Федералният канцлер Ангела Меркел: „Човекът не е мярката за всички неща”

Ангела Меркел за образа на човека като мерило в политиката

Ние трябва да отговорим на следните въпроси: Какво трябва да бъде съхранено? Какво трябва да бъде обновено? Гьоте го е казал толкова хубаво: „Това, което получаваш в наследство от твоите бащи, наследи го, за да го притежаваш.”

Той не е казал „вземи го”, а „наследи го”. Това означава: направи нещо за него. В тази посока ние можем да се запитаме: „Кое от това, което сме наследили, трябва отново да придобие смисъл и кое трябва да проектираме по нов начин?”

Мерило е и остава християнският образ на човека. Той задава цели на политиката, но той поставя преди всичко и граници на тази политика. Човекът не е мярката за всички неща. Той по-скоро има поръчението да формира света по човешки критерии.

Християнският образ на човека е отказ от всякаква идеология. Той съдържа в себе си едно много реално размишление върху света, а именно – в смирение от преходността на човека. Този християнски възглед съдържа в себе си преди всичко разбирането ни, че всеки човек е създаден по божията воля, и то в цялото си различие от другите.

Със сигурност обаче не е в божията воля да уеднаквяваме хората чрез политически действия. Задачата на политическото действие по-скоро е да позволи на хората да се развиват.

Това, което нас християндемократите винаги ни е отличавало е, че нашите отговори никога не са били идеологически. Нашите отговори бяха винаги практични, бяха ориентирани винаги по отношение на човека.

Намерих едно забележително съчинение от Норберт Блюм (политик от Християндемократическия съюз, роден през 1935 г., министър на труда и социалния ред от 1982 до 1998 г.)  със заглавието: „Quo vadis CDU?” ( Къде отиваш ХДС?) Той пише: „Човек не живее само с хляба”, това е едно библейско послание… Буквата „Х” в партийното име на Християндемократическия съюз (ХДС) не отхвърля разделянето на църквата от държавата. Но буквата „Х” би могла да запази спомена в паметта, че политиката без Бог и повеля винаги е изправена пред опасността да изпадне в нечовечност.



Лобито на работниците е все още по-силно от лобито на тези, които са безработни. Не може едните да са сравнително добре представени, а другите  да са обхванати от сравнително анонимната отговорност на държавата и да се казва, че тези хора не ни интересуват. Всеки човек има своето неотменимо достойнство. Това важи в еднаква степен за безработните и за работещите. Тъй като това е така, ние не можем и не бива да се примиряваме със сегашното състояние. 

Ние казваме: Хората са различни и тъй като са различни, те имат нужда от възможности, между които могат да избират. Ние искаме да предложим възможности, да изискаме и от хората нещо в смисъла на общото благо. Но който разчита на помощ, ще я получи. Християндемократическият съюз винаги ще обръща внимание на социалното равновесие, ще се грижи винаги и за така наречените малки хора.

Човекът е свободен. Затова държавата не може да му налага как да живее.

Човек прави грешки. Затова политиката не бива да преследва свръхчовешки цели и въобще да предявява претенции за окончателната дума тук на земята. 

Човекът е свободен, но не е автономен. Утре и най-силният може да бъде в положение да разчита на помощта на другите.

Това основно разбиране ни води до идеята, че свободата не може да бъде абсолютна свобода. Тя трябва да бъде отговорна свобода. И тъкмо това е дълбоката мисъл на социалното пазарно стопанство.

Социалното пазарно стопанство не е чисто икономическа концепция. То е част от едно колкото успешно, толкова и човешко общество. Социалното пазарно стопанство съединява пазар и човечност. Затова то може да разгърне невероятна икономическа динамика – динамика на растежа, която създава възможности за всички.

Откъс от сборника „Толерантността е душата на Европа”, съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”; съставител и преводач на сборника: Господин Тонев

Снимки: muenchner-kirchenradio.de; rp-online.de;