С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Алфред Адлер: Индивидуална психология, смисъл на живота и чувство за общност

Алфред Адлер: Индивидуална психология, смисъл на живота и чувство за общност

Алфред Адлер и неделимостта на личността

Алфред Адлер (1870-1937) основава една от трите класически школи на дълбинната психология, наред с школите на Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг. Адлер нарича своето учение за несъзнаваното „индивидуална психология”. С това наименование той иска да подчертае значението на индивида (in-dividuum), неделимостта на човешката личност. Адлер се разграничи съзнателно от личностните теории, които искаха да разделят човека на отделни части, на различни инстанции. Алфред Адлер определя учението си като индивидуална психология. В своята лекарска практика той стига до заключението, че всеки пациент трябва да бъде лекуван физически и схващан психически като неповторим в своята единственост, като индивид и като цялост. От 1902 г. Адлер участва в дискусионния кръг на вечерното общество, което се организира всяка в сряда от Зигмунд Фройд, но скоро развива различно, отклоняващо се от психоанализата на Фройд самостоятелно учение. Адлер разглежда човека не като предопределен от подтици и инстинкти, а като свободно същество, което трябва да решава културните задачи, които животът поставя пред него. Противоречията с Фройд могат да бъдат преодолявани все по-малко и по-малко, така през 1911 г. се стига до разрив с него. От 1926 г. Адлер посещава редовно САЩ, където оптимистичното му учение за човека като социално същество придобива изключителна популярност. В късната си творба „Смисълът на живота” Алфред Адлер излага основното си философско гледище. Смисълът на живота -  това е едно развито чувство за общност за решаване на житейските въпросите и стремеж към съвършенство. Адлер иска да създаде близка до живота психология, която дава възможност на човека да разбира ближните си, своите съграждани от гледната точка на техните индивидуални житейски истории. 

Дитхелм Раф: Теория за личността на Алфред Адлер

Публикуваме кратки бележки на немския психолог Дитхелм Раф към теорията за личността на Алфред Адлер: Алфред Адлер изхожда от това, че душевните проблеми никога не трябва да се разглеждат откъснато от цялостния контекст на личността. Той обяснява характера на един човек главно от неговото място в общността, от отношението му към другия, към „Теб”. Ето защо понятията чувство на общност и социален интерес имат особена значимост при  Алфред Адлер. Той установява, че душевното здраве на човека може да бъде измервано по това, докъде се е развило чувството му за общност. Тоест, че като неповторим, уникален индивид човек е емоционално свързан с ближните си, със своите съграждани, дори с човечеството. Адлер изразява това по следния начин така: „Да виждаш с очите на другия, да слушаш с ушите на другия, да чувстваш със сърцето на другия”. Предимно в първите години от живота всеки човек развива свой собствен начин на справяне с висящите проблеми, свой стил на живот. Адлер разглежда човека не само като отражение на влиянията на външния свят, но и като творчески сблъсък на индивида с неговата околна среда. Той развива един най-често подсъзнателен начин за справяне и преодоляване на трудностите в живота. Ето защо душевното събитие не може да бъде разбрано чрез осъзнаване на влиянията върху детето или възрастния. Трябва да се стигне до индивидуалния отговор на този проблем. Ето защо е разбираемо, че децата с едни и същи родители изграждат живота си много различно. Този отговор се съдържа и в целите, зад които съзнателно и несъзнателно човек стои. Тези цели са емоционално закрепени. Чрез разбиране на житейските цели в често противоречивото поведение на хората се разпознава логика, собствената логика. Ето защо Адлер описва човека и като финално същество. Например, логиката на поведение може да се състои в това, да се избягват ситуации, които се считат за трудни. Характерът на човека, личността, стилът на живот, житейският план или водещата насока линия не произлизат просто от самия човек, а винаги вътре в рамките на семейната, обществената и културната ситуация. [caption id="attachment_15477" align="alignnone" width="580"] Алфред Адлер и Зигмунд Фройд - колеги и съмишленици, превърнали се във враждебни противници[/caption]

Алфред Адлер и чувството за общност

Анализът на културните дадености довежда Адлер до това, да насочи вниманието към нормите, ценностите, тенденциите и полагането на цели в рамките на една култура за създаването на личността. Той изследва по-специално ролята на жената и мъжа и тяхното въздействие върху чувствения живот на хората. За Адлер чувство за общност може да възникне тогава, когато човек се чувства равноценно свързан. Ето защо той посочва опустошителните последици на авторитарното възпитание, както и на възпитанието, което разглезва децата. Адлер обяснява насилието в междучовешките отношения не просто посредством характера на отделния човек. В частност той обяснява войната, за разлика от Фройд, посредством икономическите и политически фактори. В живота си човек се изправя пред задачи, които винаги стоят пред него. И когато той се справи успешно и подобаващо с тях, това укрепва личността. Изхождайки от отделния човек, схващайки неговия уникален, единствен по рода си стил на живот, той изследва – казано опростено - емоционалното отношение към въпросите на общността, към любовта и към професията. Ако в един от тези въпроси човек не е подготвен или е подготвен недостатъчно или напълно погрешно, той може да се опита да отклони проблема в различни форми на  душевно вълнение. Било чрез колебание, чрез дистанциране, чрез отбягване или скъсена „ширина на разгъване”, като се опитва да изключи части от проблема, например чрез безпокойство или депресии. Житейските проблеми възникват от несъзнавания стил на живот, например като израз на недостатъчно чувството за общност. Така едно дете може да развие чувство на малоценност поради  липсващо  или недостатъчно чувство на общност. Когато един човек е в добри отношения с ближните си, с другите, той ще намери значимостта си в рамките на полезните за ближните си форми, т.е. решения, свързани с общността.

Индивидуална психология и чувство за общност

Адлер пише: „Индивидуалната психология обръща с голяма острота внимание на това, че всички душевно нещастни хора, които са станали жертва на невроза или на занемареност и безпризорност, произлизат от редиците на тези, на които не е било съдено да развият чувството си за общност на млада възраст. А с това също така и смелостта, оптимизмът, самоувереността, които произлизат непосредствено от чувството за принадлежност към цялостната общност.” Според Адлер психологът подпомага човека да се научи да вижда, какво е отношението на цялостната му личност, като неделима цялост, към проблемите на живота и дали с досегашния си стил на живот той е дорасъл до тях. В областите общност, любов и професия възниква проблемът с общността, отношението към „Теб”, към другия. Справянето с всяка от трите проблемни области на живота изисква определена степен на чувство за общност, свързаност с целостта на живота, способност за сътрудничество и отзивчивост, състрадание. Липсата на тази способност води до различни форми и степени на несполуки, които могат да се проявят като невроза, престъпност, занемареност и безпризорност, самоубийства, психози. Когато търсещият помощ се научи да разбира погрешния смисъл, който е вложил в живота си, пътят към общността става открит. По този начин той преживява повече чувството за смисъл в живота, който може да бъде намерен само в една сполучлива връзка с другия, с „Теб” и с общото благо. Адлер пише: „Задачата на лекаря или психолога всъщност е да предаде на пациента опита от контакта с ближния и така да го подготви да предаде на другите това пробудено чувство за общност.” Източник: diethelm-raff.ch; превод: Господин Тонев; Снимки: thoughtco.com; overstock.com; flaxensaxon.blogspot.com;