Почина Хелмут Кол – бившият федерален канцлер, обединителят на Германия

В памет на политика и човека Хелмут Кол

„Животът ми беше богат на събития, с много възходи и твърде много падения. Това беше живот, за който мога да кажа, че имаше смисъл.” Самият Хелмут Кол прави тази равносметка на 80-ия си рожден ден. Днес този живот приключи. Хелмут Кол почина на 87-годишна възраст, на 16 юни, 2017 г., в 9.15 часа сутринта. Бившият канцлер мирно затвори очи в леглото си в град Лудвигсхафен. С него - както всеки ден през последните години - беше втората му съпруга Майке Кол-Рихтер.

Той допринесе изключително много за създаване облика на Федерална република Германия: Хелмут Кол, канцлерът на германското единство и инициаторът за силен Европейски съюз. Нека си спомним за големия политик, християндемократ, който ще влезе в историята като велик германец - въпреки всички противоречия. Мнозина го възприемат като прагматичен визионер; за другите, най-вече неговите политически врагове, той е тъп провинциалист.

Хелмут Кол, политикът от Християндемократическия съюз, беше мъж на политическите рекорди: от 1973 до 1998 г. беше председател на Християндемократическия съюз, постижение, което трудно някой ще може да постигне. Като федерален канцлер Кол управляваше от 1982 до 1998 г. - 16 години, толкова дълго, колкото никой досега не е успявал да управлява - преди или след него. Той беше движещата сила на Европейския съюз. Но най-големият му успех това е обединението на Германия.

През 1960 г. Хелмут Кол сключва брачен съюз с преводачката Ханелоре Ренер. Двойката има двама сина, Валтер и Петер. През 2001 г. Ханелоре Кол, която имаше 40-годишен семеен живот с Хелмут Кол и болезнено страдаше от алергия към слънчева светлина, се самоуби. Седем години по-късно Хелмут Кол сключи втори брак с правителствената директорка Майке Рихтер - с 34-година по-млада от него. Стигна се до разрив със синовете Валтер и Петер.


Хелмут Кол със семейството си на Волфгангзее - със съпругата Ханелоре и синовете Валтер и Петер

От 2008 г. насам Хелмут Кол беше тежко болен, движеше се в инвалидна количка и говореше много трудно. През 2015 г. състоянието му значително се влоши. След няколко операции в продължение на месеци той лежеше в болница.

Неслучайно Хелмут Кол се приобщи към Християндемократическия съюз. Баща му е един от членовете-основатели на партията. Синът влиза в съюза още на 16-годишна възраст и на 39-годишна възраст стана министър-председател в родната федерална област Рейнланд-Пфалц. Седем години - от 1969 до 1976 г. - Хелмут Кол беше министър-председател на федерална провинция Райнланд-Пфалц. Но беше ясно, че Кол е мъж с властови стремежи и целта му е национална политическа кариера.

През 1973 г. той стана председател на Християндемократическия съюз и остана такъв до 1998 г. През 1976 г. Хелмут Кол беше за първи път кандидат за канцлер на своя Християндемократически съюз и постигна 48.6% на парламентарните избори – резултат, за който днес християндемократите могат само да мечтаят. Въпреки този резултат неговият противник Хелмут Шмит продължи да управлява в социал-либерална коалиция. Хелмут Кол стана лидер на опозицията в Бон, тогавашното седалище на парламента и правителството.

Едва през 1982 г. той съумя да стане канцлер на Германия, след прекратяване на коалицията между социалдемократи и либерали. Хелмут Кол и тогавашният председател на свободните демократи Ханс Дитрих Геншер създават коалиционно управление под мотото за духовно-морален поврат; управлението между християндемократи и либерали продължи до есента на 1998 година.

Още в първия си „Отчет за състоянието на нацията в разделена Германия” през юни 1983 г. Хелмут Кол заявява: „Режим, който се обгражда с бодлива тел и стени, може да иска да пренапише историята. Но няма да устои пред историята.” Шест години по-късно, на 8 ноември 1989 г., Кол отново говори за състоянието на нацията в Бундестага. Той се обръща към гражданите на Германската демократична република (ГДР): „Нашите сънародници нямат нужда от поучения и наставления, от която и страна да идват. Те самите знаят най-добре какво искат. И съм сигурен, че ако получат шанса, те ще изберат свободата и единението.” 24 часа по-късно Берлинската стена падна. Хелмут Кол е изненадан от хода на събитията по време на посещението си в Полша.


Среща в Кавказ с М. Горбачов - Х. Д. Геншер, Горбачов по пуловер, Хелмут Кол с плетена жилетка

Първоначално канцлерът се колебае да говори за обединение. Но две седмици по-късно, на 28 ноември 1989 г., той представя - напълно изненадващо - план от десет точки за постепенното преодоляване на разделението на Германия. Кол е посветил в плана си само най-близките доверени личности. Съпругата му Ханелоре пише текста на пишеща машина. „Как в края на краищата ще изглежда обединена Германия, днес никой не знае”, заявява канцлерът. „Но че единението ще стане, ако хората в Германия го искат - в това съм сигурен.”

С падането на Берлинската стена Хелмут Кол достига апогея на властта си. Но през есента на 1989 г. той попада в затруднено положение. Една група от водещи политици в Християндемократическия съюз около тогавашния премиер на федерална провинция Баден-Вюртемберг Лотар Шпет, генералния секретар Хайнер Гайслер и президента на Бундестага Рита Зюсмут иска да свали председателя на ХДС Кол на конгреса на партията в Бремен. Но пучът се проваля и през 1990 г. Хелмут Кол стана канцлер на всички германци.

Президентът на САЩ Джордж Буш отрано е дал сигнали за съгласието си за обединението на Германия. Стига се до символна среща в ловна хижа в Кавказ със съветския ръководител Михаил Горбачов – Хелмут Кол с плетена жилетка, Горбачов по пуловер.

На 12 септември 1990 г. в Москва шестимата министри на външните работи подписват договора „Две плюс четири”, който урежда външните аспекти на обединението. По този начин Германия получи пълния си суверенитет. Когато на 3 октомври хората от източните и западни части на Германия празнуваха неочакваното щастие на обединението, Хелмут Кол сияяше блажен пред Райхстага в Берлин - на върха на своята политическа кариера.

За своите заслуги за обединението на Германия „канцлерът на единството” почти всяка година е обсъждан като кандидат в разговорите за Нобелова награда за мир - винаги без успех. Историци оценяват неговите още по-големи заслуги за създаването на силен Европейски съюз.

През 1994 г. Кол е избран за четвърти пореден път за канцлер на Германия. През април 1997 г. завява, че отново ще се кандидатира за канцлер, въпреки че по-рано е обявил своя дългогодишен довереник Волфганг Шойбле за свой наследник. Затова изборната  победа на социалдемократа Герхард Шрьодер през 1998 г. не е само вот за нова партийно-политическа програма. Това беше в значителна степен също вот за промяна. Нито един шеф на правителство в западния свят дотогава не е бил толкова дълго време на власт, колкото Хелмут Кол.


Заедно с Ангела Меркел, „момичето на Кол”, по време на конгреса на ХДС през 1991 г. в Дрезден

Краят на политическата му кариера дойде внезапно. Името на Хелмут Кол изведнъж се свърза с подкуп на търговеца на оръжие Карлхайнц Шрайбер и тайна черна каса на Християндемократическия съюз. На 30 ноември 1999 г., след заседание на президиума на партията, бившият канцлер признава за неофициално счетоводство в ХДС. „Исках да служа на партията си.” Кол отхвърля буйно упрека в подкупване.

Малко по-късно следва самопризнанието на Кол, че самият той е получил около два милиона марки като дарения, без те да са осчетоводени в регистрите на партията. Той никога не разкри имената на дарителите. Хелмут Кол постави честната си дума над правото. Дарителите изрично му били казали, че ще дадат пари,  само ако тази финансова подкрепа не се впише в списъка с дарения.

Краят на „ерата Кол” в ХДС същевременно обозначи началото на възхода на тогавашния генерален секретар Ангела Меркел. След като партийният шеф Волфганг Шойбле също попадна във вихъра на аферата, Ангела Меркел, „момичето на Кол”, се възкачи на върха на Християндемократическия съюз. Меркел е единствената, която от самото начало настояваше за пълно разследване и посъветва своя пастрок и наставник Хелмут Кол да си подаде оставката. През декември 1999 г. тя се дистанцира публично от него в статия за вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.

На 18 януари 2000 г. ръководството на Християндемократическия съюз постави Кол пред  избора или да назове имената на анонимните дарители или да се откаже от почетното председателство на партията. Старият канцлер подаде разочарован оставката си като почетен председател и се оттегли в личния си живот.

Дори и през последните години партията и бившият партиен лидер отново да се приближиха предпазливо, остана значителна дистанция от страна на Християндемократическия съюз - и една болезнена до самия край рана у Хелмут Кол. Поклон пред паметта му!

По материали на списание „Фокус” - focus.de;

Съставил: Господин Тонев;

снимки: morgenweb.de; welt.de; faz.net;