Герд Ланггут: За отношението между медии и политика

Герд Ланггут, професор по политически науки от университета в Бон

За медиите често се говори като за „четвърта власт”. В последните десетилетия станаха драматични изменения в отношението на медиите към политиката, които се разпознават трудно, тъй като става дума за един пълзящ и въпреки това интензивен процес. Но нещата по повърхността на този процес прикриват неговата драматичност. Между медиите и политиката няма ясни граници, а една мащабна взаимна зависимост, както показват някои от следните наблюдения:

Медиите определят все по-вече дневния ред в политиката, а не самата политика.

Това, за което не се съобщава, не се случва публично. В един определян от медиите свят обаче няма политика без контекст. Казано по друг начин: много неща в политиката се състоят заради информирането.

Надмощието на телевизията води до драматични размествания в медийната среда.

Печатните медии имат голяма конкуренция от страна на телевизията, но и от страна на Интернет. Докато политиците са фиксирани в печатните медии, то масата на населението е концентрирана в телевизията. Който се появява там, се счита за значим. Теми, които не се разискват в телевизията, нямат истински отзвук сред обществеността. Тук също се показва зависимостта от медиите: това, което се разглежда от директорите на телевизиите като не много важно, може би ще се намери в политическата част на уважаваните всекидневници, но за широката общественост то не е съществено.

Фиксирането към електронните медии се проявява в спектакъла „Big Brother”, където безименни хора само за няколко седмици могат да се превърнат в ярки звезди. В епохата на удовлетворяването и засищането на материалните потребности публичното въздействие се явява за много хора най-голямото благо в нашето общество – и това обяснява многобройните ексхибиционистични шоупрограми в електронните медии.

Близостта до властта корумпира в известна степен.

Колко е силна взаимната зависимост между медии и политика, може да се обясни добре от следния, кратък пример: когато списанието „Бунте” съобщава ексклузивно, със снимки, за почивката на федералния канцлер на Майорка, се сключва един вид „дяволски пакт”. Списанието се отблагодарява за статията с раболепие, което трудно може да бъде надминато по своята сърдечност, а осигуряващият тази ексклузивност може да очаква, че ще предотврати критично отношение. Въобще не трябва да се подценява какво замъгляващо следствие може да има „близостта до властта”.

Самото придружаване в самолета на федералния канцлер вече създава доста. Зависимости. Хелмут Кол умееше да използва тези неща. Информационните клубове на влиятелни правителствени политици, в които са подбрани журналисти според политическата им лоялност, хвърлят сянка върху целите, доколкото тези политици „наказват” критичните към правителството журналисти, като не ги канят.

Загуба на професионализъм в журналистиката.

Многообразието от най-различните конкуриращи се медии, които се занимават с политически въпроси, води до принизяване на журналистическите стандарти.

Медиите стабилизират многократно водещите фигури в политиката.

По правило медиите не дават често думата на по-непознати политици, които отговарят за определени области в своите фракции или партии, а цитират изключително и без това познатите, водещи политици. Журналистите се кичят на драго сърце с познати имена, в резултат на което съответните политически властови отношения по-скоро се циментират. За важен се обявява не компетентният и владеещ детайлите политик, а намиращият се вече „горе” лидер. Който обаче не присъства, особено в телевизията, се счита за недостатъчно важен и сред собствените политически членове.

Информирането не е политизирано.

Отношението между политика и медии, така е и при демокрацията, винаги е било сложно. Много политици се чувстват несправедливо третирани по начина на съобщаване за тях в медиите. Прави впечатление, че все повече се информира безмилостно тогава, когато съществуват само мними прегрешения. От друга страна обаче е налице нарастващо деполитизиране на медийното отразяване - твърде малко се говори за политически концепции и политически проблеми.

Някои от тези тенденции съществуват от десетилетия, сега техният ход е ускорен. Чрез огромното увеличаване на броя на медиите, а с това и на телевизионните екипи и фотографи, почти всяка значителна пресконференция се превръща в медийно събитие. Изглежда обаче, че нарасналият конкурентен натиск не води до повишаване, а в края на краищата до намаляване стойността на политическия анализ. Самите медии обаче трябва внимателно да премислят стандартите за качество в журналистиката. Най-сетне, потребителите на медии са тези, които чрез своето отношение на купувачи и читатели определят медийната политика.

Превод Господин Тонев; със съкращения от „Франкфуртер рундшау”;

Снимки: zeit.de; n-tv.de;