Габриеле Куби за глобалната сексуална революция и джендър идеологията

Интервю с Габриеле Куби

Габриеле Куби, родена през 1944 г., майка на 3 деца, е социолог и публицист. Габриеле Куби е имала сериозни ангажименти в студентското движение, по-късно работи и като преводач в областта на езотериката и психологията. Габриеле Куби е обвинявана често в религиозен екстремизъм, в ултраконсервативни нагласи и е заклеймявана, че поставя под въпрос прогреса в обществото. Куби предлагала наратив, който е предизвикателен към статуквото, а от това се възползвали различни популисти. Основното послание на Габриеле Куби гласи: „Джендър е идеологията, която разрушава семейството. Повече от десет години се опитвам да внеса светлина в тези отношения”.

Публикуваме откъси от интервюта с предизвикателния публицист Габриеле Куби.

Въпрос: Г-жо Куби, Вашата най-известна книга носи заглавието „Глобалната сексуална революция - унищожаване на свободата в името на свободата”. Защо хората идват на лекциите Ви и какво Ви интересува най-много?

Габриеле Куби: Всички хора усещат проявленията на настоящата културна борба (Kulturkampf), промяната в етичните основи на нашия съвместен живот, разпадането на семейството. Но те не знаят какво се крие зад това, а именно джендър идеологията, която се осъществява стратегически от ООН, ЕС и много глобални играчи като International Planned Parenthood (Международна федерация за планирано родителство) и милиардери като Бил Гейтс и Рокфелер. Много хора са благодарни, когато разберат това. Едва когато познаем реалността такава, каквато е, можем да действаме.

В книгата си пишете за всеобхватно настъпление срещу нравствеността. Какво може да направи срещу това отделният човек - преди всичко родителите, които биха искали да защитят децата си?

Всеки стои на определено място и там може да се застъпва за ценностите, чиято стойност счита за необходима. Основната предпоставка е да живеем съобразно тях. Ако самата аз живея в сексуален безпорядък, няма да се ангажирам, за да защитавам децата от принудителната сексуализация в училищата. Какво втълпяват на децата в училище за сексуалността: че могат да правят секс, винаги, когато имат желание за това. Със самите себе си (мастурбация от още малки деца), с момче или момиче или и двете, и как това се прави, например орално и анално. Къде могат да направят аборт без знанието на родителите, в случай че не се получи с предпазването от забременяване. Децата се възпитават именно в „акцептация” („приемане на нещо”), което означава, че трябва да възприемат всеки сексуален начин на живот за еднакво добър. Родителите, които искат да предпазят децата си от принудителната сексуализация, трябва да се сдружават, да работят заедно и да разкриват фактите, когато децата са подбуждани към  мастурбация, хомосексуалност, анален и орален секс. Трябва да уведомят учителите и директора на училището, че не искат това. Родителите имат право да бъдат подробно информирани, какво се прави в сексуалното възпитание. Всички анкети показват, единодушно, че от 80 до 90 процента от тийнейджърите искат семейство и вярност. Чрез безразборния младежки секс младите хора стават неспособни да се обвързват, защото вече са преживели твърде много наранявания, преди изобщо да са пораснали и освен това масово се заразяват с болести, предавани по полов път.

Някои от Вашите книги бяха издадени в страни, които преди са били зад желязната завеса. Като цяло тези страни се смятат за по-консервативни от западноевропейските. Как оценявате шанса, че в Хърватия Полша и т.н. ще се образува трайна реакция срещу сексуализацията?

В тези страни нараства съпротивата срещу активната промяна в ценностната система чрез властовата политика на ЕС. Надявам се, че чрез тези страни ще окаже съпротива в ЕС, което ще прекрати политиката на ЕС за разрушаване на семейството.

Защо във Вашите лекции и книги се борите така ангажирано срещу „джендър мейнстрийма”? Защото държавата няма легитимност да променя произволно половата идентичност на мъжа и на жената и ценностния фундамент на обществото.


Среща на Габриеле Куби с Негово светейшество Римски папа в почивка Бенедикт XVI

Това е една революция top-down (отгоре надолу) - от ООН през Европейския съюз към националните правителства и оттам във фината структура на обществото. Говори се за равноправие, за равнопоставеност, но се има предвид основно премахване на половата идентичност. Част от свободата на човека e да избира, дали някой иска да бъде мъж или жена и дали иска да бъде хетеро-, хомо, би, транссексуален или куиър. Понятието „куиър” обхваща всяка възможна перверзия. Чрез закона за равнопоставеността всичко това трябва да бъде признато за равностойно.

Толкова по-удивително в този случай е, че няма публичен дебат за джендър мейнстрийма.

Джендър мейнстриймът живее от това, че няма публичен дебат! Нито в парламентите, нито в медиите е имало забележима дискусия. Повечето хора дори не познават понятието „джендър”. Опитът за премахване на половото диференциране на мъжа и жената е толкова абсурден, че едва ли някой го смята за възможен. В допълнение, джендър идеолозите си служат с един съзнателно потулващ език.

Какви реакции изпитвате?  

Климатът става все по-нетолерантен. Има нови ругатни и обидни думи за противниците  на това развитие, напр. „хетеросексист” или „хомофоб”. Това е скандално. До 1973 г., когато под огромен натиск Американската психиатрична асоциация зачерта хомосексуалността от списъка на болестите, хомосексуалността се смяташе всеобщо, например също и за Зигмунд Фройд, като разстройство на половата идентичност.

Тези теми са се превърнали в табута, чието нарушаване се наказва чрез мобинг (психически тормоз), оклеветяване, забрана да упражняваш професията (случаят с  италианския политик Роко Бутильоне) и изключване от публичния дискурс. Ние се движим с голяма скорост в посока към нов тоталитаризъм.

Какви възможности виждате за справяне с установените причини за проблемите на нашето общество?  

Първото би било да се създаде действителна свобода на избор за семействата - чрез приравняване на домашното възпитание с грижите извън дома и предоставяне на подобна интензивна финансова подкрепа. Най-важното е да предадем на децата си емоционална топлота и закътаност, любов, без която нито един човек не развива стабилна личност. Родителите най-сетне трябва да окажат съпротива срещу сексуализацията на децата си, която започва още в детската градина.

Брошурите, които се разпространяват в училищата от Федералната централа за здравно просвещение и от сдружението Про фамилия подбуждат с думи и образи ранния полов акт. Децата се обучават да станат експерти по предпазване от забременяване и абортът им се предлага като съвсем нормална опция. Всичко това се случва в лицето на демографската катастрофа, в която се плъзгаме неудържимо. Ние, християните, спахме много дълго време. Крайно време е да се събудим и да се изправим.

Доколко джендър мейнстриймът е насочен срещу брака и семейството?

Джендър идеологията твърди, че човек може свободно да избира своя пол и че всяка сексуална ориентация е еднакво добра. Всеки може да разпознае и двете като неверни и като програма за разрушаване на семейството. Човешкото ни съществуване се основава на това, че сме мъже и жени и се размножаваме чрез полово съединяване.

Като единственото създание, което не се свързва чрез инстинкта, а е надарено със свобода на волята, ние имаме нужда от морални критерии за добро и лошо. Добро е това, което поощрява живота, лошо е това, което поощрява смърт, несвобода и тоталитарно господство. Джендър политиката прави второто. Великолепно, че сега и в Германия все повече хора са изправят срещу нея.

Източник: fenix-magazin.de; kath.net; voiceonline.ch;

Превод: Господин Тонев;

снимки: lifesitenews.com; anne.xobor.de;