С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Тодор Икономов и мъките на моралиста в обществения живот и политиката

Тодор Икономов и мъките на моралиста в обществения живот и политиката

Памет за миналото - държавнически идеи на Тодор Икономов

Публикуваме писмо на Тодор Икономов от Тулча, писано на 14 август 1877 година, в първите дни на свободния живот, когато България още не е освободена официално:

„След минаването на русите през земята ни първата грижа на нашите тук българе била – да се настанят колкото можат по-добре в реда на онези, които ще управляват мястото. Втората им грижа – да осигурят служебните си места, като отстранят от делата и от намесата в тях сички онези, които не им са единомисленници. От тука многочислени интриги, омрази и клевети, ненавистни хули и обвинения. От тука борби и разделения, от тука глупави съперничества и безчетни предателства.

Едвам затвърдени на местата си, нашите управници са погрижиха да им се определят месячини и ето ги сега, благополучнейши на света, защото имат добри и тлъсти заплати. Лица, които не бихте прибрали за най-долните служби на кантора ви, получават сега 1000 и повече карбовни в годината.

Сега сичките грижи на нашето общество, с малки изключения, са обърнати към получение публични служби и казенни заплати. Търговеца си оставя търговията, занаятчия занаята и, без да гледа на що е достоин, само с поддръжката на приятели партизани, записва се в редовете на служащите и, като умножава дармоедството, докарва повече срам и повече бъркотия в делата на местното управление.

Публичните служби съсипаха Турция и недостойнството на управляващите, това зло тежи и над нашата страна. Какво може да излезе от такъв порядък не е трудно да са предвиди. Аз бих желал да не съм жив, да видя далнейшите ужасни следствия от подобен род.

Като постигнаха онова, що са толкози желали – добри места и заплати, тъдявашните българе вече нищо не помишляват. За тях вече няма друга цел, за тях общите нужди на отечеството малко значат. Освободили са другите части на отечеството ни, или не, за тях е се едно. Че за туй освобождение има длъжност секи българин да работи и да не жали ни труд, ни време, ни състояние, и за това не си докарват на ума нашите българе.

Tod Ikon

Ако говорят за освобождение на отечеството, това го правят от омраза към турците и в ожидание на лични ползи, а не от помисъл за общо добро. Ако биха мислили за общо добро, половината поне от служащите сега биха се отказали от общите служби като недостойни, а другата половина би се отрекла да получава заплати за малополезната си служба в днешно време, когато отечеството ни има толкози и толкози нужди.

Вярвате ли, че никому не е дошло на ум да каже, аз не ща месячина за малкия си труд днес, когато отечеството ми страда от секакви лишения, когато народа ми е разорен и моята заплата никак не е съразмерна с общото състояние на този народ? Такъв егоизъм, такова отсъствие на родолюбие и справедливост би отчаяли и най-упорития българин.

.. Не приготвен умствено и практически, наший народ не умее да са въсползува на сякъде от добрините на свободата. Нанякъде той разбира свободата като равна на своеволието, а понякъде – като удовлетворение на частни цели.

Заради това, необходимо е да са установи час по-скоро таквози централно управление, при което да са намират най-добрите и честните българе и което да назначава главните лица за управленията по областите и окръжията с право – тези лица да си избират помощниците и подчинените между местните жители от испитана честност и от позната способност.

Сегашний способ на местно избирание е сгоден само за повече просветени общества, дето населението познава и правата и длъжностите си. Този способ не прави сега у нас нищо друго, освен да възбужда зависти и да сгрупирува едностранчиви партии с криви и тесни мнения и понятия.

Вий знаете какви понятия има нашето простородие за по-предните си хора. Е, добре, това понятие кара простородието да отдалечава грижливо от общите работи секи българин, който не ще да уйдиса на ума им. Туй може ли да бъде полезно за отечеството ни?

Ако са продължи такъвзито порядък, сичките способни и опитни хора ще са отдалечат и работите ще испаднат само в недостойни ръце за срам и вреда на народа ни.”

Със съкращения от „Тодор Икономов - очерк из историята на българската обществена мисъл”, Тончо Жечев;

Издателство на Отечествения фронт, София – 1975 г.;

Снимка: sofiaculture.bg;