеститор в Хаити и бенефактор в организацията на Пен, „политическите ни възгледи с Шон са напълно различни – той клони в ляво, аз в дясно, но в ситуации като тази в Хаити политиката е напълно излишна, а J/P HRO се доказаха като сериозна сила”. През 2012 г. животът на актьора е пълен хаос. Въпреки че вече е носител на две награди „Оскар”, Шон все още не може да се съвземе от смъртта на по-младия си брат, актьора Крис Пен, който умира шест години по-рано от инфаркт.

Няколко години след смъртта на Крис бракът на Шон с актрисата Робин Райт се разпада, а раздялата е толкова категорична, че Шон казва „за мен Робин е просто призрак”. Шон изпада в дълбока депресия, която кара най-близките му да се притесняват за душевното му състояние. Завръща се в публичното пространство с поредна акция за Хаити в средата на 2013 г., когато призовава световната общност да не спира да помага в момент, в който държавицата започва да се изправя на крака.

Междувременно отново става обект на любимите си таблоиди, след като започва да излиза с актрисата Шарлийз Терон, за която към днешна дата е сгоден. За критиците му е добре да имат едно наум. През 2011 г. Пен споделя пред CBS News, че се надява тези, които го критикуват, да „умрат в писъци от рак на ректума”, а когато създателите на „South Park” Мат Паркър и Трей Стоун му се подиграват открито в епизода „Team America”, Пен публикува отворено писмо, с което ги кани да се присъединят към него във Фалуджа и Багдад, подписвайки писмото с „пожелавам ви най-доброто, да ви го начукам”. Пен не се страхува да си създава врагове. Както самият той казва, „обичам човечеството, ненавиждам хората”.

Със съкращения от списание InSpiro www.inspiro-bg.com;

Автор: Ивайло (Нойзи) Цветков;

Снимки: celebitchy.com; blesk.cz; pagesix.com;