95-те тезиса на Мартин Лутер - 31 октомври 1517 година

От любов и загриженост към истината и с цел нейното пълно разбиране, следните тезиси ще бъдат обект на публична дискусия във Витенберг под председателството на преподобния отец Мартин Лутер, августинец, магистрат по свещено богословие и надлежно назначен преподавател по тези предмети в това място. Той моли онези, които не могат да присъстват лично, за да разискват темата устно, да го направят писмено.

1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза: „Покайте се“, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние.

2. Тази дума не може да бъде разбрана като отнасяща се до тайнството на самоналожено наказание (т.е. изповед и опрощение), отслужено от свещеника.

3. Въпреки това значението й не е ограничено до покаяние в сърцето на човека; защото такова вътрешно покаяние е безполезно, освен ако не произвежда многостранно външно убиване на плътта.

4. Наказанието за грях остава докато има омраза към себето (т.е. истинско вътрешно покаяние), а именно до нашето влизане в Небесното Царство.

5. Папата няма воля, нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негово усмотрение или чрез църковен канон.

6. Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или най-много той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи вината остава непростена.

7. Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар.

8. Каноните за лично наказание са приложими единствено за живите и според самите канони те са неприложими за мъртвите.

9. Така Святия Дух, чрез папата, е добър към нас, защото в своите правила папата винаги прави изключения за случите на смърт или необходимост.

10. Тези свещеници, които в случай на смърт запазват каноническите наказания за чистилището, постъпват неграмотно и злонамерено.

11. Тези плевели на промяна на каноническите наказания в наказания на чистилище явно са били посяти, докато епископите са спяли.

12. В миналото каноническите наказания са били налагани не след, а преди опрощение, като изпит на истинско разкаяние.

13. Умиращите са освободени чрез смъртта от всички наказания, като вече са умрели за каноническите закони и имат правото да бъдат освободени от тях.

14. Несъвършено благочестие или любов от страна на умиращия непременно носи голям страх със себе си; и колкото по-малка е любовта, толкова по-голям е страхът.

15. Този страх или ужас е достатъчен по само себе си (да не кажа от други неща) да причини наказанието на чистилището, защото е близо до ужаса на отчаянието.

16. Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението.

17. Изглежда, като че за душите в чистилището страхът трябва непременно намалява, а любовта да расте.

18. Още повече не изглежда да е доказано нито чрез аргументи, нито от Словото, че душите в чистилището са извън състояние на заслуги, т.е. невъзможност да растат в любов.

19. Нито изглежда да е доказано, че душите в чистилището, поне не всички, са сигурни и убедени в своето спасение, даже ако самите ние сме абсолютно сигурни в него.

20. Ето защо папата, когато използва думите „пълно опрощение на всяко наказание“, няма предвид „всяко наказание“, а само онези, наложени от него.

21. Така тези проповедници на индулгенции грешат като казват, че човек е освободен от всички наказания и е спасен чрез папските индулгенции.

22. Даже папата не опрощава никакво наказание на душите в чистилището, което според канона те е трябвало да изтърпят в този живот.

23. Ако опрощаването на всички наказания, каквито и да са те, въобще може да бъде дадено на някого, със сигурност ще бъде дадено само на най-съвършените, които са малцина.

24. По тази причина повечето хора са явно заблудени, че това сляпо и високозвучно обещание ще ги освободи от наказание.

25. Тази власт, която папата има общо над чистилището, съответства на властта, която който и да е епископ и кюре има по свой начин над своята епархия или енория.

26. Папата прави добре, когато дава опрощение на души в чистилището, не чрез силата на ключовете, която той не притежава, но чрез застъпническа молитва за тях.

27. Онези които твърдят, че щом парите звъннат в ковчежето, душата излиза от чистилището, проповядват само човешки доктрини.

28. Със сигурност, когато парите звъннат в ковчежето, алчност и скъперничество могат да нараснат; но когато църквата се моли застъпнически, резултатите са в Божията ръка.

29. Кой знае дали всички души в чистилището желаят да бъдат очистени, след като имаме изключения като Св. Севериний и Св. Паскал, както и преданието разказва.

30. Никой не е сигурен в цялостта на своето разкаяние, а много повече в това, че е приел пълно опрощение.

31. Човекът, който всъщност купува индулгенции, е рядкост, точно както този, който се кае; наистина той е твърде голяма рядкост.

32. Тези, които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение, защото имат индулгенции, ще бъдат проклети за вечността заедно със своите учители.

33. Хората трябва да се пазят особено от онези, които казват, че папските опрощения са онази безценна дарба от Бога, чрез която човек може да бъде примирен с Него.

34. Защото милостта на индулгенциите се отнася само за наказанията, изисквани от тайнства, установени от хора.

35. Тези които проповядват, че не е нужно разкаяние за онези, които искат да купят души от чистилището или право на изповед, проповядват нехристиянска доктрина.

36. Всеки истински покаял се християнин има правото на пълно опрощение на наказание и вина, даже без индулгенция.

37. Всеки истински християнин, било той жив или мъртъв, участва в благословенията на Христос и на църквата, като това му е дадено от Бога дори без индулгенции.

38. Въпреки това папското опрощение и благословение не бива да бъдат пренебрегвани, защото те са, както вече казах (Тезис 6), изява на Божествена прошка.

39. Безкрайно трудно е, дори за най-учените богослови, едновременно да възхвалят пред народа драгоценността на индулгенциите и нуждата от истинно покаяние.

40. Християнинът, който е истински разкаян, търси и иска да плати наказанието за своите грехове; цената на индулгенциите, обаче, омаловажава наказанията и кара човек да ги мрази.

41. Папските индулгенции трябва да се проповядват внимателно, за да не би хората погрешно да мислят, че те са за предпочитане пред други добри дела на любов.

42. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата няма предвид това, че купуването на индулгенции трябва по някакъв начин да бъде сравнявано с делата на милост.

43. Християните трябва да бъдат поучавани, че онзи, който дава на бедните или заема на нуждаещите се, прави по-добро дело от онзи, който купува индулгенции.

44. Тъй като любовта расте чрез делата на любов, човек би следвало да става по-добър. Човек, обаче, не става по добър чрез индулгенции, а е просто освободен от наказание.

45. Християните трябва да бъдат поучавани, че който види човек в нужда и го отмине, а дава парите си за индулгенции, не купува папски индулгенции, а Божия гняв.

46. Християните трябва да бъдат поучавани, че освен ако нямат повече от достатъчно, трябва първо да отделят за нуждите на семейството си, а не да пилеят за индулгенции.

47. Християните трябва да бъдат поучавани, че купуването на индулгенции е свободен избор, а не заповед.

48. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата, в даването на индулгенции, има нужда и за това желае техните искрени молитви повече, отколкото парите им.

49. Християните трябва да бъдат поучавани, че папските индулгенции са от полза само ако не влагат упованието си в тях, а са вредни, ако заради тях изгубят страх от Бога.

50. Християните трябва да бъдат поучавани, че ако папата знаеше за изнудванията на проповедниците на индулгенциите, той би предпочел катедралата „Свети Петър“ да изгори до пепел, вместо да бъде построена с кожата, плътта и костите на неговите овце.

51. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата би желал да даде всичките си пари, даже ако е нужно да продаде катедралата „Свети Петър“, на онези, от които амбулантни търговци на индулгенции са присвоили пари.

52. Напразно е човек да се уповава на спасение чрез индулгенции, дори ако пратеникът на епископа или дори папата, предложи душата си като гаранция.

53. Враговете на Христа и на папата са онези, които забраняват проповядването на Божието Слово в някои църкви, за да може индулгенции да се проповядват в други.

54. Божието слово е ощетено, когато в една и съща проповед, еднакво или повече време се посвещава на индулгенциите, отколкото на Божието Слово.

55. Със сигурност папското отношение е, че ако индулгенциите, които са много незначително нещо, се празнуват с една камбана, с една процесия и една церемония, то Благовестието, което е най-великото нещо, би трябвало да се проповядва със сто камбани, сто процесии и сто церемонии.

56. Истинските съкровища на църквата, от които папата раздава индулгенции, не са достатъчно разисквани и познати сред Христовия народ.

57 Че индулгенциите не са преходни съкровища е ясно, защото много продавачи на индулгенции не ги разпространяват безплатно, а само ги събират.

58. Нито са заслужили делата на Христос и на светиите, защото даже без папата последните винаги дават благодат на вътрешния човек, и кръст, смърт и ад за външния.

59. Свети Лоренцо казва, че бедните в църквата са съкровището на църквата, но той говори според използването на думата в своето си време.

60. Без нужда от изследване казваме, че ключовете на църквата, дадени чрез делата на Христос, са това съкровище.

61. Защото е ясно, че властта на папата сама по себе си е достатъчна прошка за наказания и обстоятелства, определени от него.

62. Истинското съкровище на църквата е най-святото Благовестие и Божията благодат.

63. Но това съкровище е естествено най-противно, защото прави първите да бъдат последни.

64. От друга, страна съкровището на индулгенциите е естествено най-приемливо, защото прави последните да бъдат първи.

65. Тогава съкровищата на благовестието са мрежи, с които преди са се ловяли хора на богатството.

66. Съкровищата на индулгенциите са мрежи, с които днес се лови богатството на хората.

67. Индулгенциите, които демагозите твърдят, че са най-великата благодат, са всъщност разбирани като такива, само доколкото те носят печалба.

68. А всъщност те са най-незначителната благодат в сравнение с благодатта на Бога и благочестието на кръста.

69. Епископи и кюрета са принудени да приемат пратениците на папските индулгенции с всички почести.

70. Но те са повече принудени да напрягат очи и уши, да не би тези мъже да проповядват свои сънища вместо това, за което папата ги е пратил.

71. Нека онзи, който говори против истината за папските индулгенции, да бъде анатемосан и проклет.

72. Нека онзи, който се пази против проповедниците на похот и разрешително на проповедниците на индулгенции, да бъде благословен.

73. Точно както папата справедливо се гневи срещу тези, които по какъвто и да е начин планират ощетение на продажбата на индулгенции,

74. Още повече той възнамерява да се гневи срещу тези, които използват индулгенциите като претекст да планират ощетяване на светите любов и истина.

75. Да се счита, че папските индулгенции са толкова велики, че могат да оправдаят човек, даже ако той е направил невъзможното и е осквернил Божията майка в гняв, е лудост.

76. Ние казваме противното, че папските индулгенции не мога да отменят дори и най-малките простими грехове във връзка с виновността.

77. Да се каже, че даже Свети Петър, ако бе сега папа, не би могъл да даде по-голяма благодат, е богохулство срещу Свети Петър и папата.

78. Казваме противното, че даже ако сегашният папа или който и да е папа има по-голяма благодат на разположение, то това е благовестието, духовна сили, дарби на изцеление, и т.н., както е писано.

79. Да се каже, че кръстът изобразен с папския герб и поставен от проповедниците на индулгенции като равен по значение на Христовия кръст, е богохулство.

80. Епископите, кюретата и богословите, които позволяват такова говорене да се разпространява между хората, ще отговарят за това.

81. Това разюздано проповядване на индулгенции създава трудности даже и за образованите хора да опазят почеста, която трябва да се отдава на папата от клевети или проницателните въпроси на миряните.

82. Подобно на „Защо папата не изпразни чистилището заради святата любов и нуждата на душите, които са там, а не да оправдава безкраен брой души заради клети пари, с които да построи църква?“

83. Отново „Защо погребения и годишни панихиди за мъртвите продължават и защо той не върне или позволи да се вземе от даренията за тях, след като е грешно да се дава молитва за оправданите?“

84. Отново „Каква е новото благочестие на Бога и на папата, че заради пари те позволяват на нечестивеца и враговете им да изкупят от чистилището благочестивата душа на Божия приятел, а не по скоро заради нуждата на тази благочестива и възлюбена душа да я освободи само заради любовта?“

85. Отново „Защо каноните за покаяние, дълго след като са били отменени и мъртви по същина и чрез неизползване, сега се удовлетворяват чрез раздаване на индулгенции, като че ли те са все още живи и в сила?“

86. Отново „Защо папата, чието богатство днес е по-голямо от богатството на най-богатия Красий, не построи тази катедрала Свети Петър със свои пари, а не с парите на бедните вярващи?“

87. Отново „Какво опрощава папата на тези, които чрез съвършено покаяние вече имат право на пълна прошка и благословения?“

88. Отново „Какво по-голямо благословение може да дойде за църквата, ако папата би дал тези прошки и благословения на всеки вярващ, по сто пъти на ден, както той сега прави по веднъж?“

89. Отново „След като папата търси спасението на души повече от пари чрез своите индулгенции, защо прекратява индулгенции и прошки дадени преди, когато те имат същата полезност.“

90. Да се възпрат тези доста остри аргументи на миряните само чрез сила и да не се разрешат чрез даване на причина, е все едно да се изложат църквата и папата на присмеха на техните врагове и да се направят християните нещастни.

91. Ако индулгенциите се проповядват според духа и намеренията на папата, всички тези съмнения ще бъдат разпръснати. Наистина, те не биха съществували.

92. Отмахнете всички тези пророци, които казват на Христовия народ: „Мир, мир“ , а ето мир няма.

93. Благословени да са тези пророци, които казват на Христовия народ: „Кръст, кръст“, а кръст няма.

94. Християните трябва да се увещават да бъдат прилежни да следват Христос, Главата им, чрез наказания, смърт и ад.

95. И така да са уверени за влизане в небе чрез много скръб, а не чрез лъжлива сигурност за мир.

Превод: Д-р теол. Доний К. Донев;

Снимки: refo500.nl; welt.de; commons.wikimedia.org;

Tезисите са публикувани в сайта:  rado76.wordpress.com;