С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Бруно Ганц за неорганизираната свобода, за живота, егоизма, любовта и смъртта

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: blick.ch; brigitte.de; aargauerzeitung.ch;Снимки: news.sky.com; express.co.uk;
Бруно Ганц за неорганизираната свобода, за живота, егоизма, любовта и смъртта

Интервю с актьора Бруно Ганц

Бруно Ганц, роден на 21 март 1941 г. в Цюрих, Швейцария, е един от най-значимите филмови и сценични актьори. Бруно Ганц e син на италианка и швейцарец, израства в квартал Зеебах в Цюрих. Още на 23-годишна възраст той започва работа в театъра в Бремен.

През 70-те продължава театралната си кариера в берлинския „Шаубюне”. Междувременно Бруно Ганц се оттегля от театъра и се отдава изцяло на киното. Добива известност сред широката публика с филмите „Небето над Берлин (в превод на български език филмът е познат като „Криле на желанието”), „Купонът”, „Хляб & лалета” и най-вече с филма „Крахът на Третия райх”, в който играе ролята на фюрера Адолф Хитлер. По време на кариерата си е удостояван с множество почетни награди. Ганц има дългогодишен брак, но не живее заедно със съпругата си. Двамата имат син, който ослепява на четиригодишна възраст. Бруно Ганц почива от рак на дебелото черво на 16 февруари 2019 г. в Цюрих.

Въпрос: Г-н Ганц, харесвате ли купоните?

Бруно Ганц: Не, винаги, когато е възможно, избягвам такива устройвания на забави. Не са ми приятни. Винаги съм ги мразил.

Кои неща в тях Ви притесняват?

Просто не ги харесвам. Дори и физически. Там човек само виси и не може да разговаря истински с никого. Откакто не пия повече алкохол, те просто са скучни.

Когато създавате толкова много филми, как намирате обратно пътя към ежедневието?

Докато човек работи, всичко е ясно. Живее съгласно така наречения график на снимане. 14 до 15 часа от деня предварително са планирани, останалото време е за спане.

И изведнъж отново заставаш пред собствения праг…

Да. От една страна се радвах на този момент. Най-сетне покой, не заучаваш повече текстове, спиш  до късно. Но нещата не са толкова прости. Често се чувствам изпразнен и потиснат, едновременно изтощен и жизнен. Минава дълго време, докато се съвзема. Разбира се, когато не работя, мога да се захвана с нещо интересно. Тъй като обичам да вървя, мога да организирам дните си добре.

Като вървите пеша?

Да, обичам да вървя и то много, дори с часове. Харесва ми да съм навън на открито, така беше по-рано. Но сега вече съзнах още повече, че за мен е добре, когато очите ми гледат зеленината. Това е добре за мисленето, за ученето на текстове, за тялото ми. Когато вървя, виждам повече. Този ритъм ми подхожда.



Каква представа трябва да имаме за Вас като пътешественик? Говори се, че сте особняк.

Понякога, не винаги. Правихме няколко пъти излети с Петер Хандке (известен австрийски писател). С нас бяха и няколко дами. Но съм вървял и сам от Мюнхен до Залцбург. 120 километра за седем дни. Невероятно красиво. Една единствена магистрала, иначе само природа, няма жив човек, само една лисица.

Имате ли нужда от цел, от връх, когато странствате пеша ?

Не. Не харесвам много планините. Предпочитам хълмовете, както и реките. Обичам да ходя с Рут (Рут Валц, фотограф и партньорка на Ганц в живота) покрай река Хафел в Берлин. Но мога също така да ходя на разходка и в градовете. Последния път се разхождах в Париж.

В един филм за любовта, живота и смъртта играете мъж, който се е разболял от рак. Мъжът не иска да се лекува и с това накърнява жена си (в ролята актрисата Сента Бергер) и децата. Болният от рак мъж казва: „Не искам да прекарам последните години от живота си като пациент.” Егоистично ли е това?

В нашето общество непрестанно се говори за всичко, всичко е публично. Намирам, че човек има правото сам да решава за самия себе си. Неговият егоизъм е разбираем, а и също така е свързан с болестта му. Ракът на простатата се развива бавно. Една операция не удължава живота непременно, но крие големи  рискове.

Как почувствахте решението на двойката да определи точното време на смъртта си и двамата да се самоубият?

В мен все още има много християнско възпитание, което отхвърля самоубийството. И боязънта ми, чийто произход е скрит за мен, също се съпротивлява срещу това. Но в тези неща аз съм раздвоен и противоречив.

Каква е другата страна на медала?

Живеем в големи градове, отдалечаваме се от природата, ставаме виртуални, отхвърляме Бога. Много е самовластно като вярваме, че можем да контролираме всичко, да определяме и да бъдем господари на всичко. В Цюрих има „дигнитас, един вид фирма за евтаназия. Хора пътуват до Швейцария, за да умрат - това за мен е изцяло туристически аспект. От друга страна, също така не мога да кажа нищо против. Когато човек не може да издържа повече, ако иска да умре. Мисля, че трябва да е възможно и позволено да се помага на такива хора.


Бруно Ганц изпълнява ролята на Адолф Хитлер във филма „Крахът на Третия райх”

Във филма „Купонът” се пие много алкохол. Как преживявате това? По Ваши собствени сведения не сте консумирали дори капка алкохол от 16 години насам.

На снимачната площадка алкохолът и без това се заменя с чай или гроздов сок, истинските спиртни напитки са табу. Не харесвам и никога не съм харесвал купоните. В ежедневието рядко съм бил в ситуация да съм с хора, които пият. Ако понякога това се случи, се сбогувам веднага, щом стигнат до определено състояние.

Тъй като с удоволствие бихте пийнали с тях?

Не, просто защото е тежко да наблюдаваш хората, когато бавно излизат извън релси. Говорят винаги едни и същи думи и всичко става все по-тъпо. Човек си казва – някога и ти си го правил. Но това не води до по-голямо разбиране за ситуацията. По-добре да си тръгнеш. Харесва ми само, когато по време на ядене някой пие скъпо вино. Може да се види по лицата, че това наистина е страхотно. Понякога помирисвам някоя чаша, но вече не пия нищо. Това се отразява добре и на физическото ми състояние.

Има ли неща, които в някой момент Вие, като по-стар актьор, няма да можете да правите толкова добре?

Не знам дали днес това с Хитлер би се получило. Тези изблици, когато той става раздразнителен и разгневен: да се заснеме нещо подобно отнема няколко дванадесет часови работни дни. Всеки един от тях е невероятно изтощителен във физическо отношение, дори само за гласа. Дали бих могъл да го направя, не знам. Представям си това с неудоволствие. Има ли нещо, което

Ви доставя почти толкова удоволствие, колкото артистичната Ви дейност?


Радостен съм, когато не съм планирал нищо и денят преминава неорганизирано. Може би тогава ще отида на разходка сред природата, на кино или ще чета нещо. Оценявам много високо тази неорганизирана свобода.

По-рано ходехте на кино с Вашия незрящ син. Днес той е пораснал. Как синът участва във филмовото творчество на баща си?

Той вече не живее в Германия, а на съвсем друго място. От време на време се виждаме, но не знам дали той все още ходи на кино. Той е много информиран, вероятно чрез радиото. И навярно разговаря с приятелите си за неща, които съм правил. Когато той ме разпитва за тези неща, му разказвам за моите проекти.

Защо се преместихте обратно от Берлин в Швейцария?

Исках да се прибера вкъщи. Просто у дома. В един познат език, познат обичай, позната среда. Всичко, което познавам добре.

Източник: blick.ch; brigitte.de; aargauerzeitung.ch;

снимки: aargauerzeitung.ch
; news.sky.com; express.co.uk;

Превод: Господин Тонев;