ХДС и бъдещето: Кой ще е новият председател, наследник на Ангела Меркел?

Разговори с Андреас Рьодер и Матиас Юнг

---

Никога в историята на Християндемократическия съюз (ХДС) не се е случвало подобно нещо - трима сериозни кандидати да се борят за лидерската позиция на председател на съюза. Тримата кандидати са Фридрих Мерц, Анегрет Крамп-Каренбауер и Йенс Шпан. Това е най-вълнуващата предизборна кампания за председател на ХДС, на 7 декември 2018 г. в Хамбург един от тримата ще е победител. Тримата кандидати заявиха, че ще участват в едно оспорвано, но коректно политическо състезание и няма да предизвикат поларизация вътре в Християндемократическия съюз, който се нуждае от обновление, но и от сплотеност и перспективи.

Публикуваме два разговора - с историка Андреас Рьодер и с Матиас Юнг, учен, който се занимава с изследване на изборите и изборните тенденции. Това са размишления за политическите и ценностни измерения на процесите в ХДС, свързани с избора на наследник на Ангела Меркел, отвъд неизбежните за такава битка партийни боричкания.

В първото интервю историкът Андреас Рьодер (на снимката горе) излага вижданията си за подема в ХДС, за бъдещия председател на партията и какво означава да си консерватор.

Въпрос: Изживяваме ли точно сега едно консервативно начало или това е само пушилка?

Андреас Рьодер: От доста време в ХДС съществува противоположно политическо течение, което сега добива значение и влияние. Фридрих Мерц обслужва копнежите на класическата християндемокрация. В това отношение актуалното настроение може да разгърне влиянието си в дългосрочен план.

Следователно Фридрих Мерц е не само  проекция на надеждите на християндемократите?

Мисля, че наистина става дума за Мерц като личност. Той беше личността, която най-видимо понесе поражение от Ангела Меркел по пътя й към длъжността канцлер и мнозина виждат Мерц като либерално-консервативна алтернатива.

Дали при един по-консервативен председател проектите на Ангела Меркел няма да бъдат анулирани?

Умният консерватор знае, че обикновено нищо не се връща обратно. Не става въпрос да се върне времето обратно, а ХДС да стане отново жизнена народна партия, способна да дебатира. Поради авторитарно-екзекутивния политически стил на Меркел ХДС вече изобщо не обсъждаше съдържателните неща в политиката. Наследството на Ангела Меркел не на последно място е въпрос на стил.

По какво ще се определя консервативното в ХДС в бъдеще?

Консерватизмът е внимателно и предпазливо подобрение на съществуващото. Ето защо ХДС не трябва да стане по-десен, а да получава по-широка подкрепа. Важните въпроси са: миграция, Европа, енергетика. В тези области християндемокрацията трябва отново да изясни за какво се застъпва, отвъд мейнстрийма на обществено-културното развитие през 20-те години на 21-и век. Тъй като преместването във всички посоки показва, че ХДС се е превърнал в партия, на която човек не разпознава профила и на която не се приписва никаква посока.

При понятието „консервативно” много политици изпадат в несигурност. На какво се дължи това?

Точно това показва от какви огромни програмни дефицити страда в момента ХДС, когато не знае как да дефинира или да прилага такива ключови понятия като „консервативно”. Това съдържателно-програмно изчерпване е животозастрашаващо за ХДС. Консерватизмът произлиза от едно основополагащо отношение на скептицизъм. Той не работи с абстрактни проекти, а с конкретен всекидневен разум, той е отворен и обратим, като в същото време дава предимството на обществото пред държавата.

Какво трябва да донесе бъдещият председател?

Предвидимост. Резките обрати на Меркел костваха доверие. Много представители на ХДС вече не знаеха, дали на следващия ден няма да се събудят като предатели, извършили държавна измяна, тъй като през нощта партийната линия се е променила.

Публикуваме и още едно интервю със специалиста по избори и изборни тенденции Матиас Юнг.



Въпрос: След оповестеното оттегляне на Ангела Меркел като председател на ХДС водещи християндемократи изразяват загрижеността си за отличителната същност на марката ХДС. Йенс Шпан настоява да се формулира каква е същността на християндемократическата политика. Фридрих Мерц заяви, че съюзът трябва да създаде яснота за отличителната същност на своята марка ХДС. Съществува ли изобщо това нещо – отличителната същност на марката ХДС?

Матиас Юнг: Мястото на понятието отличителна същност на дадена марка изобщо не е при политическите партии. Не си даваме сметка, че обществата, избирателите и, логично, партиите са подчинени на един непрекъснат процес на промяна и че не съществува нищо статично. Разбира се, една партия трябва да остане вярна на собствените си основни ценности, но те трябва да се конкретизират постоянно при променящите се обществени и политически рамкови условия.

Според консервативното разбиране беше грешка, че ХДС премахна  редовната наборна военна служба, както и отказът от ядрената енергетика, по-скоро толериращото отношение към обществени теми като еднополовия брак - ако всичко това се върне обратно, тогава ХДС ще печели ли отново избори?

Не ми е понятна връзката между консервативното идейно богатство и наборната военна служба. Най-сетне тя е продукт на Френската революция и по време на Студената война беше подходяща като военна представа, отнасяща се към съсредоточаване и разгръщане на  масови армии по време на война. Наборната армия изобщо не е подходяща за днешната политика на сигурност. Темата за еднополовия брак също е добър пример за това, че партиите трябва да се приспособяват към обществените промени. Или за да запази отличителната същност на своята марка днес ХДС трябва да се върне към наказуемостта на хомосексуални действия, както в продължение на десетилетия това беше неразделна част от неговата програма?

Имаме ли нужда от повече конфронтация в политиката? Ясно е все пак, че както  Фридрих Мерц, така и Йенс Шпан ще бъдат много по-конфронтативни към Зелените, отколкото Ангела Меркел?

Не мисля, че политически стил на конфронтация, както го познаваме от времето на Франц-Йозеф Щраус и Херберт Венер (германски политик, социалдемократ) и който липсва на много стари партийни членове не само на ХДС, отговаря на нуждите на голяма част от избирателите. Обективно на обществото ни липсва по-скоро едно консенсусно ориентирано събиране на ресурси и концепции, отколкото  конфронтационни дискурси.

Веднъж изложихте аргумента, че през последните години са починали толкова много от традиционните избиратели на ХДС, че само политическото отваряне под ръководството на Ангела Меркел е донесло изборните успехи – а сега какво? Повече отличителна същност на марката ХДС или повече липса на профил?

Днес електоратът е съвсем различен, отколкото по времето на Хелмут Кол или на председателя на парламентарната фракция на ХДС Фридрих Мерц. Заради големия успех, който Християндемократическият съюз винаги е имал сред по-старите избиратели, той съответно също така ще понася големи загуби от тяхната висока смъртност. За всеки мандат от 4 години умират повече от 1 милион гласоподаватели на ХДС/ХСС. Ако ХДС иска да постига  добри резултати на изборите, той трябва да компенсира тези загуби от смъртност чрез присъединяване на нови слоеве избиратели, които естествено са по-млади и имат по-модерно разбиране за политика.

Вярно ли е, че гражданите очакват лидерство? Имаме ли нужда от повече Макрон, повече Шрьодер, повече Тачър, повече Путин, повече Орбан?

Осмелявам се да изразя съмнение, че качеството на политиката ще стане обективно по-добро, ако решенията се взимат по-бързо и отново прокънтява повече „Баста”. Но със сигурност много хора копнеят за това.