Брак, женитба, семейство, семейни ценности, дом

Брак и женитба

Няма съмнение, че след някоя и друга година разрешителните за встъпване в брак ще се продават като разрешителните за притежаване на куче – валидни за период от дванадесет месеца, без да има закон, забраняващ подмяната на кучетата или притежаването на повече от едно животно наведнъж. Олдъс Хъксли (1894-1963), британски писател, поет и публицист

Във всеки брак, във всяка институция се проявяват конфликти. Все още преобладаващият в културно отношение стандартен образ се изразява по следния начин: свободният човек се бори не за съхраняване на общността, а горд и самотен побягва от нея – като класическият герой от уестърните. Застъпвам се затова, във филми, по телевизията или в литературата да бъде поставяна по-добра оценка на онези, които при конфликти устояват, вместо да побягнат. Удо Ди Фабио, роден през 1954 г., немски юрист и университетски преподавател

Що е брак? – Примка, която природата ни слага.

Когато нямаш никакви заблуди, трябва да виждаш в брака предимството да бъдеш гледан на стари години или в случай на болест и да си имаш домашно огнище. Трябва също да вземеш предвид и неприятните страни на брака: разходи, грижи за децата, упоритост, прищевки, остаряване или грозота след няколко години, лъжи, изневяра, лудешки желания, истерични припадъци, любовници – пъкъла и дявола.

Балтазаре Грациано нарича четиридесетгодишния мъж „камила”, защото имал жени и деца. Младежите, които се женят, стават товарен добитък на жените си. Дори и за най-добрите измежду тях жената е младежко прегрешение, което те влачат след себе си цял живот.

Жененият мъж носи цялата тежест на съществуването, а нежененият – само половината. Който се посвещава на музите, трябва да избягва брака.

Философът се нуждае от времето си. Всички велики поети, които са били женени, са били нещастни. Дори на Шекспир два пъти са били слагани рога.

Щастливите бракове са твърде редки, защото естествената цел на брака не е щастието на сегашното поколение, а на бъдещото.

Често браковете по любов завършват нещастно, защото осигуряват щастието на бъдещото поколение в ущърб на сегашното поколение: „Който се жени по любов”, казва испанската поговорка, „ще живее в страдание”.

Всеки мъж, който се подчинява на брака, сиреч на оная тъй изгодна за противната страна капитулация, се задължава да бди занапред тази капитулация да бъде зачитана, с цел този договор да не загуби нито за ден силата си, ако другите свикнат да го спазват с пренебрежение. Законите, които уреждат брака в Европа, допускат, че жената е равноправна с мъжа, а тази изходна точка е съвсем погрешна.

Въпросът дали е по-добре да се оженим или обратното, се свежда в много случаи към знанието дали нуждата да се любим е по-силна от нуждата да се храним.

Между философите и поетите, онези, които са женени, се занимават повече с личните си работи, отколкото с благосъстоянието на науката и изкуството.

Мъжът може лесно да създаде по стотина деца на година, стига да има толкова жени на разположение. Напротив, жената, дори да би имала толкова мъже, пак не би могла да роди повече от едно дете на година, с изключение на близначета. Именно затова мъжът търси винаги други жени. Когато жената остава вярна и привързана само към един мъж, природата я подбужда по нагон и без размишление да се стреми да запази при себе си този, който трябва да я храни и да покровителства малкото й семейство.

От това следва, че верността в брака е естествена за жената и следователно прелюбодеянието на жената е много по-непростимо от прелюбодеянието на мъжа, именно поради последиците си и защото е противно на природата. Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ

Не гледам на брака като абсолютна необходимост. Поне не в традиционната му, официализирана форма. За мен по-важна е любовта и взаимното доверие, които са по-силни от всяка форма на брак. Аз съм за свободата на личността и това не съдържа в себе си никаква форма на принуда или официализиране на връзката чрез чиновник в общината или църковен служител. Не мисля, че подписът в сградата на общината, пред общинския чиновник или при свещеника биха направили една връзка по-крепка и смислена. Проф. Коста Костов, началник на Клиниката по белодробни болести във ВМА

Ние доказахме, че по природа човек не е моногамен. Един такъв разрив с господстващото учение може да не се харесва на учените от мейнстрийма. Кристофър Райън, американски психоаналитик и сексолог
 

Семейство

Един от любимите ми филми представя една семейна история – именно „Кръстникът”. В много отношения това е история за преживяванията на американските имигранти, същевременно това е история за натиска, които семейството и традицията упражняват върху идентичността. В сцена от филма Майкъл Корлеоне разказва на годеницата си, че иска да се откъсне от гешефтите на семейството си.

Но след това различни обстоятелства оказват влияние върху него и го карат да се върне в семейството. Очарователна е тази история, тъй като тя изразява нещо от този човешки опит. Вижда се как Майкъл Корлеоне се бори да спечели свободата си, но накрая това не му се удава. В това има известен трагизъм. Намирам, че това е една разтърсваща история. Майкъл Сандел, роден през 1953 г. в Минеаполис, преподава право и политическа философия в Харвард


Артур Шопенхауер, немски философ: „Всички велики поети, които са били женени, са били нещастни”

Общественото развитие доведе до едно променено схващане за семейството. Красиво звучащите, извоювалите си най-напред одобрение думи „семейството е там, където са децата“, са наполовина верни, наполовина грешни. Вярно е, че децата имат нужда от общност, за да не израстват изолирани и без чувство за сигурност. Но семейството има за предпоставка едно благонадеждно партньорство и съпринадлежност, които изцяло се развиват в брака. Да мълчиш за тази предпоставка е нарушение, първо, на основния закон и, второ, на човешкия опит. Kардинал Карл Леман, роден през 1936 г., католически духовник

Нашето определение за семейството не твърди „семейството е там, където са децата”, а „семейството е там, където родителите поемат трайна отговорност за децата и децата за родителите”. Трайността на тази отговорност не е произволна, не се включва и изключва, считам това днес за решаващото. Тя показва какво значение добива в нашето застаряващо общество отговорността на децата към родителите.

Няма нищо по-лично от това да изградиш семейство. Тук политическото настойничество няма място. Трябва да създадем възможности за свобода на избора – това предполага респект спрямо различните жизнени проекти. Уважение към жизнения проект, при който родителите се посвещават изцяло на възпитанието на децата. Както и към жизнения проект, при който мъжът и жената искат да съчетаят семейството с професията.

В центъра на нашето общество е семейството. А в центъра на семейството са нашите деца. Ето защо ние правим всичко за спойката на нашето общество, за да поощряваме съвместния живот между поколенията. Отговорността на родителите за децата и на децата за родителите. Уважението спрямо различните жизнени проекти на хората.

Социалдемократите казват: семейството е там, където са децата. Това е едно от най-безсмислените изречения, които съм чувала някога. Семейството не е нито на улицата, нито на спортната площадка, нито в детските ясли. Семейството е там, където децата поемат отговорност за родителите и където родителите поемат отговорност за децата. Без отговорност няма семейство.

Точно по тази причина, а не от случайност, бракът и семейството са под особена защита на основния закон. Точно по тази причина ние казваме с цялата си толерантност: „Еднополовите жизнени партньорства няма и не бива да получават подкрепата на държавата“

. Но ние казахме ясно: партньорствата, които са претърпели неуспех, както и майките, които отглеждат сами децата си, както и бащите, които се грижат за децата си, без да живеят заедно с майката, също принадлежат към нашата представа за семейство.

Вярвам, че хората обичат да се обвързват. Никога не бих си помислила например, че всички, които са разведени, изграждат от това някаква философия, а по-скоро ще разгледам този факт просто като несполука на една връзка. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

В епохата преди индустриалната революция семейството е голямо и животът се върти около дома. Домът е мястото, където се извършва работата, където се грижат за болните и се обучават децата. Тук е мястото за забавления на семейството. Тук се грижат за възрастните. Голямото семейство е центърът на социалната вселена.

Упадъкът на семейството като мощна институция не започна с д-р Спок или със списание „Плейбой”. Той започна, след като индустриалната революция отне повечето функции на семейството. Трудът беше прехвърлен във фабриката или в канцеларията. Болните бяха отведени в болници, децата  – в училища, а семейните двойки – в кината. Старците отидоха в старчески домове. След като всички тези задължения излязоха извън семейството, остана „семейното ядро”, поддържано не от функциите, извършвани от неговите членове, а от психологически връзки, които твърде лесно се прекъсват.

Третата вълна отново дава власт на семейството и на дома. Тя възстановява много от изгубените функции, които някога са правили семейството толкова важно за обществото. Домът става все по-силен, а ролята на семейството нараства. Но това са много различни семейства – някои са семейни ядра, други са големи фамилии, състоящи се от няколко поколения, някои са резултат на повторни бракове, някои са малки или бездетни, някои раждат деца, докато са млади, а други създават деца в зряла възраст. Това разнообразие от семейни структури отразява многообразието, което срещаме в икономиката и културата след демасовизирането на масовото общество на Втората вълна.

По ирония на съдбата, без да го съзнават, много радетели на „семейните ценности” не допринасят за укрепване на семейството, когато настояват за връщане към миналото. Те се опитват да възстановят стандартизирания модел на Втората вълна. Ако наистина искаме да укрепим семейството и отново да превърнем дома в централна институция, трябва да забравим периферните проблеми, да приемем многообразието и да върнем важните задачи на домакинството. Алвин Тофлър, роден през 1928 г., американски писател и футурист

Снимки: n24.de; prezi.com;