С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Волфганг Шойбле: Лудвиг Ерхард и Социалното пазарно стопанство (1 част)

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: wolfgang-schaeuble.deСнимки: kas.de; sueddeutsche.de; hdg.de;
Волфганг Шойбле: Лудвиг Ерхард и Социалното пазарно стопанство (1 част)

Реч на Волфганг Шойбле

Публикуваме речта на немския политик, християндемократ, Волфганг Шойбле, произнесена на възпоменателното събитие с надслов „Лудвиг Ерхард в моите мисли” през май 2017 г. в Берлин.

Социалното пазарно стопанство*. Една всеизвестна истина, основна политическа формула на Федералната република, благозвучна дума, зад която днес се събират повечето хора.

И въпреки това не може да си затваряме очите за постоянното спорене и боричкане, свързани с това понятие. Тъй като това Социално пазарно стопанство е обществен ред с непрестанно напрежение между свободата, конкуренцията и пазара от една страна и социалния баланс и социалната сигурност, от друга.

Едните се оплакват, че съществува твърде много социално-политическо регулиране, че пазарът и конкуренцията отдавна са повалени. Другите виждат противоположното: пазарните сили са твърде силни и социалното изравняване става все по-слабо. Между тях трябва отново и отново да се търси правилния баланс. И всяка страна мисли, че има правилната концепция за този баланс. И всяка страна мисли, че защитава наследството на Лудвиг Ерхард.

Бях все още заедно с Лудвиг Ерхард в Бундестага. Тогава двамата бяхме членове на регионалната група на ХДС от Баден-Вюртемберг. Ерхард винаги отдаваше голямо значение на почтеността. И днес му дължим определена мяра на интелектуална честност, ако искаме да се позовем на него. Във всеки случай не ми се струва, че необходимата мяра е постигната, ако в името на Ерхард се изисква повече преразпределение на държавата.

Възгледът на Ерхард как социалното се отнася към пазара, сочеше точно в противоположната посока. Убеждението му беше, цитирам: „Колкото по-свободна е икономиката, толкова и по-социална е тя.” Разбира се, Ерхард имаше разбиране за свободата, основано на ценности.

Нашето Социално пазарно стопанство има нужда от икономически успех посредством конкуренция. Свободата на работещите хора и стимулите за постижения в пазарния процес са икономическият фундамент на нашата социална държава. Най-напред трябва да произведем и придобием това, което по-късно искаме да разпределяме от възможно най-добрите основания. Значението на пазара охотно се премълчава от онези, които искат да затоплят сърцата с обещания за още по-голяма социална справедливост.

Ето защо предупрежденията на Лудвиг Ерхард за прекомерности са толкова актуални, колкото и тогава. Не бива да се поддаваме на изкушението, така предупреждаваше той – цитирам: „от една социална политика, която може би иска доброто, но която докарва унищожаването на добрия ред”.

Днес живеем в силно конкурентен и същевременно, а поради това, и в социален ред, който достойно можем да показваме. В международните сравнителни изследвания Германия принадлежи към четирите страни с най-силно изградени социални системи в света. Тази година (2017 г.) социалните разходи представляват около 52% от общите федерални разходи.

Сега трябва да се концентрираме върху предизвикателствата, които са несъмнени за Социалното пазарно стопанство. Наистина, Социалното пазарно стопанство е най-добрият икономически и социален модел, който някога сме имали. Но то не гарантира съвършен ред.

Никой човешки ред не е съвършен. И Социалното пазарно стопанство се формира от нас, хората. Финансовата криза от 2008 г. беше вик за събуждане. Неслучайно икономическата наука се занимава междувременно по-интензивно с двойствената и противоречива роля на хората в икономическите процеси.

Моделът на „хомо економикус” очевидно беше формиран твърде грубо. Още Ерхард предупреждаваше за недостатъците на „механистично-събирателното мислене”. Икономиката е 50% психология, казваше често той.

Ерхард не намираше навсякъде одобрение с устройствено-политически си представи. Но при него играеха роля не само икономическите аргументи. Лудвиг Ерхард срещаше също и надеждите и опасенията на хората – просто психология. Той излъчваше нещо.

Той се осланяше на способността и волята на хората да използват свободата си отговорно - за благото на всички. От цялата личност на Ерхард, включително дебелата пура, говореше това основно доверие в силите на Социалното пазарно стопанство. Вероятно той е способствал за пораждането на упование и желание за постижения повече, отколкото всичките абстрактни цифрови модели днес.

Ние засилваме упованието и доверието на хората и предприятията в едно успешно бъдеще, като поставяме правилните рамкови условия и стимули. Правилата трябва да се отнасят справедливо към човека и неговото двойствено и противоречиво отношение към свободата. Свобода без граници разрушава сама себе си. Но ако прекалим с прокарването на граници, това парализира свободолюбивите сили.

Не само търсенето и предлагането са решаващи за трайния икономически успех, а и силните и слабите страни на човека. Ето защо въздействията на стимулите са толкова важни. Това се признава все повече и в международен мащаб, въпреки че за думите „устройствена политика” и „политика на реда” няма действителен превод на английски език.


Лудвиг Ерхард и Волфганг Шойбле - двама бивши председатели на ХДС и колеги в Бундестага

Социалното пазарно стопанство се изправя пред реалността на несъвършената човешка природа. Просто не можем да предвидим как ще се развият нещата в дългосрочен план. Ако не проумеем това, ще нараства опасността от погрешни насочващи действия и от вредни ограничения върху свободното и отворено обществено развитие.

Предупреждението на Фридрих Август фон Хайек срещу „претенцията за знание” принадлежи за мен към една от основните идеи на Социалното пазарно стопанство. Основна мисъл, която подхожда добре на християнския образ на човека, който споделят основателите на Социалното пазарно стопанство около Лудвиг Ерхард: ние сме погрешими и вплетени в греха.

Всеки, който е наясно с недостатъците на собствените планове и намерения, не е принуден поради това да е пасивен или ограничен в способността си да действа. Напротив, ние придобиваме свобода на действие за процесите на учене и приспособяване.

Способността за коригиране от Попър насам обяснява превъзходството на отвореното общество. Съвършената хармония между силите на пазара и социалните последици е идеалното състояние, което никога не може да бъде постигнато в реалността.

Алфред Мюлер-Армак (професор, един от идейните създатели на Социалното пазарно стопанство) също знаеше това. Въпреки това той описа Социалното пазарно стопанство като „миролюбива”, миротворческа формула. Зад това стои познанието, което точно днес е отново актуално. Не можем да разглеждаме изолирано икономическия ред. Икономиката и обществото са една цялост.

Чрез растеж, заетост и благосъстояние Социалното пазарно стопанство осигурява същевременно социалната ни спойка. Това не се случва автоматично; Мюлер-Армак назова условията. Решаващото е да се „приведат идеалите на справедливостта, свободата и икономическия растеж в разумно равновесие”.

Този конструктивен стремеж открай време отличава Социалното пазарно стопанство. Това е неговата мисия – също и днес. Естествено, от времето на Лудвиг Ерхард и Алфред Мюлер-Армак се промениха много неща.

По онова време обещанието „Благосъстояние за всички”** беше насочено към общество, в което вследствие на войната липсваха елементарни неща. Поставяха се въпроси на съществуването, които в онзи вид ни станаха чужди, именно защото моделът на Социалното пазарно стопанство стана толкова успешен.

Въпреки или може би заради този успех слоганът „Благосъстояние за всички” все още има голяма сила на внушение. В степента, в която икономическото и социалното положение се подобряваше, нарастваха и изискванията. Същевременно нашето общество стана по-плуралистично и хетерогенно. Това прави по-трудно намирането на общ знаменател за живот в благосъстояние.

Но не става дума само за материални потребности. Единствено благосъстоянието не е достатъчно за добър живот. Лудвиг Ерхард виждаше това по този начин. Загрижеността му бе, че хората биха могли да се концентрират единствено върху материалното в разбираемото усилие да преодолеят мизерията на военните и следвоенните години. Но да се изпълнят консуматорските желания, за него, обаче, не беше самоцел.

Със Социалното пазарно стопанство Ерхард искаше да създаде свободни пространства, за да могат хората според своето същностно определение да живеят като културно-духовни същества. Той беше на едно мнение с Вилхелм Рьопке (немски икономист и социален философ, един от пионерите на Социалното пазарно стопанство), че „пазарната икономика не е достатъчна”.

Двамата знаеха, че икономическата дейност има нещо общо и с ценностите, които са важни за нашия живот. И в това взаимоотношение отново става дума за правилната мяра. Предупреждавайки, Рьопке пишеше, че „национал-икономическиият дилетантски морализъм” е „също толкова отблъскващ, колкото и морално безучастният икономизъм”.

Забел. на прев.: Социално пазарно стопанство* - използвам това единно понятие, изписано с главна буква, защото то изразява по-вярно смисъла на концепцията, приложена успешно в реалността. Понятието „социална пазарна икономика” внушава, че става дума предимно за икономическа система с по-специална социална политика, което не изразява точно същността на този модел на обществен ред.

„Благосъстояние за всички”** - вместо„Благоденствие за всички” (заглавие на преведената на български език книга на Ерхард) - изразява по-вярно възгледите на Лудвиг Ерхард за Социалното пазарно стопанство

Източник: www.wolfgang-schaeuble.de; с незначителни съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: kas.de; sueddeutsche.de; hdg.de;