Козима Шмит: Ние, младите хора, сме различни и можем да променим света

Козима Шмит за ценностите на младото поколение

Журналистката Козима Шмит, родена през 1975 г., е съавтор с Мануел Хартунг на книгата „Хубавите години отминаха”. Понастоящем работи като редактор във вестник „Ди Цайт”. Разговор на Козима Шмит с журналист от австрийския седмичник „Фурхе” за ценностите на младото поколение, за ангажиментите на младите хора и желанието им да променят света .

Въпрос: Госпожо Шмит, има ли нужда Вашето разтърсвано от кризи поколение от нещо като насърчаване?

Козима Шмит: Не, това поколение няма нужда от насърчаване, защото то наистина е разтърсвано от кризи, но не е примирено. Напротив, това е едно много решително, оптимистично поколение, за което кризата е станала нещо толкова естествено, че то изобщо вече не се вайка. Оставихме вайкането отдавна зад гърба си. Знаем, че все някак си нещата ще продължат да се развиват.

До днес публично се чертае един съвсем различен образ ...

За нас е важно да обезсилим образа, който се чертае в обществото, в медиите или понякога също така и от представители на това поколение. Често сме считани за тъжно, песимистично поколение, което се занимава само с личното си развитие и е вцепенено от страха за бъдещето.

Какво характеризира това поколение и какво го отличава от бейби бум поколението, от родените в началото на 60-те години?

Бейби бум поколението има един съвсем друг облик, те живееха като множество. Малко от нас са такива. Ние сме тъй често ценените и силно желани едно или две деца в семейството. Следователно имаме силно съзнание за своята собствена ценност. Но това, което придава облик, е също и знанието, че трябва да намираме нашия път в ситуация на постоянна несигурност.

Дълго време съществуваше чувството, че младите хора по-скоро се отдръпват от политиката и политическия ангажимент. Но в последно време има реполитизиране на младежите. Неправителствените организации говорят за масивен наплив на млади хора към тях.

Има много етикети за това поколение. Допада ли Ви етикетът „поколението Yes we can” („Да ние можем”)?

Да, това е добро предложение, защото съдържа в себе си и нещо като пробуждане. Често други етикети имат общи неща с медиите за комуникация (поколение Фейсбук, MTV и т.н.). Етикетите се поставят често от по-възрастните, които се опитват да разберат станалата им вече чужда младеж. Те не съзнават нашето многообразие.

В книгата заключителното изречение гласи: нашето поколение има цялата свобода на света да изпробва и опознае нови пътища. В общество, в което старите дадености не се вече валидни, има пространство за нас, за нашите идеи, нашите желания. Ние сме покровителствани от щастието. Само трябва да се заловим за работа.

Ние знаем, че в предприятието няма да получим вече златната брошка за добра служба и няма да натрупаме безгранично имущество. Затова залагаме на други ценности. Професията е важна, но има и други неща – приятелство, хоби, обществен ангажимент. Имаме възможността да променим света, а трябва също и да го направим. Нашият призив гласи: Хора, светът е открит за нас, да се заловим за работа.

Много хора се питат какво ще ти помогне да се ангажираш с неправителствена организация, когато не можеш да си платиш наема?

Едното не изключва другото. Естествено, важно е да бъдеш материално осигурен и да не си здраво обвързан цял живот със срочни договори и да не можеш да си изградиш собствено съществуване. Но за нас също така е важно да съхраняваме и поддържаме ценности, които са извън професионалния свят. Тъкмо защото вече не получаваме непременно социално признание, свързано с професията, е важно да търсим това, което прави човек щастлив не само в професията и да имаме повече източници за него.

Но се създава впечатление, че много младежи са радостни, когато изобщо имат някаква работа. Бихте ли казали: край на примирението, трябва да променим нещата!

Естествено, трябва да променим някои неща. Ние казваме: включете се към някоя неправителствена организация, обединявайте се, не приемайте нещата такива, каквито са. Защото при всичките неща, които ни втълпяват, не трябва никога да забравяме – ние сме безумно важни за пазара на труда. Фирмите имат нужда от знанието ни, от нашите умения, без нашите вноски социалната система ще рухне.

Как оценявате положението за следващото поколение?

Има първи леки признаци, че нагласите се променят, че симптомът на постоянната криза би могъл да се смекчи. Станало е нормално, че има кризи и че вече въобще не се говори за това. И демографското развитие работи за нас. Все някога няма да има достатъчно възрастни, тогава ние по-младите ще имаме отново повече шансове.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от седмичника „Фурхе”;

Снимки: manager-magazin.de; indiskretionehrensache.de;