Антъни Грейлинг: Ценности, демокрация, образование, Европейски съюз

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: theeuropean.deСнимки: telegraph.co.uk; journalism.co.uk;

Интервю с философа Антони Грейлинг

Британският философ и писател Антъни Клифърд Грейлинг, роден през 1949 г., победен европеец, в разговор с журналиста Рубен Шустер за загубата на писмената конституция във Великобритания, за ниския съюз, ценностите и важността на образованието.

Въпрос: Великобритания ми изглежда страна, в която е много трудно да се променят традициите. Каква роля играят традициите в британската политика?

Антони Грейлинг:Тук имаме една доста объркана ситуация, тъй като Великобритания няма писмена конституция. Една общоприета шега гласи, че нашата конституция се състои от споразумения, които никой не разбира.

Преди парламентарните избори през 2010 г. Тогавашният премиер Гордън Браун покани няколко човека на Даунинг стрийт, включително и мен, за да обсъдим конституционната реформа. Той имаше идеята, че през 2015 г., годишната на Магна харта (Великата харта на свободите)бихме могли да задвижим процеса на реформа. Сега попитахте своите съветници: „Какво имате предвид, когато призовавате за писмена конституция? Искате да приведете в писмена форма или конституция? Това ще бъде сложен проект, защото ще се натъкнем на много аномалии и проблеми и ще трябва да приведем нови закони в съответствие с тази конституция.

Предимството ще бъде, че това ще бъде прокарано политически лесно. Или искате изцяло нова конституция? Това ще бъде лесно – например, можем да вземем германската конституция като образец и просто да преведем текста. Един подобен модел ще може да се прокара политически.” Съветниците на Браун нямаха ясен отговор. Факт е обаче, че ситуацията не може да бъде такава. В определен момент трябва да има конституционна реформа, трябва да седнем заедно и да обсъдим как искаме да пристъпим към нея.

Писмената конституция би изваяла основните принципи. Не смятаме ли тази законодателната гъвкавост, която съставлява голяма част от политическата традиция в Англия?

Преди беше много полезно да имаме конституционна гъвкавост. През 18-ти век Волтер живее няколко години в Англия. По това време той пише, че голямото предимство на британците се състои в това, че вместо да живеят според конституцията на държавата те живеят според конституцията на народа.

По ново време ние оценяваме независимостта си от много високо и я защитаваме чрез правото на „Хабеас корпус” („да разполагаш с тялото си” – неприкосновеността на личността; гаранции против произволния арест, искането на обвинените в престъпление да бъдат изправени пред съда или съд , преди да бъдат задържани под стража). Но времето се променят. Днес трябва да закрепим гражданските си права и демократичните си правителство по-сигурно, отколкото бихме могли с някои ad hoc решения без система и без изложени в писмена форма правила.

Как стоят нещата с членството в низкия съюз? Светът е станал по-комплексен; днес никоя страна вече не е автономна. В Европа всички нации са тясно свързани един с друг и имат нужда от един друг. Ние, британците, признаваме това неохотно, но и ние сме част от ниския съюз.

Има и хора - включително и аз - които мислят много проевропейски и федералистки. Разбира се, проблемът е, че членовете на низкия съюз се намират в много различни икономически ситуации, но идеята за ЕС остава незасегната от това. Обединена Европа - един поразително романтичен идеал – за мен това е правилната цел. Потокът на историята тече в тази посока. Чувствате ли се британец или европеец?

Естествено, чувствам се британец - но какво все пак означава това? Хората от Южна Англия възприемат себе си другояче от хората на север, жителите на Уелс се чувстват различно от шотландците. Някои шотландци ни мразят, англичаните - те са малка страна – а ирландците във всеки случай са съвсем различни, по свой начин. Но същевременно Великобритания е федерация на всички тези групи. Нашата история показва, че различни хора живеят в добро разбирателство помежду си. Културната идентичност и националната, политическата и икономическата идентичност са различни неща. Европа е твърде многообразна - трябва да запазим това и същевременно да създадем структури, така че въпреки това многообразие да можем да общуваме ведро и спокойно помежду си.

На Запад идентичността често се разглежда като основа за ценности и база за морални принципи - честност, почтеност или лоялност. Но същевременно има ценности, всичко повече не изглежда като благородни цели, а не като факти. Очакваме от политиците неща, които са напълно нереалистични.

Ние очакваме честност и благонадеждност от всички хора. Това не са културно или национално дефинирани ценности, а общочовешки ценности. Може да се каже, че тези ценности са преди всичко възвишени цели, но съм убеден, че има достатъчно примери от реалността, които влияят на съвместимостта с живота.

В повечето села и градовете на хората на света спазват обещанията си, вършат своята работа, имат доверие на другите, държат се почтено... И дори фактът, че съществуват комплексни общества, е пример за влиянието върху тези ценности в ежедневието. Това не означава, че няма изключения. Хора на ключови позиции с голяма отговорност и много стрес понякога в увлечението можете да запазите тези ценности. Но такова черно-бяло мислене не ни помага да вървим напред.

В какво отношение са днес политиците към народа, когото представлява?

В своите намерения на демокрацията са по-добри, отколкото хората, които живеят в тях. За да стане демокрацията ефективна, ние се нуждаем от образование, информирани, мислещи граждани, които вземат смислени решения. Преди изборите те трябва да прочетат намаление на партийни програми и да бъде пълен избор, че тяхното решение е в интерес на всички съграждани. Разбира се, това не се случва. Демокрациите са шумни, разединени и неефективни.

Процесите на вземане на решения са комплексни, собственият интерес играе голяма роля. Политическият предводител на една демокрация прилича на някой, който се опитва да укроти стадо от котки. Резултатът е, че демокрациите живеят от компромис, от не най-добрите и хаотични решения. Но хаосът и неефективността също имат предимства: неефективността води до защита на гражданските права, защото е трудно да се събере информация за всеки отделен човек.

Тоест, предлагането на демокрацията е по-голямо от недостатъците... Това ни води до идеята за представително управление. Страната като Швейцария се управлява на базата на референдумите – но това означава, че много решения там са много консервативни. Например, позицията на жените или забраната на минарета. Представителната демокрация е по-добър модел от пряката демокрация. Важно е да се изясни разликата между делегат и представител.

Представителят не бива просто да повтори нещо, което сме му внушили. Той трябва да бъде информиран, да размишлява и да взема решения за нас. Ако тези решения не ни харесват, можем да го отзовем. Това е най-добрата форма на демокрация. Това ни води до идеята за представително управление. Страната като Швейцария се управлява на базата на референдумите – но това означава, че много решения там са много консервативни. Например, позицията на жените или забраната на минарета. Представителната демокрация е по-добър модел от пряката демокрация. Важно е да се изясни разликата между делегат и представител.

Представителят не бива просто да повтори нещо, което сме му внушили. Той трябва да бъде информиран, да размишлява и да взема решения за нас. Ако тези решения не ни харесват, можем да го отзовем. Това е най-добрата форма на демокрация. Това ни води до идеята за представително управление.

Страната като Швейцария се управлява на базата на референдумите – но това означава, че много решения там са много консервативни. Например, позицията на жените или забраната на минарета. Представителната демокрация е по-добър модел от пряката демокрация. Важно е да се изясни разликата между делегат и представител. Представителят не бива просто да повтори нещо, което сме му внушили. Той трябва да бъде информиран, да размишлява и да взема решения за нас. Ако тези решения не ни харесват, можем да го отзовем.

Това е най-добрата форма на демокрация. Представителната демокрация е по-добър модел от пряката демокрация. Важно е да се изясни разликата между делегат и представител. Представителят не бива просто да повтори нещо, което сме му внушили. Той трябва да бъде информиран, да размишлява и да взема решения за нас. Ако тези решения не ни харесват, можем да го отзовем. Това е най-добрата форма на демокрация. Представителната демокрация е по-добър модел от пряката демокрация.

Важно е да се изясни разликата между делегат и представител. Представителят не бива просто да повтори нещо, което сме му внушили. Той трябва да бъде информиран, да размишлява и да взема решения за нас. Ако тези решения не ни харесват, можем да го отзовем. Това е най-добрата форма на демокрация.

Много отношения се основават на доверие – също и в политиката. някои това ми изглежда като слабост на низкия съюз: можем ли да се доверяваме на хора, които дори не познаваме дори?

Ще Ви дам типично философски отговор: да и не. В психологическо отношение е проблем, когато не познаваме други хора, когато не говорим технически език и не схващаме изтънчеността на културата им. Това може да доведе до дистанциране и недоверие. Но още щом опознаем тези хора лично, установяваме, че инстинктивно се разбираме помежду си. Във взаимен интерес е да имаме доверие помежду си и да действаме благонадеждно.

В рамките на ЕС съществуват институции и механизми за контрол, които компенсират тази избрана загуба на доверие. Можем да пренесем доверие в правителството, но нашата работа е да използваме ефективните механизми за контрол.

Какъв е ключът към това?

Най-сетне това е преди всичко въпрос на образованието. Искаме да се обучаваме от граждани, които могат критично да се информират и да вземат решения, основани на факти. Това би било идеално. Но създаването на такава образователна система струва скъпо. Виждаме очевидното несъответствие между милиардите, които изсипаха в образователната политика на Запада през последните десетилетия и степента на образованието на избирателите.

Ето защо много консерватори вярват в политиката на елитите. Но не трябва да изоставяме надеждата. Ако летим до Луната и оттам погледнем обратно към Земята, тогава ще видим, че човечеството се намира в детския стадий на своето развитие. Трябва да се стремим към по-нататъшно развитие.

Източник: theeuropean.de;

снимки: telegraph.co.uk; journalism.co.uk;

Превод: Господин Тонев;