С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Персонализъм - Роберт Шпеман: Бог е въплъщението на смисъла

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: със съкращения от idea.deСнимки: unav.es
Персонализъм - Роберт Шпеман: Бог е въплъщението на смисъла

 Роберт Шпеман, персоналист: Без Бог животът е абсурден

Професор Роберт Шпеман е философ и богослов, преподавател в университетите в Щутгарт, Хайделберг и Мюнхен. Интервю на Роберт Шпеман, персоналист, един от най-влиятелните католически учени, за вярата и Възкресението на Христос пред idea.de.

Въпрос: Професор Шпеман, как човек може да вярва във възкръсването на мъртвец, без да загуби разсъдъка си?

Роберт Шпеман: За мен е обратното – по-скоро ще се чувствам застрашен да загубя разсъдъка си, ако нямах надежда за Възкресение. Апостолите видели възкръсналия Христос, говорили с него и дали надеждно свидетелство - и изобщо не разбирам, защо вярата във Възкресението трябва да бъде в противоречие с разума.

Възкръсването на мъртвец все пак е едно невероятно събитие! То не е невероятно, ако Вие вярвате в Бога. Защото преди Възкресението се е случило още едно невероятно събитие – девственото зачатие и въплъщението на Бог. Възкресението може да изглежда крайно невероятно, но понякога невероятното става действително!

Просвещение и съществуване на Бог

Като християнин сред философите не сте ли много самотен? От Просвещението насам почти няма значими философи, които вярват в Бог.

Това не е вярно! Има много философи, които са дълбоко убедени в съществуването на Бог. В своята творба „Философската вяра” Карл Ясперс изхожда от идеята, че Бог съществува и че това е фундаментално за нашето съществуване. Или вземете британския философ и математик Алфред Норт Уайтхед (1861-1947), който разработи философска теология. Дори Имануел Кант и Фридрих Хегел не минават в размислите си без Бог.

Колко философи вярват не само в Бог, но и в Исус Христос? По-малко! Кант и Ясперс считаха Исус за велик учител на човечеството. Но повечето философи не следват това, което Исус е казал за Бог и за себе си.

„Трябва да се научим да живеем без истина”, пише философът Фридрих Ницше, след като беше възвестил „смъртта на Бога”.

Ницше наистина осмисли в дълбочина последствията на атеизма. Ако няма Бог, не може да има истина, няма общовалидна универсална перспектива. В такъв случай съществува само перспективата на отделния човек, която се конкурира с тази на ближния. Ако следваме Ницше, човек, който живее без Бог и следователно и без истина, заличава сам себе си! Но самият Ницше не можеше да живее без истина. Когато той пише: „Няма никаква истина”, той претендира, че това твърдение е вярно. В крайна сметка Ницше сам доведе себе си до абсурд.

camus

Философският въпрос за живота и смъртта

Писателят и философ Албер Камю пише, че единственият философски въпрос, който ни е останал, е дали човек да се самоубие или не. Повечето хора, които се самоубиват, не правят това в пълно съзнание. Често те страдат от тежка депресия и не се вслушват в аргументи. Но Камю (на снимката) изразява нещо ценно като размисъл. Камю беше екзистенциалист, той не вярваше в Бог. Животът, както и смъртта, му изглеждаха абсурдни, безсмислени. При това условие тогава наистина се задава въпросът, дали животът все още си струва да се живее.

Сега сте на 85 години. Страхувате ли се от смъртта? От смъртта не, но умирането не ми е приятна представа. Живях дълго време и се радвам на всеки нов ден. Но знам също, че е добре човек да си отиде, когато е дошло времето за това. Все пак мисля, че след смъртта ще отида в истинския свят, за който този живот е бил само подготовка.

Много хора могат да живеят доста добре с представата, че съществува само земният живот. Тази нагласа би променила целия ми живот. Изобщо не проумявам, когато атеистите агитират върху автобуси с лозунга: „Вероятно няма Бог. Радвайте се на живота.” Aкo трябва да вярвам, че Бог не съществува, това би ми развалило насладата от живота.

Защо?

Бог е въплъщението на смисъла. Без него животът е абсурден.

Съществуването на ада - каква ужасна мисъл

Съществуването на ада - каква ужасна мисъл! Да, но тази мисъл е така дълбоко вкоренена в цялото новозаветно послание, че ние просто не можем да я игнорираме. Би било самонадеяно да се отстранят тези части от Библията. Християните не могат да си изнамерят една приятна и мила религия. Християнското послание е това, което Исус е донесъл, а не това, което мислим, че Исус е трябвало да донесе. И Исус говори за опасността да се загубим окончателно.

Какво означава човек да бъде загубен завинаги?

Адът е състояние, в което на човека са отнети всякакви възможности за утешение. В този свят човек може да се утеши от нещастието по много начини. В ада това е невъзможно. Тогава човек е оставен сам на себе си, без връзка с Бог, източникът на живота, във вечна нощ.

Вие нямате надежда, че накрая Бог ще помири всички хора със себе си?

Човек може да се надява, но би било лекомислено да залагаме на това. Това би означавало да превърнем Исус Христос в дядо Мраз, който в началото наистина поглежда малко строго и предупреждава децата, но накрая винаги вади подаръците.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от idea.de;

Снимки: unav.es; facebook.com;