С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Политилогът Хамед Абдел-Самад в интервю за списание „Цицеро”

Политилогът Хамед Абдел-Самад в интервю за списание „Цицеро”

 Хамед Абдел-Самад: Ако ислямът беше фирма, отдавна щеше да е фалирал

Публикуваме интервю с египетския политолог и историк Хамед Абдел-Самад пред списание „Цицеро”. Хамед Абдел-Самад излага вижданията си за бъдещото рухване на исляма като обществена и политическа идея, за несъвместимостта между ислям и модерност.

Въпрос: Господин Абдел-Самад, във Вашата нова книга „Залезът на ислямския свят” твърдите, че като политическа и обществена идея ислямът за кратко или продължително време ще се срути. Кои причини Ви карат да определите неговото така наречено предстоящо рухване?

Хамед Абдел-Самад: Ислямът не предлага икономически или политически концепции, които да формират бъдещето и няма отговори на предизвикателствата на 21 век. Глобализацията изисква по необходимост отваряне и гъвкавост, но в повечето ислямски държави те са дефицитна стока. Навсякъде, където политическият ислям успя да заграби властта, както в Афганистан, Иран, Саудитска Арабия, Сомалия и Судан, хората страдат от изостаналост и оттегляне в изолация.

Напук на цялото влияние на религията върху политиката в мюсюлмански страни като Турция и Индонезия съществуват утвърдени демокрации. Следователно ислямът ли е действително проблемът или това е по-скоро неговата фундаменталистична и антимодернистична интерпретация?

Вярно е, че в тези страни съществуват добри наченки на функциониращо гражданско общество. Също така и в Иран, Египет и Саудитска Арабия много млади хора бягат от остарелите структури и търсят алтернативи. Духовната нагласа на мюсюлманите може да се реформира, но не и самият ислям.

В каква степен?

Ислямът предлага наставления за законодателството, държавния ред и за почти всички ситуации в живота, по които не може да се преговаря. Ние обаче постигнахме съгласие в модерните общества за това, че не Бог, а човекът е законодателят, и че законите се осъществяват не чрез свещени послания, а чрез преговаряне и здрав човешки разум. Това противоречие между исляма и западния свят е непреодолимо. Юридическо-политическата страна на исляма не е съвместима с модерността.

В тази връзка Вие говорите за необходимостта от една „регулирана неплатежпособност” на исляма.

Да, за да могат да се включат в световната общност, мюсюлманите най-после трябва да се разделят с илюзията, че законите и правилата на съвместното съществуване се диктуват директно от Бог. Също толкова важно е да престанат да разделят света на вярващи и неверници. Имаме потребност от образование, което няма за цел само лоялност и религиозност, а свободно мислене. Мюсюлманите трябва да се разделят с тежкия куфар, който пречи на тяхното пътуване в бъдещето.

Нека използваме горната метафора: какво точно има в този куфар?

В него тегне бремето на неприкосновеността на религията, която възпрепятства мисленето. Към това се причисляват и остарелите представи за света и обществото, които затрудняват съществено сътрудничеството с другите култури.

kirche mosch

По времето на Средновековието в ислямския свят е имало оживена културна обмяна с юдеи и християни. По времето на този разцвет мюсюлманите са превъзхождали европейците в почти всички области на знанието. Защо в течение на столетия това се е променило фундаментално?

Тогава ислямският свят е бил водещ, тъй като е бил способен да се включи по отношение на знанието на другите култури. Превеждали са се най-важните произведения на гърците и персийците. Днес се мисли, че от страната на неверниците не може да дойде нищо добро, затова само Испания превежда повече чуждоезикови произведения на испански, отколкото всички арабски държави заедно на арабски.

Това е само едно доказателство, че ислямският свят отдавна е загубил мощта си. Въпреки това се настоява за културно и морално превъзходство спрямо Запада, въпреки че това превъзходство няма дълбоко съдържание. Ислямът изпусна влака за модерността, сега седи на релсите и му остават само оттеглянето в изолация и състоянието на оскърбеност. Ако ислямът беше фирма, отдавна вече щеше да е фалирал.

По тази причина министър-председателят на Бавария Хорст Зеехофер поиска неотдавна спиране на мюсюлмански имигранти, тъй като те имат големи трудности с интегрирането. Как оценявате неговото изявление?

Хорст Зеехофер веднага загуби доверието на икономиката, тъй като Федералната република зависи от квалифицирани специалисти – също и ислямски. На оттеглянето в изолация не бива да се реагира със същата мярка. Вместо това политиката трябва да се ориентира по действията на тези страни, в които интеграцията на имигранти успява.

Какво може да научи федералното правителство от страни като САЩ, Австралия или Канада, в които делът на отказващите се да се интегрират имигранти е много по-нисък, отколкото в Германия?

Повечето мюсюлмани в Европа идват от слоеве, за които образованието е чуждо и които в чужбина също поддържат своите патриархални култури. В Северна Америка имигрират главно образовани мюсюлмани и там те се срещат с класически имигрантски общества, които нямат завършена историческа идентичност. При все това обаче има важна разлика – имигрантите в Америка трябва да се грижат за самите себе си и за своите деца. В частност и затова делът на безработица там е значително по-нисък, отколкото в Европа.

Вие се изказвате срещу социалната държава?

Социалната помощ трябва да бъде премахната веднага и вместо нея да се въведе социална система, свързана с обучението на ученици и студенти. Грижещата се за всичко, всеобхватна държава, циментира много хора в ролята им на жертви и на безпомощност. На моето разбиране за човешко достойнство не отговаря това, че цели семейства трайно живеят от социалната държава и че деца, които сe включват в тази система, изразяват на 18 години самостоятелността си, като самите те подават заявления за социална помощ.

С Ваше позволение, европейският социално-държавен модел е едно от най-важните постижения на нашето общество. Онзи, който се нуждае от помощ, не се оставя сам, а обществото го подкрепя в неговите нужди.

Хора, които попадат незаслужено и без вина в беда, трябва да имат полза от държавната помощ. Но към здрави, способни граждани трябва да се отнасяме по друг начин. Те могат да получават ограничени във времето добавки... Ако след години на непрекъсната помощ не може да се отбележи прогрес, градът, в който живее получаващият помощта, очевидно е грешният град, а също и държавата, в която той живее. Най-късно тогава хората трябва сами да поемат съдбата в ръцете си.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”

Снимки: news.ch; welt.de;