С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Време, минало и настояще; свят, природа, земя и корени

Снимки: orehi.tv; presstv.bg; fakti.bg;
Време, минало и настояще; свят, природа, земя и корени

Време, минало и настояще

Никога не живеем в настоящето. Толкова сме неразумни, че все блуждаем във времена, които не ни принадлежат, пренебрегвайки единственото, което ни е дадено. Почти никога не мислим за сегашното; а и дори да се замисляме, правим го само с оглед на бъдещето.

Настоящето никога не е наша цел. Миналото и настоящето са за нас средства, единствено бъдещето – наша цел. Затова никога не живеем, а се надяваме да живеем; и тъй като все кроим планове как да бъдем щастливи, неизбежно никога не сме щастливи. Блез Паскал (1623-1662), френски математик, физик и философ

Едно от най-великолепните разсъждения, които прочетох в своя живот, принадлежи на второстепенен поет от Александрия. Той казва: „Стреми се приживе да подражаваш на времето. Тоест – стреми се да бъдеш сдържан, спокоен, избягвай крайностите. Не бъди особено красноречив, стреми се към монотонност.” И продължава: „Но не се огорчавай, ако това не ти се удаде приживе. Защото, когато умреш, все пак ще заприличаш на времето.” Не е лошо, нали? Преди две хиляди години е казано.

Ето в какъв смисъл времето се опитва да уподоби човека в себе си. И въпросът е, дали поетът, литераторът, човекът изобщо, разбира с кого си има работа. Едни се оказват по-възприемчиви към това, което иска от тях времето, други – по-малко. Тук е разковничето. Йосиф Бродски (1940-1996), руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература

Вашето време е ограничено. Не го прахосвайте да живеете нечий чужд живот. Не бъдете ограничавани от догмата, което означава да живееш с резултата от мисленето на други хора. Не позволявайте шумът от мненията на другите да приглуши вашия собствен вътрешен глас. И най-важното – имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те някак си вече знаят какъв/а искате да станете. Всичко останало е второстепенно. Стив Джобс (1955-2011), предприемач в областта на високите технологии

В третия курс на Академията, в главата ми дойде мисъл: „Ако Бог предварително знае, че аз ще бъда убиец, мога ли да променя своя път? Ако мога – тогава Неговото знание е нищо, но ако не мога, къде е тук свободата?” Дълго се мъчих с този въпрос, без да мога да намеря отговор.

На тази възраст всичко ти идва наум и аз дълго носих в себе си този въпрос, докато не намерих отговор при блажени Августин, който го обяснява с понятието време. Времето, казва той, е някаква непрекъснатост, която има минало, настояще и бъдеще. Миналото е било – него го няма, бъдещето ще бъде, него още го няма, а какво има днес? Има настояще, но и него почти го няма – точката на съприкосновение на миналото и бъдещето, в която, веднъж стъпило, бъдещето непрекъснато преминава в миналото, е настояще.

Времето съществува само за тварните същества, материи, вселени и разбира се, за нас, хората. Ние живеем и познаваме в категории, пространства и числа. Тези категории не съществуват за Бога. За Него няма нито минало, нито бъдеще, това бъдеще е наше, а не Негово.

И тези отговори станаха за мен решение на поставения проблем, който ме измъчваше. Ако не бях намерил отговор на въпроса, който ме измъчваше, сигурно щях да приключа с богословието. Сръбски Патриарх Павле (1914-2009 г.)

Свят, природа, земя и корени

Искам да завърша тези размисли с един цитат от „Вилхелм Майстер – години на учение” на Гьоте: „Светът е толкова пуст, ако виждаш в него само планини, реки и градове. Но ако знаеш, че някъде има някой, близък на теб, и заедно с него мълчаливо вървиш през живота, това превръща земното кълбо в обитаема градина. Марлене Дитрих, легендарна актриса и певица (1901-1992 г.)

Нищо в този свят не е обречено, докато го отстоява макар и един човек.

Всеки от нас може да бъде този човек. Който се чувства, макар и най-скромен наследник на голямата християнска цивилизация, от която произлизаме, би трябвало да следва нейните традиции. Да пази вечните морални устои на народа си. Когато духът ни се съпротивлява на примитивното и пошлото, изпълняваме най-важния свой дълг – опазваме в себе си света. Димитър Коруджиев, роден през 1941 г., български писател

Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света, той ще стане по-голям, тоест по-многолюден, но без да се увеличават размерите му.

Светът, в който се готвите да пристъпите, не се ползва с добра репутация Той е по-добър от географска, отколкото от историческа гледна точка. Той все още е по-привлекателен визуално, отколкото социално. Той не е мило местенце, както скоро ще откриете, и се съмнявам, че ще бъде много по-приятно по времето, когато ще го напуснете

Но той е единственият свят, който имаме: алтернатива не съществува, а дори и да съществуваше, няма гаранции, че би била много по-добра от тази. Там отвън е джунгла, а също така и пустиня, хлъзгав склон, блато и т. н. – буквално, но и метафорично, което е още по лошо. Но както е казал Робърт Фрост: „За да излезеш от живота, най-добрият изход е да минеш директно”. Йосиф Бродски (1940-1996), руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература

Ако не искаме светът отново да се плъзне в нещастието, нека изоставим мечтите си за най-добрия от всички възможни светове. Това не трябва да ни пречи да бъдем създатели на един по-добър свят, но скромни негови създатели. Трябва да се задоволим с мисията си да намаляваме непрекъснато страданието, да се борим със злото, което може да се избегне, да изтръгваме злоупотребите от корен. Карл Попър (1902-1994), британски философ, икономист и политолог

Търси светлината и свободата и не затъвай твърде дълбоко в калта на този свят! Откакто съм на този свят, се чувствам като в затвор. Всички ме смятат за излишен човек. И все пак – добавя през сълзи той – аз мога да направя нещо. Знам, че съм роден да направя нещо, което никой освен мен не може да направи. Но какво, какво е то? Все не мога да го открия. Винсент ван Гог (1853-1890), холандски художник

Аз произлизам от земята и от гората с всичките си корени. В градовете живея само изкуствен живот с кафенетата и духовните богатства и с всевъзможни химери. Но аз съм син на земята. Кнут Хамсун (1859-1952), норвежки писател

Снимки: orehi.tv; presstv.bg; fakti.bg;