С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Херман Хесе и синът му Хайнер: В сянката на бащата, в светлината на бащата

Херман Хесе и синът му Хайнер: В сянката на бащата, в светлината на бащата

Херман Хесе и Монтаньола над езерото Лугано

Херман Хесе е свързан с малкото швейцарско градче Монтаньола, разположено високо над езерото Лугано. Тук писателят Херман Хесе, бащата на Хайнeр , е живял 43 години. Къщата в Монтаньола е последната спирка в живота на Херман Хесе (1877-1962). Лекарят го намерил в къщата, на неговото легло - в ръка с „Изповедите” на Аврелий Августин, на устните - усмивка. 43 години от живота си, от 1919 до 1962 г., носителят на Нобеловата награда за литература Херман Хесе прекарва в Монтаньола.

Тук са написани много от неговите творби и голяма част от атмосферата, в която е живял и писал, все още се усеща и днес. Тук той е написал „Сидхарта”, „Степният вълк”, а накрая създава и късното си произведение - романа „Игра на стъклени перли”, за който Херман Хесе получава Нобелова награда за литература през 1946 г. Впрочем стеснителният Херман Хесе не отива на церемонията по награждаването с Нобеловата награда. С основанието, че няма подходящо облекло за тържествената церемония. Жилището на Херман Хесе в Монтаньола и до днес гледа към езерото Лугано. Навсякъде в околността ухае на жасмин, изящният копнеж на Хесе към Италия се носи във въздуха.

През 1919 г. Херман Хесе идва в Монтаньола като спасение от семейни и професионални сътресения и най-вече под въздействието и впечатленията от Първата световна война. Тук, в южната част на  Швейцария, в кантона Тесин (Тичино), близо до италианската граница, той започва да рисува по препоръка на своя психотерапевт Карл Густав Юнг. В картините на Хесе се усеща неговата дарба за рисуване и изразяване. Акварели с мотиви от природни пейзажи изразяват поетичните му  впечатления. Може би още по-ясно, отколкото в поетичното му творчество, в предимно малките му картини се проявява голямата му любов към природата. Херман Хесе е погребан в идилично гробище в подножието на Монтаньола.

Херман и Хайнeр Хесе – баща и син

Синът Хайнер Хесе (1909-2003) прилича поразително много на баща си Херман. Той управлява наследството на своя баща. Поверена му е и грижата за пълното издание на произведенията на Херман Хесе в издателство „Зуркамп”. Пленяват го преди всичко писмата. Над 35 000 писма е написал през живота си Херман Хесе. На къщата му в Монтаньола била поставена огромна пощенска кутия, в която да се събират пороят от писма. Херман Хесе вероятно е бил една от първите известни публични личности, която е затрупвана с писма от почитатели.


Музеят на германския писател Херман Хесе в селището Монтаньола, кантон Тесин, Швейцария 

Публикуваме едно интересно интервю с Хайнер Хесе, син на писателя Херман Хесе. Обикновени в своята човешкост са мислите на сина Хайнрих Хесе за възпитанието, за отношението на знаменитостите към техните деца, за всекидневните навици, вкусове и предпочитания.

Г-н Хесе, какви мисли ви идват на ум, когато се сещате за Вашето време с баща си?

Хайнер Хесе: Че като млад мъж страдах доста дълго време от конфликта между поколенията и че баща ми също трябваше да страда от него. От това, че имахме различни мнения. Мнения на един млад човек. По-късно това малко се промени. И вече тридесет години не правя нищо друго, освен да се занимавам с творчеството на баща си и да събирам стотици писма. Това беше основната ми работа. Писма от баща ми до приятели, до читатели, до хора по целия свят. Търсех писма в библиотеки, при частни лица, често при деца или внуци на получатели на тези писма и открих около 10 000. Баща ми беше написал 35 000 писма, знаем това, защото имаме обратни разписки.

Строг баща ли беше баща Ви?

Не, точно обратното. Той беше толерантен. При нашите разправии, в които той просто искаше тук-там да ми даде урок и го правеше. Например бях извършил някаква младежка глупост, предприемайки нещо през глава, без да поемам голяма отговорност за последиците. И за такива неща в известен смисъл той беше строг. Но не да е бил зъл. Или да ни е възпитавал с пръчката, това не беше така.

Книгите на бащата Херман Хесе

Когато четете в книгите му, чувате ли гласа на баща си, докато четете думите? Баща Ви изобщо четеше ли Ви?

Той никога не ми е чел на глас, и ако да, тогава аз му четях. Не от неговите книги. Когато беше необходимо, аз му четох например от две книги на Петер Вайс (германско-шведски писател). Тогава му бях на гости за една седмица.

Кога и къде баща Ви имаше навика да пише? Имаше ли специални ритуали при писане? Или любим стол, на който винаги седеше?

Когато още бях малък и живеехме в Берн, баща ми имаше на горния етаж работен кабинет. И ритуалът се състоеше в това, че беше пълно с тютюнев дим, когато ние, децата, влизахме. Само след вечеря ни пускаха да влезем вътре. Иначе той искаше да си почива, никой не биваше да го смущава.

Имахте ли впечатлението, че той пише бързо. Чувствахте ли също, че известно време го измъчват мисли, преди той да може да ги изрази?

Той самият разказва точно за това в много истории и размишления. Къде е писал много бързо, например „Стъпният вълк”, текстът като проза е написан за няколко седмици.


Гробът на писателя Херман Хесе в идилично гробище в подножието на селището Монтаньола

Няколко думи за Херман Хесе и музиката: какво беше отношението му към музиката? Музикален човек ли беше баща Ви?

Той беше голям любител на музиката и също добрите му приятели бяха в голямата си част предимно музиканти. Той се беше сприятелил с няколко писатели. И не мразеше нищо така, както разговорите за литература - намираше ги за нещо твърде излишно. Също така намираше цялата литература на нашето време за доста постна. Но беше се  сприятелил с музиканти, а също и с художници.

Музика, композитори и разгръщане на личността

Каква музика, кои композитори най-много обичаше да слуша?

В късния период Моцарт, Бах. А преди това в младостта – Шопен. На средна възраст това бяха отчасти някои романтици. ... също музика на неговото време ...? При музиката на неговото време разбирането му стихна доста рано. Самият той го казва много ясно. В книгата си „Музика” обяснява, че не стига много по-далеч от Барток.

Много произведения на баща Ви разглеждат интензивно проблемите на развитието на човека, разгръщането на личността, пубертета. Как изживявахте това като негов син? Той самият носеше ли със себе си все още неща от младостта, които преработваше чрез книгите си?

Той толкова добре е преработил младежките си проблеми в книгите, че по-късно те вече не съществуваха като проблеми. И затова ни възпита нас, три момчета, в много свободен дух. Дори ни каза буквално: възпитанието - то и без това е нещо, което изобщо не съществува. Един млад мъж или едно младо момиче живеят така, както техните родители им показват ежедневно.  Това е меродавното, това е възпитанието. Да гледаш как родителите изпълняват задълженията си, как живеят. А всичко останало се налага като мнение и не носи нищо.

Съществувало е много близко приятелство между Вашия баща и Томас Ман, който го предлага за Нобелова награда за литература. Виждали ли сте ги заедно?

Никога не съм ги виждал заедно. Видях Томас Ман по време на неговите четения в Цюрих, два пъти. Но никога не съм ги виждал заедно.  

Източник: www.wissen.deинтервюто води Йенс Петер Лаунерт;

Превод: Господин Тонев;

снимки: discogs.com; reiseblock.ch; ticinotopten.ch;