Мариане Биртлер: Според мен преди помирението стои истинността

Интервю на Мариане Биртлер за вестник „Тагесшпигел”

Цяло десетилетие Мариане Биртлер, родена през 1948 г. в Берлин, се занимава с документите на Щази (Държавна сигурност на ГДР). Тя беше федерален пълномощник на германското правителство за документите на Щази от септември 2000 г. до март 2011 г. и предаде своя пост на дисидента Роланд Ян. Пред журналисти от вестник „Тагесшпигел” Мариане Биртлер говори за смисъла от изследването на архивите на Щази и възможността за постигане на помирение.

Въпрос: Г-жо Биртлер, ако сравняваме десетилетието на Вашия предшественик Йоахим Гаук с десетте години, през които Вие ръководихте службата за архивите на Щази: в какво се различавате?

Мариане Биртлер: В първите десет години дебатите за институцията се определяха от разкритията на сътрудници на Щази и от драматичните разкази за съдбите на отделни хора. Това съществува и днес, но то не формира повече образа на тази все още своеобразна институция. Междувременно тя вече е немислима извън всекидневието на нашето общество. Най-естествено е архивите на Щази да се ползват от частни лица, от хора на науката и журналисти.

Нашите сътрудници възприемат себе си като хора, които обслужват тяхната дейност и са високо ценени от тях. Заедно с разкриването и издаването на документи нараства значението на политическото образование, както и международният обмен по въпросите на преодоляване на диктатурата.

Защото отмина времето на сензационните разкрития?

Да, и в това е големият шанс. Вече не става дума за новини и сензации, проблемите се разглеждат в тяхната дълбочина: как е функционирала Щази? Как се е осъществявало сътрудничеството с другите органи на властта? Как едните са се превърнали в предатели, а другите са останали порядъчни? Документите на Щази се превърнаха в неотменен извор за историческо изследване във всички области.

Какво чувствате като най-големия успех по време на Вашия мандат?

Радостна съм, че в областта на политическото образование се постигна много. Сключихме споразумения с източногерманските министерства на образованието и културата, за да ги подпомагаме в обучението по история в училищата, развихме образователни медии. На второ място, разговорът на тема осмисляне и духовно преодоляване на диктатурата силно се интернационализира. По наша инициатива преди две години беше създадена мрежа от седем институции от седем източноевропейски страни. Ние искаме заедно да запознаем цяла Европа с историята на източноевропейските диктатури.

Често имаше напомняне, че времето е узряло за помирение. Узряло ли е наистина?

Това, което правим тук от 20 години, е все пак принос за помирение. Според моето християнско разбиране преди помирението стои истинността. Най-напред трябва да сложим картите на масата, за да се знае какво се е случило. Това е основата, хората да се обърнат един към друг. Или това, което според мен е по-важно, да могат да се помирят със собствената си история. Това ми изглежда по-важно, отколкото да се помирявам с някогашните генерали от Щази, които нито веднъж не са показали наличие на съзнание, че са причинили зло. Понякога изпитвам подозрение, че някои хора използват понятието, защото всъщност искат да си намерят спокойствието.

ГДР можеше ли да съществува без Щази?

Не. Никоя диктатура по света не може да съществува без тайна полиция: навън стената, за да не избяга народът, вътре Щази, за да го държи в подчинение. Заблуждаващо е, когато някои хора говорят , че в ГДР били направени „грешки”. Построяването на стената и другите събития не бяха грешки, а присъщо развитие във вреда на хората. Те следваха вътрешната логика на диктатурата.

Не се ли фокусираше справянето с наследството на ГДР през тези 20 години твърде силно върху темата Щази и много малко върху ГЕСП (управляващата комунистическа партия в ГДР), държавния апарат или народната армия?

Не споделям това впечатление. В библиотеките има безброй специализирани книги на теми от ГДР, в които става дума и за съвсем други аспекти – по отношение на белетристика, игрални филми, телевизионни продукции. В общественото внимание темата Щази е на преден план, защото е свързана с предателство, разочарование, преследване. Ясно е, че хората приемат това болезнено. Но ние се опитваме да се противопоставяме, когато някой счита, че може да отъждестви същността на ГДР с Щази. Тогава ние казваме: Щази беше обслужващ персонал на ГЕСП.

Президентът на Бундестага Норберт Ламерт иска да се изследва влиянието на Щази върху Бундестага преди 1989 година. Това обяснява факта, че досега знаехме малко за дейността на Щази на Запад?

Темата за дейността на Министерството на държавна сигурност на Запад проучвахме така, както малко други институции. При изработването на предстоящата експертиза ще се разглежда не само едностранчиво въпроса, кой е работил за Щази, а принципно дейността на структурите. Това е начало, за да можем по-късно да изясним какво е било влиянието на Щази върху политиката на Федерална република Германия. Разбира се, влиянието на ГЕСП върху Запада не може да се обясни само с темата Щази – тук трябва да се обърне внимание и на партиите, медиите и например на профсъюзите.

След революциите в Тунис и Египет имаше ли запитвания за Вашето ноу-хау?

Не, досега няма запитвания. Но би било нормално, ако пристигнат. През изминалите години имахме гости не само от бившите комунистически страни, които се интересуват от нашия начин на преодоляване на диктатурата. В международен план се развиха интересни дебати по въпроса от какво имат нужда обществата след диктатури, след геноцид или граждански войни. При това винаги се поставят съвсем сходни въпроси: Какво правим с извършителите? От какво се нуждаят жертвите? Как ще открием какво се е случило? Как могат да се задвижат процеси на помирение? Как могат да се оживят демократичните структури? За хората в Египет ще бъде значително по-лесно да извървят първите крачки, ако могат да се опрат на резултатите от тези международни дебати.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Тагесшпигел”;

Снимки: focus.de; sonjareitz.blogspot.com;