Поп певицата Адел за музиката, тъгата, младостта и щастието да бъде майка

Интервю с известната английска поп певица Адел  

В разговор с журналиста Кристоф Далах от „Цайт магазин” певицата Адел споделя лични преживявания от своя живот. „Да родя беше повратна точка в моя живот. Детето ми е моят живот! Всичко останало трябва да бъде подчинено на това.”

Въпрос: Адел, по-рано се хвалехте, че сте такава жена, която никога няма да види отвътре фитнес зала и която предпочита да излезе да хапне прилично, отколкото да измъчва тялото си с упражнения. Какво се случи, че все пак сте попаднала по погрешка в такова заведение?

Адел: Мога да Ви кажа следното: едно много живо тригодишно дете ми обърка сметките. За да съм в състояние да не изоставам от него, трябва да се измъчвам със спорт. Освен това все пак не съм и само майка, а имам и напрегната и уморителна работа, в която се появявам отново след известно прекъсване. Знаете ли кога започват поп концертите?

Обикновено рано вечерта.

Именно. А знаете ли какво правя по същото време от три години насам? По това време си лягам. Буквално си лягам в осем часа, като моят син. Тъй като работата на мама е много уморителна. Пиша в леглото още милион имейли на моя лаптоп, а след това заспивам. Но нека не Ви хрумва мисълта, че се опитвам да тренирам за тяло на модел. Нищо такова, това е само законна самоотбрана – за да издържа докрай.

Съжалявате ли, че знаменитостите загубиха аурата на мистериозното?

Хората на изкуството просто трябва да се опитат да запазят тази аура. Музикантите, на които се възхищавам, не разкриват всичките си тайни. Е, когато Ета Джеймс имаше своето велико време, разбира се, още нямаше Интернет. Но дори и за Елтън Джон не знаем всичко. Копнежът да узнаем повече за нашите икони и в същото време да съзнаваме, че никога няма да узнаем интимните подробности - това чувство ни се изплъзна. Днес всяка мръсна тайна се разкрива с няколко кликвания. Не е ли отвратително това?

Имаше ли след безумния успех на Вашия албум „21” определен момент, в който забелязахте, че е време за почивка?

Нещата за мен се развиха с голяма бързина. Успехът наистина взриви всички измерения. Разбира се, беше страхотно, но също така и страшно. Всъщност имаше един момент, който промени всичко: присъждането на музикалните награди Mercury 2011. Албумът ми „21” беше номиниран, което ме правеше много горда. През целия си живот съм гледала музикалните награди Mercury по телевизията и изведнъж самата аз станах част от главните изпълнители. За съжаление, след това имах доста проблеми със здравето. По тази причина отказах два концерта около церемонията по награждаването.



Когато по-късно влязох в залата, толкова много хора се устремиха към мен, това беше шок. Не че се разбирахме погрешно, всички бяха мили, никой не искаше да ми направи нещо, но мощта на тази истерия около личността ми беше ужасна. Все още не бях преживявала такова нещо. Когато човек размишлява за това по-дълго, губи разума си. Ето защо направих всичко през последните няколко години, за да отбягвам подобни ситуации.

Но като начинаещ музикант човек не мечтае ли за такова обожание?

Бих излъгала, ако отрека това. Да бъде желан и почитан е мечтата на един музикант. Точка. Имам его. Дори имам голямо его (смее се много силно) - и това трябва да се подхранва. Но идва моментът, в който наистина всичко се струпва на главата ти и то не е по силите ти. Никой нормален човек не очаква такъв успех. Обзе ме чудовищно изтощение. Знам, че е удивително човек да се скапе, когато една мечта се сбъдва, но беше точно така. И в един момент бях толкова изтощена, че едва разбирах какво става. И това беше моментът, в който тялото ми отказа и ме извади от равновесие: а именно, когато гласните ми струни не издържаха.

Свикнахте ли междувременно с Вашия статус на суперзвезда?

Човек трябва да свикне с това. Искам да продължа да правя музика. Прекратяване на кариерата не е планирано. Вероятно още известно време ще бъда известна. Така че не ми остава нищо друго, освен да се спогодя с тези неща. Мога да се вайкам следващите десет години от живота си или колкото е възможно повече да се наслаждавам на всичко това. Но не казвам също така: супер! Аз съм звезда! И ще ходя на всяко откриване на бензиностанция, за да ме честват и да ме фотографират! - Не. Никога няма да бъда такава.

Основният тон на Вашите песни все още е меланхоличен. В текстовете си  поглеждате с тъга назад към изминалите години. При това Вие сте все още само на 28 години?

Какво да правя? Въпреки това съществува тази меланхолия, чувството да  скърбиш за едно време и за един отрязък от живота, който безвъзвратно си е отишъл. Добрите приятелки, с които бях заедно всеки ден, когато бях на петнадесет години, сега ги срещам може би веднъж в годината.

За един тийнейджър всеки рожден ден се усеща като стъпка в посока към свободата: да ходиш по клубове! Да пиеш алкохол! Да караш кола! Да ходиш на почивка без родители! Всичко изглеждаше като едно обещание. Това вече е отминало. Тъжно е все пак! В младостта си човек не усеща колко бързо всичко ще свърши. Като възрастни всички нарушихме обетите на миналото.

Кога точно свърши младостта Ви?



Преди две години. Тъкмо пак си бях купила един от онези черни, подвързани с кожа бележници, в които винаги записвам текстове за моите песни и работя върху тях. Това е един от моите ритуали. И тъй като музикалните ми записи винаги носят заглавие според възрастта ми в годината, в която пиша песните, написах 25 на първата страница на този дневник и отзад няколко удивителни. Като мълния ме порази мисълта: 25? Наистина ли? Не може да бъде!

Годините преди това бяха толкова бурни, че бяха преминали покрай мен като в опиянение. Последният ми наистина ярък спомен от младостта ми е един концерт в Ню Йорк. Това беше моят 21-ви рожден ден. След това всичко се размива като мъглявина до раждането на моя син. Оттогава съм стара.

Постигнахте големите си успехи с елегични песни, в които има много тъга. Сега очевидно сте добре. Сега за Вас по-трудно ли е да пишете песни?

Всичко е различно. И затова имах нужда от толкова дълго време за новия албум. По-рано пишех песните си у дома ведро и без напрежение. Когато се появих в студиото за „21”, имах със себе си готови песни. Тогава един продуцент ми помогна да придам вярната форма на песните.

Знаете ли колко време ми отне песента Rolling in the Deep? Ден и половина! Но това беше преди. За този албум дойдох без песни в студиото. Тъй като у дома стана по-трудно с писането на песни. Толкова по-дълго това продължаваше в студиото. Беше много уморително. Имах проблеми да свикна със състоянието да изпитвам щастие. Миналата година, през лятото, дори написах половин албум с песни за това, колко страхотно е да бъдеш майка.

Бяхте известна с това, че пушите като комин и пиете много. Това също ли е вече част от миналото?

Всичко свърши! Когато детето ми беше на девет месеца, започнах отново да пуша. Но всъщност не го исках. От време на време все още си позволявам чаша вино, но внимавам. Преди често се напивах. За щастие, всичко това вече не е проблем. Помага ми това, че има много хора, които искат да знаят точно как съм и какво правя.

Тогава естествено човек внимава повече и не пропада. А на няколкото чаши вино се наслаждавам все още само сред закрилата на собствени четири стени. Моето вино, в моя дом! На спокойствие и в сигурност!

Източник: „Цайт магазин”; със съкращения;

Превод: Господин Тонев;

Снимки: vogue.com; red-carpet.de;