Александър Солженицин: Нека лъжата не владее чрез мен

Александър Солженицин за личното неучастие в лъжата

Публикуваме фрагменти от посланието на Александър Солженицин „Не живей с лъжата”, едно морално предизвикателство към същността на съветския строй. Послание, което и днес не е загубило силата на своето въздействие. „Ножът, дето се казва, до кокала вече е опрял, грози ни всеобща духовна гибел, а и физическата току-виж пламнала и ни изгорила – и нас, и децата ни – а ние по старому се усмихваме страхливичко и смутоляваме с половин уста: „Ами как да попречим? Нямаме сили!”

Та ние така безнадеждно сме се разчовечили, че сме готови днес за едното ядене и пиене да захвърлим всичките си принципи, душата си, всичките усилия на дедите си, всичките възможности за потомците – само и само да не разстроим прогнилото си живуркане. Гледаме само да не се откъснем от стадото, да не направим крачка встрани – и тутакси да се окажем без бял хляб, без газова инсталация, без московско жителство.

Беше време, когато не смеехме и да шумолим. Но ето, че вече пишем и четем Самиздат, а пък съберем ли се на чашка кафе някъде по институтите, надълго и нашироко се оплакваме, че ония горе вършат какви ли не безобразия и до какъв ли още хал ще ни докарат.

Като добавим и излишното самохвалство, сляпо за разорението и бедността в собствения ни дом, а също и хрантутенето на различни далечни дивашки режими и разпалването на граждански войни, и това, че безразсъдно си отгледахме един Мао Дзе Дун (с наши средства) и че утре самите нас ще ни емнат срещу него, и ще вървиш – къде ще ходиш? И че съдят когото им падне, и че здравите правят на луди. И всичко това – „Те”, а „Ние” – ние сме безсилни.

Днес, когато голямата касапница е вече минало, когато всичко посято най-накрая покара, се видя ясно, че онези самонадеяни младоци, мислили с терор, кърваво въстание и гражданска война да направят страната ни справедлива и щастлива, жестоко са се заблуждавали. Не, благодарим бащи на просвещението. Днес ние знаем, че низостта на методите ражда низост на резултатите. Ръцете ни – нека те останат чисти!

Ето че кръгът се затваря? И наистина няма изход? И ни остава само да чакаме безучастно: току-виж се случи нещо от само себе си?.. Но никога от нищо няма да можем да се откопчим, ако продължаваме всеки път, всеки ден да го припознаваме, да го прославяме и заздравяваме, ако не се оттласнем поне от най-чувствителната му точка.

От лъжата.

И именно тук се крие пренебрегваният от нас най-прост, най-достъпен ключ за нашето освобождение – личното неучастие в лъжата. Лъжата, дори и да е покрила всичко, дори да е завладяла всичко, нека срещне нашия отпор в най-малкото: нека тя не владее чрез мен.

И това ще е вече една пукнатина в мнимия пръстен на нашето бездействие! Най лекият за нас и най-разрушителният за лъжата. Защото отдръпнат ли се от лъжата, тя просто престава да съществува. Тя, както и заразата, може да съществува единствено сред хората.

Това е нашият път: с нищо да не подкрепяме лъжата съзнателно. Осъзнаем ли докъде се простира лъжата (а всеки вижда това по своему) – нека се отдръпнем от тази гангренясала граница. Нека да не заменяме мъртвите костици и люспици на Идеологията, да не закърпваме гнилите и парцали и ще бъдем поразени колко бързо и безпомощно лъжата се свлича и онова, което е призвано да е голо, голо се явява пред света.

И така , нека изберем с присъщата ни плахост: дали да останем съзнателни слуги на лъжата (разбира се, не защото наклонностите ни са такива, но за да изхраним семейството си, да възпитаме децата си в духа на лъжата), или е дошло времето да се отърсим от лъжата, както подобава на всеки честен, достоен за уважение на децата и съвременниците си човек.

И нека онзи, комуто не е стигнала смелост дори да защити собствената си душа, не се кичи с напредничави възгледи и не се гордее, че е академик или народен артист, заслужил деятел или генерал, а простичко да си каже: аз съм говедо и страхливец, гледам само да ми е топло и сито.

Ако ли пък се уплашим, няма какво да хленчим, че някой си не ни дава да си поемем дъх – сами сме си виновни! Ще се превием още повече и ще изчакаме..”

Снимка: snpg.ru; peremeny.r u;