Георги Фотев за феномена личност и плурализма на ценностите в обществото

Интервю с Георги Фотев: Да сме зрящи за ценностите (3 част)

Трябва ли да правим разлика между лични и социални ценности?

Трябва. Необходимо е. Личните и социалните ценности са вътрешно свързани, а понякога са трудно разграничими. Феноменът личност възниква късно в историята на човечеството, аз смятам, че това става едва в епохата на Ренесанса, когато човешкият индивид се осъзнава като автономен, а не пленник на съдбата, неотделим от рода, от общността, като божи раб или подвластен на сатаната.

И в предходните епохи има прото-типове на личности. И то какви! Изглежда скандално и кощунствено да не се смятат за личности Александър Македонски, Конфуций, Аристотел, Юлий Цезар, Августин Блажени и много други. Изумлението от делата на имена е непреходно, но те могат да бъдат наричани личности в условен смисъл и това не е въпрос на ценностни рангове.

Феноменът личност е възникнал едва в епохата на Ренесанса и не включва само знаменитите имена, а също безброй неизвестни хора от модерната епоха и до ден днешен. Човешката личност е формата, самосъзнанието, самопреживяването и самоопределението на свободната човешка индивидуалност в социалния свят, в социалните отношения и символно опосредени  взаимодействия.

Модерният  човек е едновременно причастен към множество социални групи и разнообразни общности, в това число е член на обществото, в което той е гражданин, някакъв функционер (изпълнява множество роли) и личност.

Ценностите на една личност и тези на групите и общностите, които се наричат социални в един по-специфициран смисъл, могат да се различават и се различават по необходимост, когато се намират в латентни или манифестирани напрежения и конфликти. Конфликтите между личните и социалните ценности са понякога от полза за групата, друг път за личността или  пък за двете страни. Личността, социалната група, общността и обществото израстват с ценности.

Ценностите са избор на личността, на социалната общност и на обществото като цяло. Чрез акта на ценностния избор личността се самоопределя същностно. Но самоопределянето и самоизразяването на личността не приключват с акта на избора. Ценностната ориентация е проект (самополагане) и реализиране на личността. Ценностните проблеми пред личността продължават в процеса на въплътяване на ценността.

Един ценностен избор предизвиква по правило проблеми с останалите ценности, към които същата личност се придържа. Жизнените ситуации поставят пред личността необходимостта от избор на ценностен приоритет, т.е. коя да е водещата ценност. Има гранични ситуации, когато се налага избор на живота или достойнството, истината или майка си, например. Проблемът за приоритета се променя с развитието на ситуацията и при преход към нова ситуация, изискваща друг ценностен ред.

Членовете на обществото, като личности, биват типизирани на основата на типични черти, характеристики, ценностни ориентации, били те политически, културни, икономически, религиозни. Групиранията се образуват и на основата на генерализиращи понятия. В социалната статистика най-често се определят съвкупности на основата на средни типове. Но на личността се гледа и през призмата на нейната уникалност и неповторимост. В това отношение се влиза в режим на описание, което е безкрайна задача, както казва Георг Зимел.

В основата на избора стои желание, потребност, интерес, което не поставя под въпрос свободния избор на изградената личност. Желанието по природата си е ценностно ориентирано. Желаната ценност е жива ценност. Но личността може да потисне или изтласка, предвид на рационални съображения, едно лично желание в името на социална ценност.

По аналогичен начин стоят нещата с изпитвана потребност, която може да бъде пренебрегната в името на ценност. Интересите имат ключово и фундаментално значение в обществения живот на хората. По този въпрос има знаменателен идеен сблъсък между Вебер и Маркс. Вебер преодолява и уязвява по неспасяем начин Маркс, когото смята за велик мислител.

Вебер е съгласен с Маркс, че интересите имат кардинално значение в обществения живот на хората и в историята на обществото, но смята, че интересите се реализират чрез едни или други ценности. Вебер преобръща начина на разбиране и обяснение на обществения живот и историята на обществото. Въпросният сблъсък има редица други измерения, които не можем да разглеждаме сега.

Вие питате и за социалните ценности. Вече засегнах разликата между лични и социални ценности. Обществото се състои от човешки индивиди, но социалната реалност е надиндивидуална. Това е дамоклев меч над методологическия индивидуализъм, чийто най-бележит представител е Вебер. Класиците на модерната социология Дюркем и Вебер са в тежък сблъсък по радикалния въпрос. Още от началото на моя творчески път в социологията се занимавам с въпросния ключов проблем на високата социологическа теория.


Макс Вебер: Интересите в обществения живот на хората се реализират чрез едни или други ценности

В едната перспектива (парадигма) вниманието е фокусирано върху социалното цяло, в което ценностите имат социално интегративна функция, а в другата фокусът на вниманието е върху социалните действие на човешките индивиди, които се съотнасят смислово. Социални образувания като държавата, например, са конструкции, които се приемат за действителни, доколкото и докогато им се приписва определен смисъл.

Развитието на модерното общество се характеризира с вътрешна диференциация и по-голяма автономност, но и с нарастваща зависимост на компонентите на обществото като цяло (Карл Манхайм). От дълго историческо време на модерността тече процес на нарастваща фрагментация. Зейват пропасти между фундаментални ценности. Казаното от Платон за тъждеството на истината, доброто, прекрасното е за модерния човек непоносима измама. Красивото може да няма никакъв допир с истината и да е в разрез с доброто. Принципът на естетизма е напълно безразличен към моралния императив.

Знаменитата стихосбирка на Бодлер носи заглавието „Цветя на злото”, цветя на злото, цветя на злото. Ето полярна противоположност на Платоновата идея за съвпадението на доброто, прекрасното и истината. Но идеята на Платон не е празна измислица: тя е възможна предвид на жизнената цялост, която в модерното общество изглежда е загубена завинаги. Дали ще  възкръсне е тайна на Бога.

Какво означава плурализъм на ценностите в едно общество?

В моето съчинение „Диалогична социология” употребявам неведнъж метафизическия израз, че светът не е един-единен и монолитен. И добавям, че има множество светове и следователно множество  реалности, които човешкото съзнание е способно да обхване. Тъй като в досегашната история на човечеството има неоспоримо увеличаване на световете, което не трябва да се обърква с обичайната представа за разширяването на света, може да се предположи, че в неопределено бъдеще на човешкото съзнание ще бъдат открити нови и сега непознати светове.

Древните гърци са питали, защо като има едно, има и две, три и т.н., има и много. Това е бездънна метафизика, която здравият смисъл смята за лудост. За мен въпросът буди безмерно възхищение. Във високата социологическа теория, както и в позитивните, което не означава позитивистки, науки, не се поставят метафизически въпроси. Макар да изглежда софистика, от гледна точка на социологията може да се попита: а защо като има много, трябва да има само едно. Ще се обърна към друг дискурс.

В света на човека, в социалния свят, се изправяме пред различия между отделни единства, които не могат да бъдат сведени по никакъв начин до тъждество. Човекът от плът и кръв Павел не е възможно да бъде човекът от плът и кръв Петър. Безброй са общите черти между двамата, те са човешки същества и т.н. Но радикалната разлика, която прави възможни индивидуалностите е непреодолима. Само волята за власт и късогледството от глупост могат да заличават радикалната разлика в името на общото и обезличаването.

Всяка тирания, диктатура и в най-висока степен тоталитаризмът заличават жизненото многообразие, разликите, за които говоря. Така влизаме в темата за плурализма, която ми поставяте. Тази тема ми е много близка. Плурализмът, който има множество форми и разновидности, е едно от великите и възвишени достижения на човечеството. В неговата основа е признаването на другостта. А в признаването са вплетени едни от най-вълнуващите, възвисяващи и фундаментални човешки ценности.

Европа е родината на тези ценности, някои от които по един или друг повод вече споменах в това интервю. Който приема, че всички хора се раждат свободни, той зачита (признава) свободата на другия, каквито и да са различията между тях. Който приема, че хората се раждат равни по достойнство и права, той признава достойнство и равните права на другия, колкото и различни да са тези две страни в други отношения.

Може да продължим с примери, но не е нужно. Има политически плурализъм, културен плурализъм, плурализъм на мненията, в науката полипарадигмалност, плурализъм на вероизповеданията и т.н. Фундаментални ценности в основата на всеки плурализъм са свободата, толерантността, доверието и други. 

Употребих мимоходом термина „единства” във връзка с плурализма. Единство е свободната индивидуалност. Тя признава други свободни индивидуалности, всяка от които е единство. Единството на индивидуалността почива на самоценността на човека.

Ценностна основа имат политическите единства, каквито са партиите, политическите движения и други политически формации. Културните единства образуват културния плурализъм. Мултикултурализмът почива на културен плурализъм, възможен, благодарение на толерантността като фундаментална социална и екзистенциална ценност.  

Снимки: clubz.bg; toolshero.com;

Следваща, четвърта част на интервюто с проф. Георги Фотев