Речта на президента Роналд Рейгън при встъпването му в длъжност - 20.01.1981 г.

Роналд Рейгън: Ще отговорим на вeрността с вярност

За някои от нас тук днес това е тържествено и паметно събитие, но в историята на нашия народ то е обичайно. Свидетели сме на обичайното мирно предаване на властта, както е наредено от Конституцията, което става в продължение на почти два века, и много малко от нас се замислят колко всъщност уникален е нашият народ. Тази церемония на всеки четири години, която ние тук приемаме за нормална, в очите на много хора в света е истинско чудо.

Г-н Президент (Джими Картър; бел. прев.), искам нашите съграждани да знаят колко много направихте Вие за да продължим тази традиция. С Вашето любезно сътрудничество в процеса на предаване на властта Вие показахте на света, който ни наблюдава, че ние сме единен народ, посветил се да запази политическата система, която повече от всяка друга система гарантира индивидуалната свобода, и аз благодаря на Вас и на Вашите хора за цялата ви помощ в запазването на приемствеността, която е в самата основа на нашата Република.

Нашият народ продължава напред. Съединените щати са изправени пред икономическо бедствие с големи размери. Ние страдаме от най-дългата и най-тежката продължителна инфлация в историята на нашия народ. Тя осуетява нашите икономически решения, наказва спестовността, смазва под своята тежест и работещите млади хора, и възрастните, които са с постоянни доходи. Тя заплашва да разори живота на милиони хора от нашия народ.

Неработещите предприятия са изхвърлили своите работници в безработица, бедност и загуба на лично достойнство. Онези, които все още работят, не могат да получат честно заплащане на своя труд поради данъчната система, която наказва успешните начинания и ни пречи да постигнем пълна производителност.

Но колкото и да е тежко данъчното бреме, то не може да настигне държавните разходи. В продължение на десетилетия ние натрупваме дефицит върху дефицит, като залагаме нашето бъдеще и бъдещето на децата си за временното удобство на настоящето. Ако продължим по този път, ще доведем сериозни социални, обществени, политически и икономически трусове.

Всички ние, като отделни хора, можем чрез заеми да живеем по-богато, отколкото действително произвеждаме, но само за ограничен период от време. Тогава защо си мислим, че като народ не сме обвързани от същите ограничения? Трябва да действуваме днес, за да запазим утрешния ден. И не ме разбирайте неправилно: ние ще действуваме, започвайки от днес.

Икономическите бедствия, които понасяме, идват върху нас от няколко десетилетия. Те няма да си заминат за дни, седмици или месеци, но те ще си заминат. Те ще си заминат, защото ние като американци имаме способността днес, както сме я имали и в миналото, да направим всичко необходимо, за да запазим този последен и най-велик бастион на свободата.

В тази сегашна криза държавата не може да бъде решение на проблема; държавата е проблемът. От време на време ние сме били изкушавани да вярваме, че обществото е станало прекалено сложно, за да бъде управлявано чрез самоуправление, че управлението чрез някаква елитна група, превъзхожда управлението за, чрез, и от народа. Е добре, ако никой сред нас не е способен сам да управлява себе си, тогава кой сред нас има способността да управлява други хора? Всички ние, заедно, в и извън правителството, трябва да понесем товара. Решенията, които ще търсим, трябва да са справедливи, без да принуждаваме коя да е група да плаща по-висока цена.

Много се говори за групи със специални интереси. Но нашата загриженост трябва да бъде за една група със специални интереси, която от твърде дълго време е пренебрегвана. Тя няма географски граници или етнически и расови разделения и не се побира в границите на никоя политическа партия. Тя е съставена от мъже и жени, които произвеждат нашата прехрана, патрулират по нашите улици, работят в нашите мини и фабрики, обучават нашите деца, поддържат нашите домове и ни лекуват, когато се разболеем – специалисти, индустриалци, търговци, фирмени служители, таксиметрови шофьори и др. Накратко, те са, „Ние, Народът,” породата, наречена „Американци.”

И така, целта на това управление ще бъде здравословна, жизнена, растяща икономика, която дава еднакви възможности за всички американци, без прегради, създадени от предразсъдъци или дискриминация. За да може Америка да заработи отново, трябва всички американци да заработят отново. Краят на инфлацията означава да освободим всички американци от терора на нарастващите разходи за живот. Всички трябва да участвуват в производителното дело на това „ново начало,” и всички трябва да участвуват в богатството на съживената икономика. С идеализма и справедливостта, които са в основата на нашата система и нашата сила, ще можем да имаме силна и преуспяваща Америка, която е в мир със себе си и с целия свят.

Нека като започваме, да си припомним: ние сме народ, който има правителство – а не обратното. И това ни прави специални сред всички народи на земята. Нашето управление няма друга власт освен онази, която му е дадена от народа. Време е да възпрем и да върнем обратно нарастването на държавата, която очевидно е нараснала отвъд съгласието на управляваните.

Моето намерение е да огранича размера и влиянието на федералното управление и да наложа признаването на разграничението между властта, дадена на федералното правителство, и властта, запазена за щатите и за народа. Всички ние трябва да си припомним, че не федералното правителство е създало щатите; щатите са създали федералното правителство.

И за да няма недоразумение, моето намерение не е да премахна държавата. Моето намерение е да я направя да работи – да работи с нас, а не над нас; да застане до нас, а не да язди на нашия гръб. Правителството може и трябва да създава възможности, не да ги задушава; да насърчава производителността, не да я подтиска.

Ако се запитаме защо в продължение на толкова много години сме постигнали толкова много, преуспели сме повече от всички други народи на земята, отговорът е, че в тази страна ние сме освободили енергията и индивидуалния дух на човека до много по-голяма степен, отколкото всички други в историята. Свободата и достойнството на индивида са били много повече достъпни и защитени тук, отколкото в което да е друго място по земята. Понякога цената за тази свобода е била висока, но ние никога не сме се колебаели да платим тази цена. Не е случайно, че нашите настоящи проблеми съвпадат и са съразмерни на намесата и нахлуването в нашия живот, които произтичат от ненужното и прекомерно нарастване на държавата.

Време е да осъзнаем, че ние сме твърде велик народ, за да се ограничаваме до малки мечти. Ние не сме, както някои биха искали да вярваме, обречени на неизбежен упадък. Аз не вярвам в злочестие, което ще ни сполети независимо от това, което правим. Вярвам в злочестие, което ще ни сполети, ако не правим нищо. Затова с всяка творческа енергия на наше разположение, нека да започнем епоха на национално съживление. Нека да съживим нашата решимост, нашата смелост и нашата сила. И нека да съживим нашата вяра и надежда.

Ние имаме всички права да имаме героични мечти. Онези, които смятат, че живеем във време, в което вече няма герои, просто не знаят къде да гледат. Можете да видите героите всеки ден да влизат и излизат през вратите на нашите фабрики. Други, макар и шепа хора, произвеждат достатъчно храна, за да хранят всички нас и целия свят. Срещате герои на щанда в магазина, и то от двете страни на щанда. Те са предприемачите, които с вяра в себе си и вяра в своите идеи създават нови работни места, ново благосъстояние и възможности. Те са хората и семействата, чиито данъци издържат държавата, и чиито доброволни дарения издържат църквите, благотворителността, културата, изкуството и образованието. Техният патриотизъм е тих, но дълбок. Техните ценности поддържат живота на нашия народ.

Аз използвах думите „те” и „техните,” като говоря за тези герои. Но трябва да кажа „вие” и „вашите,” защото се обръщам към героите, за които говоря – вие, гражданите на тази благословена страна. Вашите мечти, вашите надежди, вашите цели ще бъдат мечтите, надеждите и целите на тази администрация, с Божията помощ.

Ние ще отразяваме съчувствието, което е такава съществена част от вашия характер. Как можем да обичаме страната си, без да обичаме нашите съграждани; и като ги обичаме, да им протегнем ръка, когато паднат, да ги лекуваме, когато се разболеят и да им дадем възможност да издържат сами себе си, за да бъдат равнопоставени наистина, а не само на теория?

Можем ли да решим проблемите, пред които сме изправени? Отговорът е безусловно и категорично „да.” Да перифразирам Уинстън Чърчил, не полагам тази клетва, за да ръководя разпадането на най-силната икономика в света.

В следващите дни ще направя предложения за премахването на препятствията, които забавят нашата икономика и намаляват производителността. Ще бъдат предприети стъпки за възстановяване на равновесието между различните нива на управлението. Напредъкът може да бъде бавен, измерван в сантиметри, не в километри, но напредък ще има. Време е да събудим този индустриален гигант, да върнем държавата в нейните законови граници и да намалим наказателното данъчно бреме. И това ще бъдат нашите приоритети, и по тези принципи няма да има компромис.

В навечерието на нашата борба за независимост един човек, който може би е един от най-великите сред нашите Бащи-Основатели, д-р Джоузеф Уорън, президент на Конгреса на Масачузетс, каза на своите американски съграждани: „Нашата страна е в опасност, но не за да изпадаме в отчаяние... От вас зависи бъдещето на Америка. Вие трябва да решите важните въпроси, от които зависи щастието и свободата на милиони все още неродени деца. Действувайте достойно за самите себе си.”

И така, аз вярвам, че ние, днешните американци, сме готови да действуваме достойно, готови сме да направим необходимото, за да осигурим щастие и свобода за себе си, нашите деца и децата на нашите деца. И като обновяваме себе си тук в тази страна, ще ставаме все по-силни в света около нас. Отново ще бъдем пример за свобода и лъч надежда за онези хора, които нямат свобода.

За нашите съседи и съюзници, които споделят нашата свобода, ние ще заздравим историческите връзки и ще ги уверим в нашата подкрепа и твърдо убеждение. Ще отговорим на вeрността с вярност. Ще се борим за взаимноизгодни отношения. Няма да използваме нашето приятелство да престъпваме тяхната независимост, защото за нас независимостта не е стока, с която да търгуваме.

За враговете на свободата, онези, които са наши потенциални врагове, ще припомним, че мирът е най-висшият стремеж на американския народ. Ние ще преговаряме за него, ще жертвуваме за него; но няма да се предаваме заради него, сега и завинаги.

Никога не трябва да разбирате неправилно нашето търпение. Нашето нежелание да влизаме в конфликти не трябва да се преценява като нерешимост. Когато е необходимо действие за запазване на нашата национална сигурност, ние ще действуваме. Ще поддържаме достатъчна сила за да победим в случай на необходимост, като знаем, че така има най-голяма вероятност никога да не се наложи да използваме тази сила.

Преди всичко трябва да осъзнаем, че никой арсенал и никое оръжие в арсеналите не е така страховито, както волята и моралната смелост на свободните хора. Това е оръжие, което нашите противници в съвременния свят нямат. Това е оръжие, което ние като американци имаме. Нека това да се разбира от онези, които практикуват тероризъм и се опитват да ограбят своите съседи.

Казаха ми, че днес се провеждат хиляди молитвени събрания в цялата страна и съм дълбоко благодарен за това. Ние сме народ под Бога и аз вярвам, че Бог е определил ние да бъдем свободни. Смятам, че ще бъде уместно и правилно в бъдещите години всеки път, когато новият президент встъпва в длъжност, да бъде обявяван ден за молитва.

Както знаете, за първи път в историята, тази церемония се провежда на западния вход на Капитолия. Оттук човек вижда величествен изглед, откриващ особената красота и история на този град. В края на алеята са паметниците на историческите гиганти, на чиито рамене сме стъпили ние.

Право пред мен е паметникът на един паметен човек, Джордж Вашингтон, бащата на нашата страна. Един смирен човек, който с нежелание се издига до своето величие. Той поведе Америка от революционната победа към детството на един народ. На другата страна е мемориалът на Томас Джеферсън. Декларацията за независимостта пламти с неговото красноречие. А от другата страна на Огледалното езеро са издигнатите колони на Мемориала на Линкълн. Който иска да разбере в своето сърце значението на Америка, ще го открие в живота на Ейбръхам Линкълн.

Отвъд тези паметници на героизма е реката Потомак, а на другия бряг са хълмовете на Националното гробище Арлингтън, с редове от прости бели камъни, носещи кръстове или Давидови звезди. Те са само малка част от цената, която е била платена за нашата свобода.

Всеки един от тези надгробни камъни е паметник на вида герой, за който говорих по-рано. Техният живот е завършил в места, наречени гората Бело, Аргон, Омаха Бийч, Салерно и от другата страна на света в Гуадалканал, Тарауа, Порк Чоп Хил, водохранилището Чо Сън и в стотици оризища и джунгли в една страна, наречена Виетнам.

Под един такъв надгробен камък лежи един млад човек, Мартин Трептоу, който напуска своята работа в малка провинциална бръснарница през 1917 г., за да отиде във Франция със знаменитата дивизия Рейнбоу. Там, на Западния фронт, той е бил убит, докато е пренасял съобщения между батальоните под огъня на тежката артилерия.

Знаем, че до неговото тяло е бил намерен неговият дневник. На един лист, под заглавието „Моята клетва,” той е написал следните думи: „Америка трябва да спечели тази война. Затова аз ще работя, ще спестявам, ще жертвувам, ще търпя, ще се бия решително и ще дам всичко от себе си така, като че ли изходът от войната зависи изцяло от мен.”

Кризата, пред която сме изправени днес, не изисква такива жертви, каквито Мартин Трептоу и хиляди други са били призовани да направят. Но тя изисква нашите върховни усилия и нашата готовност да вярваме в себе си и да вярваме в нашата способност да вършим велики дела, да вярваме, че заедно, с Божията помощ, ние можем и ще решим проблемите, с които се сблъскваме. В крайна сметка, защо да не го вярваме? Ние сме американци. Бог да ви благослови; благодаря ви.

Превод: Божидар Маринов;

Препубликация, източник: Блогът на Калин Манолов;

Снимки: en.wikipedia.org;