С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Интервю с Хелмут Кол: За левите падането на Берлинската стена беше катастрофа

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: Вестник „Тагесцайтунг”Снимки: vebidoo.de; spiegel.de;
Интервю с Хелмут Кол: За левите падането на Берлинската стена беше катастрофа

Интервю с бившия федерален канцлер на Германия Хелмут Кол

Въпрос: Господин Кол, какво всъщност означава „ляво”?

Хелмут Кол: Това не е толкова просто за дефиниране. За много леви хора това е въпрос на жизнено чувство. Самият аз определям себе си като консервативен в ценностно отношение. Да си ценностно консервативен за мен означава да си отворен за новото, да си за бъдещето, без да забравяш и да изгаряш наследството. Бих желал да изясня следното: има много неща, които искам да съхраня за моите деца и внуци.

Ще приведа един пример: не обичам думата околна среда. Съхраняване на творението в библейски смисъл е много по-вярно. Ние, нашето поколение, нямаме правото да съсипем наследството, ресурсите, които са ни подарени. Но от това аз няма да скалъпявам някаква идеология, както го правят много леви.

Бях винаги убеден привърженик на Социалното пазарно стопанство. Отхвърлям чисто капиталистическото пазарно стопанство. Затова и често съм се радвал на малко симпатия от страна на голямата индустрия. Аз съм католик, формирал възгледите си посредством католическото социално учение. Това за мен означава помощ за ближния. Помощ за хората, които имат нужда от помощ.

Коя беше най-голямата историческа заблуда на левите?

Образът на човека, който изграждаха на идеологическа основа. В историята това никога не е дало добър резултат. А сигурно е било заблуда и да вярваш, че Съветският съюз със своите огромни танкови дивизии върви към световно господство. Решаващата грешка на левите беше, че престанаха да се уповават на идеята за свободата. Те не вярваха вече, че идеята на свободата е толкова силна, че може да преодолее разделението на нашето отечество, дори и когато едно поколение не постига тази цел.

Комунистическият режим рухна, вестник „Тагесцайтунг” излезе със заглавие: „Стената се отдръпва – кога ще си тръгне Кол?” и възмутено отбеляза Вашата „неспособност да реагирате на историческите промени в двете страни”. Какво мислите, когато четете днес такива редове?

Ох, знаете ли, това ме забавлява. Това ще бъде тема на моите мемоари. Винаги ме подценяваха. През 1976 година Социалдемократическата партия обмисляше какво да противопостави най-добре на този Хелмут Кол. Тогава от едната страна беше Хелмут Шмит, далновидният мъж, световно известна личност с неотразим облик. И срещу него Хелмут Кол от провинция Пфалц, който говори на диалект. Признавам, че не съм елегантно явление, моето държане не съответства на това, което се цени толкова много в медийното общество.

Аз бях „мъжът от Огерсхайм”(Огерсхайм е квартал на град Лудвигсхафен). При това съвсем не произхождам от Огерсхайм, а от град Лудвигсхафен. Но Лудвигсхафен е цитадела на немската химия, един модерен град. Огерсхайм, напротив, звучеше селски и глупашки. Така в пропагандата на левите аз станах мъжът от Огерсхайм. Накрая те повярваха в своите собствени предизборни лозунги.

Какво означава за светоусещането на левите падането на стената и разпадането на Източния блок?

За много убедени леви това беше катастрофа. Ако години наред с почти религиозно вдъхновение си бил привързан към идеология, която се оказва една голяма измама и илюзия в живота, тогава това наистина е твърде горчиво.

President Francois Mitterrand and Chancellor Helmut Kohl Meeting in Briancon

Кой беше най-симпатичният комунист, когото познавахте?

Лесно мога да Ви отговоря: това е учителят ми по математика, който преподаваше и философия в гимназията в Лудвигсхафен. Той беше евреин, през 1933 година е трябвало да бяга от нацистите и е платил горчиво за убежденията си по времето на националсоциализма. Сприятелихме се – това е точната дума. Той ми даде „Капиталът” на Маркс, книгата оше стои в моята библиотека.

Този великолепен учител по-късно се премести в Тюрингия, ГДР и стана държавен секретар в Министерството на образованието. При административни чистки като „емигрант от Запада” беше снет от длъжност и стана професор в Йена, където и почина. За съжаление никога не намерих гроба му.

Защо тогава не станахте „ляв”?

Политическото ми развитие има много общи неща с моя роден дом. Домът ми беше формиран светогледно в католически, либерален и патриотичен дух. Патриотизмът беше естествен за нас, тъй като живеехме в една област на Германия, която в своята 200-годишна история беше постоянно заплашена от присъединяване към Франция. За мен беше съвсем ясно, че ще отида в Християндемократическия съюз.

Как става така, че в чужбина държавникът Кол има толкова добри отношения със свои колеги от левицата?

Никога не съм се ориентирал по това определение – защото ляво и дясно се интерпретира по различен начин във всяка страна. В смисъла на думата ляв попада сигурно моят приятел Фелипе Гонзалес, бившият министър-председател на Испания. Този буден и отворен към света мъж ми позвъни рано сутринта в 5 часа в деня на Обединението на Германия и ми каза: „Хелмут, опитвам се от часове да те открия. Тук при мен имам бутилка от твоето любимо вино и пия за единството на Германия и за твое здраве!”

Често съм се питал за Франсоа Митеран, дали наистина е ляв. Много колеги бяха социалдемократи, но не и социалисти – във всеки случай не и в смисъла на тези, които крещят по германските улици. Винаги съм гледал човека, това беше решаващото за мен, а не дали някой е ляв или десен.

Имате ли впечатлението, че след 5 години управление на социалдемократи и зелени политическата ос в Германия се е преместила наляво?

Да, сигурен съм, че „червено-зеленото” управление осъществи и осъществява съзнателно промени на определени части от фундамента на нашето общество. Ще назова като пример ценността на семейството в нашето общество. Нямам абсолютно нищо спрямо хомосексуалистите. Не съм против еднаквото юридическо третиране на хомосексуални двойки, например по отношение въпроси на собствеността. Но съм категорично срещу пълното им приравняване с брачните двойки, което извършват днес социалдемократи и зелени.

Можехте ли да си представите, че тъкмо външен министър на „зелените” ще води Германия в първата военна операция извън пределите на държавите-членки на НАТО?

Не, определено не. През 1990 година зелени привърженици на Йошка Фишер домъкнаха един истински ковчег пред дома ми в Лудвигсхафен и издигнаха транспаранти: „Кол изпраща синовете ни на смърт в пустинята заради петролните шейхове!” Днес човек трябва да се запита, къде ли не пращаме войници? И кога ще настъпи следващият процес на смяна на кожата и преобръщане при Йошка Фишер?

Какво бъдеще виждате за политическата левица в Германия и в Европа?

Винаги ще има левица, тъй като нейната идеология има определена сила на привличане. И днес се повтаря историческият факт, че революциите не се правят от непривилегированите класи. По мои наблюдения днес идеологически формираните съвременни другари произхождат от видни семейства. На 20 години те имат своето жилище, татко плаща за колата и другите неща. В тези кръгове е модерно да бъдеш ляв.

Но тези неща никога не са били такива при мен. Като студент 3 години през семестриалната ваканция работех на смени в BSF между комунистически работници и каменоделци. Това бяха много тежки професии със значителни опасности за здравето. И като гледам тези издокарани личности, които днес лудуват като леви във Федералната република и тук в Берлин, мога само да кажа: не изпитвам никакъв интерес към това.

Интервю на Кай Дийкман във вестник „Тагесцайтунг”; 

Превод: Господин Тонев ;

Снимки: vebidoo.de; spiegel.de;