Случаят Алдо Моро и проклятието му: „Кръвта ми ще се разлее върху вас!”

Размисли за случая с отвличането на Алдо Моро

Тайни служби, масони, политически съперници - мнозина спечелиха от смъртта на Алдо Моро. През 1978 г. италиански леви терористи убиха християндемократа Алдо Моро. Действали ли са като марионетки на тъмни сили? Случаят продължава да занимава Италия и до днес.

Почти два месеца тихият и благочестив Алдо Моро се бори с клаустрофобията в едно тясно пространство, след като е отвлечен на 16 март 1978 г. Накрая Моро е натикан в червено Рено 4 и застрелян. С девет изстрела, изстреляни отблизо. Защо?

Въпросът вълнува Италия, откакто на 9 май 1978 г. беше намерено тялото на убития председател на Християндемократическата партия Алдо Моро. Въпреки че отговорът изглежда отдавна известен: бившият министър-председател, министър, дългогодишен депутат и генерален секретар на италианските християндемократи стана жертва на терора на левите екстремистки Червени бригади.

Основани през 1973 г., Червените бригади мечтаят за комунистически световен ред и разглеждат насилието като легитимно средство за налагане на идеалите си. Те не се посвениха от такава хладнокръвно проведена акция като отвличането и убийството на християндемократа Алдо Моро.

„Възможно ли е всички вие да искате моята смърт?”

Преоблечени като служители на въздушната компания Алиталия терористите нападат  конвоя на Алдо Моро сутринта на 16 март 1978 г. в северозападната част на Рим. Четирима телохранители и шофьорът загиват в дъжда от куршуми. Атентаторите от Червените бригади пренасят невредимия Моро в безопасно скривалище в южната част на Рим.

От малкия си затвор зад стена с книги в спалнята на едно жилище политикът е написал общо 97 писма до партийни приятели, семейството си, журналисти, приятели и папа Павел VI. Моро горещо и настоятелно ги умолява да бъде разменен срещу политически затворници.

Но християндемократите очевидно не обмислят да отговорят на исканията на похитителите и се държат точно както федералното правителство в случая с отвличането на президента на германските работодатели Ханс Мартин Шлайер. Те оценяват писмата на Моро като документи, писани под насилственото влияние на дрога и не се отклоняват от линията на „fermezza” (твърдост), която сами са наложили.

Италианската комунистическа партия, която категорично се дистанцира от левите екстремисти, също не променя позицията си. „Възможно ли е всички вие да искате смъртта ми с претекста на държавния интерес?”, пише обвинително Алдо Моро и отправя проклятие към политическите си спътници: „Кръвта ми ще се разлее върху вас!”

Алдо Моро пише 97 писма до семейството, приятели, журналисти и папа Павел VI да бъде разменен

Отваряне наляво като предателство към работническата класа

Аутопсията разкрива, че по време на своето пленничество Моро не е бил под влияние на дрога. Бившата терористка Анна Лора Брагети, която е участвала в охраняването на Алдо Моро по време на неговото отвличане, уверява, че не му е диктувано нито едно от неговите писма. Всичките му молби и настоявания не помагат: политическото ръководство, преди всичко министър-председателят Джулио Андреоти, остава твърдо - и Алдо Моро трябва да умре.

След като му връщат дрехите – обработени с пясък и морска вода за заблуда на полицията – Моро е принуден да влезе в сламен кош и е свален от похитителите в гаража на жилището. Тук ръководителите Марио Морети и Германо Макари го натикват в багажника на червеното Рено 4 - и натискат спусъка.

След това подкарват колата с трупа и я паркират точно по средата между партийните  централи на Християндемократическата партия и на Комунистическата партия. По този начин те искат да изразят своето неодобрение на визираното от Моро включване на комунистите в правителството - в техните очи предателство към работническата класа. Тъй като Моро, някога убеден противник на комунистите, беше възприеман в Италия като инициатор на отварянето наляво.

„Той продължава да живее в сърцата ни”
 

Не от убеждение, а от пресмятане, Моро се беше съгласил на „Историческия компромис“, който трябваше да проправи пътя за сътрудничество между християндемократите и комунистите, които бяха изключително силни в Италия. Но до сътрудничество не се стигна. Защото той беше отвлечен в същия деня, в който първото италианско правителство с участие на комунистите трябваше да положи клетва: констелация, която след случая Моро беше непотребна и прекратена от комунистите през 1979 г.

Семейството на убития, дълбоко огорчено от неотстъпчивата линия на християндемократите, последва волята на Моро и забрани държавно погребение. Въпреки това в чест на убития се проведе папска служба, на която папа Павел VI лично участва - пред празен ковчег. А Християндемократическата партия застла публичното пространство с плакати, на които беше написано „Алдо Моро убит, той продължава да живее в сърцата ни” - отпечатани повече от четири седмици преди смъртта на Моро.

Формално случаят беше бързо разкрит: получила извънредни пълномощия, полицията съумя бързо да открие извършителите и помогна да се разбие твърдото ядро ​​на Червените бригади. През 1983 г. техният шеф Марио Морети беше осъден на доживотен затвор заедно с други 17 терористи.

Левите терористи като марионетки на тайните служби?
 

Политически обаче случаят Алдо Моро наподобява рана, която не зараства, а отново и отново се отваря. Въпреки осем съдебни процеса, две парламентарни анкетни комисии и хиляди страници с преписки, аферата все още е неясна. Многобройни въпроси остават без отговор и образуват идеалната хранителна почва за всички възможни теории на конспирацията.



Колата с трупа на Алдо Моро, паркирана от похитителите от Червените бригади в центъра на Рим

Как може около 13 000 полицаи, които са претърсвали Вечния град за скривалището на Моро, да не стигнат до следите на терористите от Червените бригади? Беше ли Моро жертва на десен заговор? Каква роля играят тайната бойна група на НАТО „Гладио” и криминалната масонска ложа „Пропаганда-2”, които искаха на всяка цена да попречат на комунистите да участват в правителството?

Не е ясно и каква отговорност носи тогавашният министър-председател и политически съперник на Алдо Моро - Джулио Андреоти, на когото сътрудничеството с комунистите е било също толкова неподходящо, колкото и на тайните служби от Изтока и Запада в разгара на Студената война. Левите терористи действаха ли като марионетки за КГБ и ЦРУ? И накрая: До каква степен са били повлияни от RAF (Фракция „Червена армия” в Германия), която само шест месеца по-рано отвлече и уби Мартин Шлайер по почти точно същия начин и след това е върна трупа в една кола?

Нов тласък на теорията на конспирацията

Теорията на конспирацията получи нов тласък след създаването парламентарната анкетна комисия „Тероризъм и убийства”, която изследва случая под ръководството на Джовани Пелегрино.

Според резултатите на разследващата комисия от 1994 до 2000 г. съществуват основателни улики, че тайните служби също са участвали в отвличането. Те са способствали да се премахнат поверителни документи от колата на Моро, казва Пелегрино.

И разследващият магистрат Фердинандо Импозимато, на когото е поверено делото „Моро”, също не се съмнява, че ЦРУ е съучаствало в отвличането. И накрая, американецът Стив Пиечник, който тогава беше в кризисния щаб на Алдо Моро в италианското правителство, признава, че  на Червените бригади им е било повлияно да съдействат за смъртта на неудобния политик.
 

 11 септември на италианската демокрация

През февруари 2008 се появиха документи от Великобритания, САЩ и Германия, които показват, че западните дипломати през 1976 г. са били неблагосклонно настроени към излизането на Италия от НАТО и биха подкрепили промяна в държавата, за да се предотврати комунистическо правителство в Италия. Защо след две години да не помогнат малко, когато в Рим непосредствено предстои „историческият компромис” между дясно и ляво?

Журналистът Ецио Мауро определи аферата Моро като „11 септември на нашата демокрация”. В наши дни една проста мемориална плоча отбелязва това събитие – там, където през 1978 г. беше паркирано червеното Рено 4 с тялото на Алдо Моро. Студентите по история, които зубрят за изпитите си в сградата отсреща, се разхождат край нея всеки ден. Съмнително е дали някой от тях някога ще успее да разплете случая окончателно.

Източник: spiegel.de; автор: Катя Икен;

Превод: Господин Тонев;

снимки: tes.com; adnkronos.com; spiegel.de;