Акира Куросава и начинът да бъдеш отговорен за другите

Какво е да се живее и смисълът на един филм на Акира Куросава

 Японският кинорежисьор Акира Куросава (1910-1998) разкрива важните неща за себе си и за своя живот: „Акира значи светъл, ясен, силен, а йероглифът „куросава” – черна равнина, т.е. „Светлина над черната равнина”. Не забравям обаче, че не името краси човека, а неговите дела, и затова се стремя да дам с творчеството си на хората поне малко светлина, да им вдъхна допълнителни сили и да им помогна да прозрат по-ясно действителността.

Аз самият никога не съм носил кичура на самураите. Но моят баща го носеше. Бях научен да ставам рано, да умея да си служа със сабя, да изучавам мислите на Конфуций. Основното беше да се отдава най-голямо значение на етиката, на смелостта и доблестта и на готовността да се откажеш от светските неща. И най-важното: в трудни моменти да останеш неуязвим за болката.

Принадлежа към онзи тип хора, които работят със страст, отдавайки се напълно в процеса на творчество. Обичам крайностите, защото в тях най-силно се чувства животът. Смятам, че мъжете, които мислят като мъже и вършат нещата като мъже, са все пак по-добри и ... работят по-добре.

Обожавам Достоевски и непрекъснато го чета. Според мен нито един писател не е изразил като него съчувствието и добротата. С огромното съчувствие, на което е бил способен, той е преминал границата, определена на обикновения човек. Въпреки нашите желания, ние отвръщаме очи от мизерията, това той не е правил никога. Мъчил се е заедно с тези, които са страдали...

Знаменитият японски художник Тесай нарисувал първата си картина на осемнадесет години. А на осемдесет и осем, малко преди смъртта си, той създал истински шедьовър. Не е ли това прекрасно? Всичко е пред мен. Аз смятам, че творецът трябва да мечтае и да работи до последния удар на сърцето..”.

„Да се живее”( или „Да се живее истински”) е един от най-съкровените филми на Акира Куросава. Ето какво споделя за филма самият автор: „Когато човек действа отчаяно, сякаш от това зависи животът му. Това е същността на героизма.
 

Най-добър пример за това е дребният чиновник в моя филм „Да се живее” – човек, завъртян от машината на бюрокрацията, който след като разбира, че му остава да живее само няколко месеца, посвещава всичките си сили на това да направи детска площадка на мястото на една кална улица. Като влага присъщото си умение, смелост и възможности да извърши онова, което за другите е било само неясна идея, той достига величието на героизма.

Направих „Да се живее”, защото винаги ме е интересувало какво чувства човек при близостта на смъртта. Ако знаех, че ми остава да живея още малко, мисля, че бих се мъчил да посрещна неизбежната смърт колкото може по-спокойно. Но докато живея, трябва да имам възможност да горя пълно”.

В първите кадри един лекар пита своя пациент: „Какво бихте направили, ако имате само още половин година да живеете?” Куросава отговаря на този въпрос като ни показва какво прави героят на филма Ватанбе и като изисква от нас да проследим и споделим всички илюзии, на които е подложен човек в криза.

Всичко действа срещу героя – роднини, които не го разбират, колеги, които му се надсмиват, началници, които присвояват неговите заслуги и единствено болестта, която го води към неизбежна смърт, го стимулира към активни действия.

Ватанбе намира начин да бъде отговорен по своему за другите, да оправдае своя живот. Той открива какво значи да се живее. Както в романите на Достоевски – любимият автор на Куросава – виждаме как слой след слой се смъкват от човека и той остава сам, напълно отговорен за себе си и за вечно подновяващия се избор.

В „Да се живее” Куросава достига до утвърждаване на надеждата отвъд отчаянието. Като разглежда отчуждението между хората, той дава един различен отговор за преодоляването му – чрез осмислени действия за благото на другите могат да се преодолеят стените, които ни разделят.

Снимки: tasteofcinema.com; cachestudio.net;