С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Филмът „Остров” на режисьора Павел Лунгин с участието на Пьотър Мамонов

Автор: Съставител: Господин ТоневСнимки: youtube.com; plus.kinopoisk.ru; m24.ru; strana.ru; segodnya.ua; tourprom.ru;
Филмът „Остров” на режисьора Павел Лунгин с участието на Пьотър Мамонов

Монолози на вярата и молитви от филма „Остров”

Филмът „Остров” на руския режисьор Павел Лунгин е филм-притча за проклятието на извършеното зло и за разяждащото търсене на път през смазващата тежест на греха към спасително покаяние. През 1942 г., по време на Втората световна война, немски войници пленяват руски шлеп, превозващ въглища и принуждават юнгата Анатолий да застреля кормчията Тихон, за да спаси живота си.

Години след това, през 70-те г. на миналия век, на малък северен остров като отшелник живее старец на име Анатолий. На острова има малък православен манастир, там Анатолий помага на хората, лекува, извършва чудеса, прави пророчества. Той обаче няма покой от страшния грях, който е извършил. На малкия остров, след много години, Анатолий изненадващо отново среща Тихон, когото всъщност не е убил, а само прострелял в ръката и Тихон е успял да се спаси. Анатолий получава прошка от Тихон и очистен от своя грях и в бяла дреха, той вече е готов да срещне смъртта.

Публикуваме монолози на вярата и молитви от филма „Остров” на Павел Лунгин с участието на Пьотър Мамонов в ролята на Анатолий.



Добродетелите? А моите добродетели – смърдят пред Господа. Вонят, усещам ги как вонят...

Едно не разбирам, защо става така? Защо чрез мен Господ наставлява? Та нали за моите грехове и да ме удави е малко! А мен тук едва ли не светец ме изкараха. А какъв светец съм аз? Нямам покой в душата си. ...

Господи, Боже мой, не оставяй мен грешния! Помилуй ме, Боже, по голямата си милост и по многото си щедрост, изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконието си съзнавам и моят грях е винаги пред мене....

Умий ме и ще бъда по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие и ще се зарадват костите от Тебе съкрушени, Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.



Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме изхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене! ...

Застрелях го. И как да живея с това, не знам...

Стар съм вече. С такива грехове е страшно да се умира. Страх ме е!...

Простете ми! Прости ми за всичко, а?! ...

Тихон, нали ме чуваш? Тихон, ти знаеш целия ми живот. Виждаш, как се измъчих....

Греховете ме изгарят, цялата ми душа изгориха....  

Не мога повече така, нито да живея, нито да умра. Братко, ти си ми последната надежда! Млад, малодушен бях. Колко години нося този грях в душата си и нито за минута не ме оставя. Простил ли си ми? Помоли се на Господа да свали тази тежест от душата ми!



Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му. И върху Неговия закон той размишлява денем и нощем! И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита от лицето на земята. Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците - в събранието на праведните. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. (Псалом I)



Отец Иов: А не е ли страшно да умреш?

Анатолий: Да умреш, да умреш, не е страшно. Страшно ще е да се застане пред Бога. Греховете ме притискат.

Отец Иов: А аз как да живея?

Анатолий: Всички са грешници, живей, както си живял. Само не върши тежки грехове!



Снимки: youtube.com; plus.kinopoisk.ru; m24.ru; strana.ru; segodnya.ua; tourprom.ru;