Достоевски - „Великият инквизитор” и разбирането за свободата на човека

Достоевски за непоносимостта на свободата

„Великият инквизитор” е откъс от романа на Фьодор Михайлович Достоевски „Братя Карамазови”. Една притча, разказана от Иван Карамазов на неговия брат Альоша. Легендата за „великия инквизитор” е размисъл за тежестта и непоносимостта на свободата, за копнежа да се откажем от нея. За непрестанната и мъчителна грижа на човека да намери някого, на когото да предаде дарената му свобода.

Винаги ще има почва за това – за тежестта на свободата и за копнежа по едно странно, ала безспорно робско и колективистично щастие. Предлагаме подбрани откъси от притчата „Великият инквизитор” на Достоевски, преведена от Георги Гачев.

„Не зная кой си, нито искам да зная ти ли си това или само подобие негово. Но ще те осъдя утре и изгоря на клада като най-зъл между еретиците. И същият народ, който днес ти целуваше нозете, утре при първия ми знак ще се хвърли да слага дърва в огъня ти, знаеш ли го? … Имаш ли ти право да ни възвестиш дори една от тайните на света, от който идваш?… Не бяха ли твои тъй честите слова: „Искам да ви направя свободни?

Но ето че видя сега тези „свободни” хора. Петнадесет века се мъчим с тази свобода, но сега това е приключено, и докрай... Но знай, че сега, именно сега тези хора са по-уверени от когато и да е преди, че са напълно свободни. И то когато те сами донесоха свободата си и покорно я поставиха в нозете ни. Но го постигнахме ние, а ти това ли искаше, тази ли свобода?

Неразрешимите противоречия на човешката природа

В тези три въпроса е събрана в едно цяло и предсказана цялата бъдеща история човешка и са очертани три образа, в които ще се съберат всички неразрешими исторически противоречия на природата човешка по целия свят.

Спомни си първия въпрос - макар и не буквално, но смисълът му е: „Искаш да дойдеш в света с празни ръце, с някакъв обет за свобода, който те, в простотата и вроденото си безчинство, не могат дори да осмислят, и от който се страхуват и треперят - защото нищо и никога не е било по-непоносимо за човека и обществото човешко от свободата!

А виждаш ли камъните в тази гола, нажежена пустиня? Превърни ги в хляб и ще хукне човечеството след теб като стадо, благодарно и послушно, макар и вечно треперещо, че ще отдръпнеш ръката си и ще изчезне хлябът твой. Но ти не поиска да лишиш от свобода човека и отхвърли предложението, защото разсъди - каква свобода ще е послушание, купено с хляб?

Не само с хляба живее човек

Ти възрази, че не само с хляба живее човек. Но знаеш ли, че в името на същия този хляб земен ще се вдигне срещу тебе духът на земята и ще се срази с теб и ще те победи, и всички ще тръгнат след него, възкликвайки: „Кой може да бъде равен на този звяр, той ни даде огън от небето!”

Знаеш ли, че ще минат векове и човечеството ще провъзгласи с устата на премъдростта и науката си, че престъпления няма, ще рече и грехове също, а има само гладни? „Нахрани, пък тогава искай добродетели” - това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу теб и под него ще сринат храма твой.

Никаква наука няма да им даде хляб, докато остават свободни. Но ще ги доведе дотам, да донесат свободата си пред нозете ни и да ни кажат: „По-добре ни поробете, но ни нахранете”. Ще разберат накрая сами, че свобода и хляб земен за всеки едновременно няма как да има, понеже те няма никога да могат да го поделят помежду си! И ще се убедят, че не могат да бъдат никога и свободни, тъй като са слабосилни, порочни, нищожни и бунтовници.

За хляба небесен и неблагодарното човешко племе

Ти им обеща хляб небесен, но пак повтарям: може ли той да се сравнява в очите на слабото, вечно порочно и вечно неблагодарно човешко племе с хляба земен? И ако след теб в името на небесния хляб тръгнат хиляди и десетки хиляди, то какво ще стане с милионите и десетките хиляди милиони, що не могат да пренебрегнат земния хляб заради небесния? Или са ти скъпи само десетките хиляди велики и силни, а останалите милиони, многочислени като пясъка край морето, слаби, но любящи те, са ти нужни само като материал за великите и силните?

Ще ни се кланят и за богове ще ни смятат, понеже ние, застаналите начело на тях, ще се съгласим да търпим свободата и да господстваме над тях - толкова ужасно ще им е вече да бъдат свободни! Но ние ще кажем, че сме смирени пред теб и че господстваме в името твое.

Ето какво означаваше онзи пръв въпрос в пустинята и какво ти отхвърли в името на свободата, която постави над всичко. А във въпроса бе скрита великата тайна на тоя свят. Да бе приел тогава „хляба”, щеше да дадеш отговор на вековечната тъга човешка, както у всеки поотделно, така и у всички като цяло - въпросът „Пред кого да се преклоня?”. Защото няма грижа по-непрестанна и мъчителна за човека, както остане ли свободен, да намери колкото може по-скоро пред кого да се преклони.

Но търсят хората да се преклонят пред такъв някой, дето да е безспорен, толкова безспорен, че всички отведнъж да са съгласни да се преклонят пред него до един. Защото грижата на тези жалки създания е не само в това да открият нещо, в което всички да повярват и до един да се преклонят, но и непременно всички заедно. Тази потребност от общо прекланяне е и главното мъчение за човека и поотделно, и като цяло човечество, още от началото на времената.

Дай хляб и човекът ще се преклони пред теб

Казвам ти, няма човек по-мъчителна грижа от тази, да намери колкото може по-бързо на кого да предаде по-бързо дара на свободата, с който е роден този нещастник. Но овладява свободата на хората този, който успокоява съвестта им. С хляба ти получаваше безспорно знаме: дай хляб и човекът ще се преклони пред теб, тъй като няма по-безспорно от хляба.

Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?

При нас всички ще са щастливи и няма вече ни да се бунтуват, ни да се изтребват едни други, както навсякъде в твоята свобода. О, ние ще ги убедим, че ще станат свободни единствено и само когато се откажат от свободата си и се покорят на нас. И какво, прави ли ще бъдем или ще излъжем? Те сами ще се убедят, че сме прави, защото ще помнят до какви смутове и ужаси робски ще ги е довела твоята свобода.

Свободата, свободният ум и науката ще ги заведат в такива дебри и ще ги изправят пред такива чудеса и неразрешими тайни, че едни от тях, непокорни и свирепи, ще се изтребят сами, други, непокорни, но малосилни, ще се изтребят едни други, а третите останали, слабосилни и нещастни, ще допълзят до краката ни и ще надигнат вопъл към нас: „Да, бяхте прави, единствено вие владеехте тайната му и ние се връщаме при вас, спасете ни от нас самите.”

Най-мъчителните тайни на съвестта

Най-мъчителните тайни на съвестта им, всичко, всичко ще донесат те пред нас и ние ще им разрешаваме всичко и те ще вярват на решението ни с радост, тъй като то ще ги избави от великата грижа и страшните мъки на личното и свободно решение.

Знай, че не се боя от теб. Знай, че и аз съм бил в пустинята, че съм се хранил със скакалци и корени, че и аз съм благославял свободата, с която ти благослови хората и аз съм се готвил да бъда сред избраниците твои, сред могъщите и силните, за да се умножава броят им. Но се опомних и не поисках да служа на безумието. Върнах се и се присъединих към легиона на тези, що поправиха подвига ти. Тръгнах си от гордите и се върнах при смирените, заради щастието на смирените.

Повтарям ти, утре ще видиш как послушното стадо по първия ми знак ще се хвърли да добавя дърва в огъня, на който ще те изгоря, понеже дойде да ни пречиш. Защото ако някой е заслужил изгаряне на клада повече от всеки друг, това си ти. Утре ще те изгоря. Dixi.”

Превод: Григор Гачев ; Целият текст е публикуван в www.gatchev.info/blog/

Снимки: zavtra.ru; planet-wissen.de;