Проф. Георги Фотев: Основни европейски ценности и универсални ценности

Интервю с Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (7 част)

Европейските ценности, които някои отъждествяват с понятието западни ценности, предявяват претенция за универсалност, но това не важи за целия свят. На тези ценности ли принадлежи бъдещето в света?

Георги Фотев: Във феноменологическата социология светът на всекидневния живот се разграничава от света на науката, от света на фантазиите, от света на лудостта. В своето  всекидневие хората си служат с представи или със смътни понятия, чийто смисъл те подразбират и приемат за самоочевиден. За хората в света на фантазиите небивалици от гледна точка на здравия смисъл, който царува в света на всекидневния живот, са безвъпросни и очевидни истини и реални факти.

В света на науката главното и фактически единственото оръдия на мислене е рационалното понятие. В „Граници на политиката” отделям специално внимание на общественото мнение, което не е мястото на истината, а на полуистини, на желано, което се смята за действително, на фантазии, очаквания. Но общественото мнение е част от социалната реалност.

Има разнообразни представи за европейските ценности, което е естествено. Отъждествяването на европейски и западни ценности е езикова фигура, която циркулира във всекидневни и гранични между света на науката и на всекидневния живот езици. Генеалогията на европейските ценности, ценностите на Европа и европейското човечество, е многомерен проблем.

В основата е християнството, древногръцкото наследство, старозаветният фундамент, римската култура. Разцеплението в християнството на източноправославно и католицизъм, а след това разколът между католицизма и протестантството. Има далече отиващи последици за културните, социални и политически различия между Западна и  Източна Европа, а Балканският полуостров е пет века под османско владичество.

Както и да се гледа на традиционната православна източна част на Европа, тя съвсем не е само географско понятие, а част от Европа и европейското човечество в най-широк културен и ценностен смисъл. Тук не мога да се впускам в разискване на идеологическия и политическия конструкт Евразия, феномен, който заслужава внимание по ред причини. Родината на модерните и фундаментални европейски ценности е Западна Европа и западната част на европейското човечество, която за краткост се нарича просто Запада.

Изобщо историческото развитие е поливариантно и в зависимост от мярката, която се прилага, поливариантността включва значими различия между темпове на развитие. Темповете на капиталистическо и индустриално развитие на Западна Европа и Запада като цяло са несравнимо по-ускорени в сравнение с православна Източна Европа и така наречената Евразия. Но да се отправят укори към православието и културата в по-широк смисъл, която то определя, е повърхностно и в известно отношение извратено съпоставяне и сравняване.

Догонващото развитие в измерения, където това има смисъл, е едно, но в други отношения и дума не може да става за догонване. Цупенето на източноевропейския човек, когато става дума тъкмо за догонване, е неадекватно и признак по-скоро на комплексираност и малоценност, която се сублимира като свръхценност.

Съвсем друго е, ако някой накърнява нашето колективно достойнство, когато наистина има такова отношение. Всяка европейска страна, било от западната, централната или източната част на Европа, има основание за своята национална гордост и признаване от другите като равнопоставена, което е в съзвучие с фундаменталните европейски ценности.

По редица причини, които се коренят в природата на европейската модерност, Европа е все по-отворена и нейната отвореност има различни форми. В тази перспектива включвам и епохата на колониализма, който не се свежда до цивилизационната си мисия, защото има и хищническа страна: колониализмът е диаболичен.

Отвореността е характерна за европейското човечество, което надхвърля географските граници на Европа, обхваща САЩ, Канада и Латинска Америка, както и всички европейци от останалите части на  света. Отвореността на късно модерните общества, респективно на европейското общество в лицето на ЕС, е изпитание на основни европейски ценности. Възникват действителни и дори за немалка част от европейците тревожни проблеми.


Всеобщата декларация за правата на човека - свързаност между универсални и европейски ценности

Със своите културни и цивилизационни ценности Европа е удивителен връх на човечеството и без да създава и намек за европоцентризма, който самите европейци са преодолели и дори пратили в забрава, тя остава привлекателна за хиляди и милиони хора от различни части на света.

Европа е привлекателна с някои от своите основни ценности. Немалко европейци виждат, че тъкмо селективността навежда към подозрението, че въпросните ценности, каквито са толерантността, равнопоставеността, плурализмът, се инструментализират, което се подхранва от практиките на гетоизация и отказа от признаване и зачитане на културните образци на гостоприемната страна.

Когато консервативно настроени европейци се тревожат от дехристиянизацията на Европа и увеличаването на мюсюлманите, въпросът не се изчерпва с отслабване и заличаване на ценността и правото на свободен избор на вероизповедание. Между световните религии несъизмеримостите не са за пренебрегване, когато се акцентира най-вече върху едни и същи по същество основни религиозни ценности. Необходим е диалог по същностните теологически и аксиологически въпроси от най-висш или дълбочинен порядък.

В „Човешката несигурност” и в други мои съчинения, както и в настоящето интервю, акцентирам върху нелинейността на общественото развитие и двусмислеността на социалните факти, които в социологическата перспектива са тотални. Ето защо не бих приел в горните разсъждения да се търси скрит скептицизъм по отношение на определени фундаментални европейски ценности.

От политическа гледна точка, в по-широкия смисъл на това понятие, задачата е да се преодоляват противоречията и дори антагонизмът между функциониращите в съвременното европейско общество ценности.

Редица от основните европейски ценности се разпознават като основни ценности извън европейския социален, културен и цивилизационен контекст и са се превърнали в универсални ценности. Съществуват документи, които са един вид свидетелства за институционализацията „универсални ценности”, които са родени или открити в Европа и са били валидни в границите на европейското човечество.

Такъв документ е „Всеобщата декларация за правата на човека”, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Декларацията е преведена на около 375 езика и диалекта във всички части на света. Ако се върви по такава линия на разпространение на ценности - от една част на света към всички части и превръщането им в универсални, има опасност от създаване на невярна представа за универсални ценности като резултат от някаква ценностна дифузия или пък от също такъв мистериозен ценностен империализъм.

Необходимо е да напомня, как стоят нещата с априорната природа на ценностите и тяхната същност; априори в случая да се разбира като историческо априори. Ценностите не се налагат външно и подобна принуда не може да има за резултат нищо повече от престорено и фалшиво възприемане, което се случва в условия на несвобода, в  тоталитарни, тиранични и диктаторски режими.  Ценността като такава е навсякъде, където човек е в състояние да я открие като вече съществуваща в него.

Това не означава да се гледа на същността на дадена ценност субективистки. Същността на ценността, дадена във феноменологическото съзерцание, както казва Макс Шелер, е априорна и следователно надиндивидуална. Имало е времена, когато в Европа е бил подхранван митът за европоцентризма, който вече споменах, но това е минало и не мисля, че сега има европейци, които смятат, че могат да наложат своите ценности на света. Това е принципно невъзможно.

Пред други проблеми от ценностен порядък  е изправено днешното човечество. Проблеми, които са свързани  с безпрецедентния в историята на човечеството процес на глобализация. Този процес произвежда и е възможен в същото време с детериториализация като възможности за хомогенизиране, което е израз на ценностно обедняване. Но това е друга голяма тема. Имало е времена, когато Европа е била обсебена от експанзия и раздирана от вътрешни противоречия и вражди между националните държави.

Всичко това не може да се обясни с интереси, предразсъдъци, липса на здрав разум. В  центъра на социалните събития, какъвто и да е техния характер и мащаби, е борбата на ценности. Нито Европа, нито дори САЩ, които по генеалогия са част от европейското човечество, имат експанзионистични нагласи.

Под въпрос е дали изобщо външната политика може да се квалифицира като експанзионистична. Европа  по-скоро е обърната към своето устройство и единение. Има обаче проблеми с упадъка на ценностите.

Снимкa в текста: hamiorg.org;

Следваща, осма част на интервюто с проф. Георги Фотев