С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Елена Алекова и изящната стихосбирка „Псалтир за всеки ден”

Елена Алекова и изящната стихосбирка „Псалтир за всеки ден”

Елена Алекова: Не ме оставяй сама с болката на света

На 14 март 2018 г. в Големия салон на Българската академия на науките беше представена стихосбирката на поетесата Елена Алекова „Псалтир за всеки ден“. Книгата е извор на изящни духовни стихове и псалми, чието написване е провокирано от църковни песнопения, изпълнявани от хора на Ваня Монева. Поетесата Елена Алекова е доктор по филология, публицист и литературовед.

Тя е автор на поетични книги, на романа в стихове „Милена”, на творбите „Отвъд думите”, „По невидимите магистрали”, „Моята България”, „Сеячът на безсмъртие. Думи за Николай Хайтов”. В поезията сърцето на Елена Алекова е „отворено и за земното, и за небесното”. Литературният критик Никола Иванов, който представи стиховете на Елена Алекова, завърши изложението си с думите: „През цялото време, докато четем, не ни напуска усещането, че се намираме в храм”! Публикуваме откъси от Псалoм XXV „На болката”, част от стихосбирката на Елена Алекова „Псалтир за всеки ден”:

Псалoм XXV „На болката”  В странстването си по земята, в ходенето по мъките, в тичането насам-натам и гоненето на миражите, в тъгуването по нещо, за което думи още не са намерени, в проблясъка на вярата, в промеждутъка на надеждата, в приумиците на любовта ... навсякъде, откъдето и да мине душата – болка.   Мъката на съществуването без цел. Тъгата на земното обитаване без смисъл. Танцът на живота в отвесите неживот. Криеницата със смъртта. Раздиращото ридание. Отчаянието без изход. Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши, защото ги няма. Животът страда за създанията си и няма кой сълзите му да изтрие....  

Колко болка може да понесе човек, без да се пречупи; колко болка може да издържи човек, без да се взриви! Накъдето и да стъпи кракът ми – болка, накъдето и да ме поведат очите – болка, накъдето и сърцето да ме отнесе – болка. Все едно е нямало обещания. Все едно всичко е забравено и човекът завинаги се е загубил. Човекът се лута като овца без пастир насам-натам на произвола на съдбата без защита пред звяра, който дебне и ще го изяде, безпомощен като перце в сърцето на урагана, като мушица всред натиска на вселената, като прашинка всред бездната...


Литературният критик Никола Иванов и Елена Алекова - представяне на „Псалтир за всеки ден”

Океани от сълзи, оттекли се незнайно накъде. И неизменната лукавост на света „Кой е казал, че животът е справедлив?” – за да се оправдава.   Ако и никой да не е казал, че животът е справедлив, то... кой е казал, че е несправедлив, та е толкова несправедлив животът? Ако всичко е било само за това неколцина щастливци да изкарат безметежно дните си на земята, без да им пука за света и за човека, тогава защо е било всичко – Сътворението, пророците, саможертвата, несекващите старания, самозабравите на духа?

Ако всичко е било само за това неколцина мерзавци да се порадват на живота, докато са живи, за сметка на всички останали, тогава за какво е било всичко написано от мъдра ръка, всичко изстрадано, всичко изкупено, всичко преодоляно от душата на човека?....  

Господи, дай обещаното от Теб да се сбъдне днес. Изтрий сълзите на съкрушените. И те ще се усмихнат. Пролей над света очистителната Си светлина. И всичко ще засияе. Върни смисъла на живота, волята на живота за живот върни. Не оставяй човека сам в челюстите на болката. Не ме оставяй сама с болката на света. Не ме оставяй в болката. Толкова боли без Теб, Господи, и е без утеха....   Дай ми сила, Господи, да понеса болката на света тук и сега, тук и сега болката на света да поема....  

Дай ми сила ропота в себе си да усмиря. И ако не се усмиря... Нека ропотът, господи, премине през душата ми, без в нея да се заседи, без в гибелните бездни да ме запрати.

28-30 юни 2014 г.

Източник: Елена Алекова, „Псалтир за всеки ден”;

Издателство „Бъдник”, София, 2017 г.