Георг Блуме за Еманюел Макрон и наградата на град Аахен „Карл Велики”

Еманюел Макрон - „Подценяваният приятел”

Представяме анализ на журналиста Георг Блуме, публикуван в списание „Шпигел”. Георг Блуме, роден през 1963 г., е немски журналист на свободна практика, кореспондент с експертна насоченост – външна политика. В своя анализ Георг Блуме разсъждава върху измеренията на международната награда „Карл Велики”, която германският град Аахен присъди на френския президент Еманюел Макрон през май 2018 г.   Град Аахен се намира в областта „Трите граници” („Drei Grenzen”), в която се срещат границите на Германия, Холандия и Белгия. През 768 г. Карл Велики е коронясан за крал в Аахен, градът е считан за първата столица на обединена Европа. Наградата „Карл Велики” се присъжда ежегодно на личности, които имат значителен принос за обединението на Европа. Основателите на наградата „Карл Велики” на град Аахен, Германия – една малка група консервативни политици, професори и предприемачи – определила критериите за отличието си през 1949 г.: „Напредъкът на човечеството е изхождал винаги от отделни гениални личности”, пишат те. Наградата им трябва да се присъжда само на такива личности. Може ли Еманюел Макрон да изпълни това очакване? В Аахен той ще бъде засипан с похвали, когато получава тазгодишната награда „Карл Велики” - не на последно място от Ангела Меркел. На Макрон, обаче, може скоро да се случи същото, което се случи на бившия американски президент Барак Обама с неговата Нобелова награда за мир,.  „Макрон рискува да се превърне в европейския Обама”, казва парижкият експерт по  външна политика и политолог Доминик Моази. „Навсякъде му приготвят сцената за големи речи, наскоро във Вашингтон, сега в Аахен. Но в същото време се увеличава рискът, думите да не са последвани от дела”, казва Моази. Още Обама беше обещал „надежда” и „промяна” и по този начин беше вдъхновил и много хора извън САЩ. Но в хода на управленския му мандат на много места се появи разочарование. До днес Обама отново и отново трябва да понася упрека, че изобщо не е заслужавал Нобеловата награда още в първата си година като президент. Подобно на Обама и Макрон е почитан за своите речи и обещания. Преди всичко за обещанието си да направи Европа по-демократична и по-дееспособна. С това послание преди година той спечели президентските избори във Франция. „За нов европейски суверенитет” гласеше заглавието на последната реч на Макрон в Европейския парламент през април 2018 г. Но от встъпването на Макрон в длъжността президент преди година няма доказателства Европа да е станала по-суверенна. Още повече, днес от гледище на френски наблюдатели наградата „Карл Велики” изглежда като поставен от германците капан на собствения президент: в Аахен канцлерът пие наздравица за Макрон пред всички камери, за да може по-късно в Брюксел необезпокоявано да го остави да се нарани. И Макрон, който обича големите сцени, бързо се полъгва по играта – така виждат нещата някои хора във Франция. Миналата година Аахен присъди наградата „Карл Велики” на британеца Тимоти Гартън Аш, тоест „на онези, които ни напускат с Брексита”, подчертава експертът по външна политика Моази. Днес град Аахен дава наградата на французин, тоест „на тези, които не следваме”. Удостояването с наградата може да бъде обяснено и посредством съзнанието за вина и разкаяността на немските приятели на Европа, казва Моази. Фактически външнополитическата равносметка на Maкрон след една година като президент показва посредствен резултат. Несъмнено неговите амбициозни речи за защита на Европа и демокрацията дариха на Франция възможността отново да бъде чувана. Помогна и категоричната му от време на време критика спрямо президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин. Конкретните успехи, обаче, са рядкост. Едно изключение беше съвместното ракетно нападение със САЩ и Великобритания срещу сирийски обекти с химически оръжия. Другото е новата европейска директива за командироване на работници в рамките на Европейския съюз, която затруднява социалния дъмпинг. И в двата случая Maкрон поставяше акцентите. Но това все пак не беше истински напредък.

Съперничество с канцлерката

Макрон не можеше да избегне едно друго впечатление: „Между президента и канцлерката лека-полека излиза на бял свят един вид съперничество за лидерството в Европа и извън Европа”, пише парижкият ежедневник „Монд”. Последвалите едно след друго посещения на Макрон и Меркел в края на април в САЩ според вестника са засилили още повече това впечатление – дори и двамата да критикуват излизането на САЩ от ядреното споразумение с Иран.  „Френският президент и канцлерката на Германия не навсякъде имат еднакви интереси”, коментира „Монд”. Всъщност азбучна истина, но преди година Макрон също настоятелно подчертаваше общите интереси с Германия. Защо Макрон получава наградата „Карл Велики” - вероятно това се дължи точно на следния факт: никой френски президент, от генерал Шарл дьо Гол насам, който през 1963 г. заедно с Конрад Аденауер инициира германо-френския договор за приятелство, не е имал такова отворено и изпълнено с очаквания отношение към немската политика като Макрон. Едва ли някоя от реформите, започнати у дома във Франция, беше възможна без немски пример. Никоя от неговите големи речи - без дума към „немските приятели”. Ангела Меркел заяви с майчинско отношение към тазгодишния носител на наградата „Карл Велики” Еманюел Макрон: „Ти кипиш от идеи”, призна канцлерката на по-младия с 23 години  френски президент в тържествената си реч. И използва целия си чар, за да опакова своите много по-различни позиции така, че гостите, присъстващи на тържеството, да продължaт да аплодират.  „Различията не ни разделят, а ни събират постоянно. В това се състои очарованието на Европа, която усещам тъкмо в сътрудничеството с теб”, каза Меркел на Макрон. Който слушаше внимателно, незабавно разбра: Меркел държи на различията. Дори в деня на най-голямото отдаване на почит към Макрон, тя не доближи позициите си до тези на френския президент. Германците не намират това за нещо добро. В представително проучване на предаването на телевизионния канал ARD „Теми на от деня” 82 процента от запитаните приветстваха новите инициативи на Макрон за Европейския съюз и 58 процента пожелаха на Меркел да ги следва с повече страст. Защо тя въпреки това не го прави? Дистанцираността на Меркел към Франция не е нова. Тя не общуваше добре с нито един френски президент, а Макрон сега е четвъртият, откакто тя е канцлер. За дъщерята на източногермански пастор, която има отношение към прагматичното протестантство, това не е учудващо. Меркел може и да не харесва стилния католик Макрон, проблемът е по-дълбок: това, което отличава тринадесетгодишния мандат на Меркел, е едно непрекъснато отделяне от Франция, което днес, далеч отвъд пределите на канцлерството, формира германското общество. Герхард Шрьодер, предшественикът на Меркел, вероятно беше последният германски премиер, който умееше да благодари за всичко на Франция. Той спечели изборите и беше преизбиран за канцлер през 2002 г. главно заради опозицията си към войната в Ирак. Но тя щеше да бъде невъзможна, ако френският президент Жак Ширак не беше стоял като скала на страната на Шрьодер. Оттогава, обаче, изглежда Германия на Меркел не иска да благодари повече на Франция. Напротив - най-важният европейски партньор в нарастваща степен се възприема от немските политически и бизнес среди като тежест. Зад германо-френския спор днес вече не стои старият ляво-десен конфликт между консервативно и социалдемократическо, а скритият германски упрек към Франция, че тя не иска и не съумява да се справя с глобализацията. Та кой днес все още учи френски език? Все по-малко ученици в Германия. Това, което беше загубено в ерата на Меркел, е онзи френско-германски национален интерес, който превърна старите държавни водачи лидери-двойки Аденауер/дьо Гол, Шмит/Жискар, Кол/Митеран и Шрьодер/Ширак в актьори, които действат съвместно в световната политика. И до днес много политици им засвидетелстват респект по целия свят. Но за Меркел и Макрон не е останало много от този респект. Сега излизането на Тръмп от споразумението с Иран все още не е втора война в Ирак, който принуждава Берлин и Париж към общ фронт, както през 2002 г. Но е шанс, Германия отново да стигне до познанието за своето историческо и стратегическо свързване с Франция. Крайно време е. Макрон отново призова германците в Аахен: „Събудете се!” Но изглежда едва ли някой отговорен немски политик възприема сериозно този президент, който кипи от идеи. Най-малкото Меркел. Източник: spiegel.de; със съкращения; Превод: Господин Тонев; снимки: abendzeitung-muenchen.de; zdf.de;