Христо Фотев - „Българин и жител на Бургас”: Присъствие в отсъствието

Д-р Георги Чалдъков за поета Христо Фотев

„Българин и жител на Бургас”, Христо Фотев е роден на 25 март - Благовещение - през 1934 г. в Истанбул. И 68 години след това, на 27 юли - Свети Седмочисленици – през 2002 г. тръгна от София с „асансьора към небето”.

Ако беше жив, а можеше да бъде жив: Но аз съм жив – на гарата съм в девет. ..Приемам възхитителния риск да бъда жив, не някакъв излишен и мъртъв Христо Фотев да съм аз…

Това ми напомня древнокитайското учение Yin-Yang – всяко явление съдържа в себе си и противоположното на него – нощ (Ин) и ден (Ян), тъмно и светло, жена и мъж, луна и слънце, болест и здраве, смърт и раждане. Китайците са вярвали, че представени така, явленията и промените (chаnges) могат лесно (easy) да се възприемат и обясняват. Както и „присъствие в отсъствието”, описано в The Book of Ease, наричана още The book of Changes.

Така тези години със или без Христо Фотев са цикли на явлението Фотев.

В „Поезия на екстаза” професор Светлозар Игов е написал: „Не знам много ли са българските градове, които могат да се похвалят, че са обезсмъртени в толкова хубави стихове. А и не знам дали е правилно да нарека Бургас родното място на поета Христо Фотев, а не Христо Фотев – родината на поетичния Бургас. Поне за мен Бургас винаги е присъствал такъв, какъвто го е създал в поезията си Христо Фотев. Защото не градовете създават поетите, а поетите – градовете”.

И така Бургас е градът на Христо Фотев и градът, създаден от Христо Фотев. Както Таити е островът на и островът от Пол Гоген. Според едно предание, когато разбрали за смъртта му (8 май 1903 г.), таитяните извикали „Гоген е мъртъв. Няма рай.”

И Хорхе Луис Борхес – в разказа си „Тльон, Укбар, Orbis Tertius” – има подобен мотив: „Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, когато хората забравят за тях. Класически пример за това е един праг, който съществувал дотогава, докато на него стоял някакъв старец, и който изчезнал след смъртта му.”

Подобен пример за това е „Духът на един град, който съществувал дотогава, докато в него живял един Поет, и който изчезнал след смъртта му.”  

Д-р Георги Чалдъков; Бургас-Варна

Присъствие в отсъствието

Най-страшното

не е смъртта ни, може би ужасното

е, че сме приживе във тъмната й пластика!

Колко си хубава!

На М.К.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

...Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти...

Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

Снимки: rakurs.bg; morskivestnik.com;