С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Полемика - Роко Бутильоне и Волфганг Тирзе за съвесттта в политиката (1 част)

Автор: Господин Тонев
Полемика - Роко Бутильоне и Волфганг Тирзе за съвесттта в политиката (1 част)

По-добри политици ли са християните?

Кое е важното за един политик католик - думата на папата или собствената съвест? Публикуваме интересна полемика между Роко Бутильоне и Волфганг Тирзе с журналисти от седмичника „Ди Цайт”. По време на този спор Роко Бутильоне е министър на културата в италианското правителство, а Волфганг Тирзе - председател на Бундестага (германския парламент).

Роко Бутильоне, роден през 1948 г. в Галиполи,  регион Пулия, Южна Италия, е италиански консервативен политик, католик, професор по политическа философия. Роко Бутильоне следва право в Торино и Рим. По-късно преподава философия, политология и социална етика. Бил е депутат, заместник-председател на италианския парламент, министър на културата и на европейските въпроси. През 2004 г. е предложен за комисар по правосъдието в комисията на Жозе Барозу, но кандидатурата му е отхвърлена заради негови изказвания срещу хомосексуализма и за мястото на жената в обществото и той се оттегля. Бутильоне е женен и има 4 деца.

Волфганг Тирзе, роден през 1943 г. в Бреслау (по това време в пределите на Германия, днес Вроцлав, от 1945 г. в границите на Полша) е германски политик, социалдемократ. Завършил е германистика и културология в Хумболтовия университет на Берлин. От 1998 до 2015 година Волфганг Тирзе е председател на Бундестага (немския парламент). Тирзе е католик, женен е и има 2 деца.

Въпрос на журналист от вестник „Ди Цайт”: Г-н Бутильоне, г-н Тирзе, има ли за обществеността изобщо някакво значение, дали ходите на църква? Или религията е частен въпрос?

Роко Бутильоне:
Религията не е само частен въпрос. Тя конституира идентичността на човека. Ето защо религията има ефект върху всичко, което човек прави, включително и върху политиката. Това означава ли, че католиците в политиката трябва да слушат заповедите на Ватикана? Разбира се, че не. Защото моята религия ми казва, че в областта на политиката, както във всички области на живота, трябва да слушам съвестта си. Съвестта е мястото, в което човек влиза съвсем сам във връзка с Бога.

Волфганг Тирзе: Естествено, религията най-напред е частен въпрос, доколкото тя е едно винаги ново, индивидуално решение на отделния човек. Но тъй като споделям убеждението, че християнската вяра може да съществува не само като изповядвана вяра, но че тя винаги е форма на човешката практика и следователно в един разумен смисъл тя има и обществено измерение, общественото и частното не могат да бъдат изцяло разделени.

Съществува ли такова нещо като католически политик? Или има само светски политици?

Бутильоне:
Днес има католически политици, тъй като понякога католиците в политиката са дискриминирани. По принцип, обаче, бих казал, че не съществуват „католически политици”. В политиката аз действам според принципите на естественото право, тоест на човешкия разум. Аз не получавам някакъв особен авторитет от вярата си. Но, надявам се, че моята вяра ми помага, да разбирам човешкото по-добре.

Тирзе: Не мисля, че има непосредствена дискриминация на християнското вероизповедание на политиците, по-скоро липсва интерес към него.


Г-н Бутильоне, какво имате предвид, когато казвате, че католическите или християнските позиции в политиката се дискриминират?

Бутильоне:
Ние преживяваме днес, в Европа, огромна вълна на нихилизъм. Този нихилизъм е избрал християнството за свой главен враг. В същото време той се насочва срещу Просвещението. Просвещението имаше като главно основание идеята за естественото право, за човешкия разум, които търсят истината и понякога - не винаги – могат и да постигнат тази истина.




Проф. Роко Бутильоне: Във всички области на живота трябва да слушам съвестта си.

Новият нихилизъм казва: няма истина. Твърди се, че всички онези, които имат морални убеждения, са лоши граждани и не могат да бъдат демократи. На това се противопоставят не само християните, но също така и либералите - онези, които се позовават на наследството на просветения либерализъм.

Тирзе: Имам съмнения, дали понятието за нихилизъм е уместно. Очебийно е, че обвързващото въздействие на християнството е намаляло драматично, също и в Европа, континент, който преди е имал християнски облик.


Преживяваме едновременността на различни религиозни претенции, следователно и конкуренция на претенциита за истина, наличието на различни религии. Различни философски начала също се конкурират помежду си. В същото време ние преживяваме и нещо друго: доминацията на икономизма, духа на времето, който се определя от икономическото мислене. Абсолютната победа на консумизма задушава въпросите за смисъла, които се простират отвъд днешния ден. Това е, което ме безпокои.

Г-н Бутильоне обаче отива още една крачка нататък и казва: онзи политик, който поставя тези въпроси за смисъла, е дискриминиран.

Тирзе:
Вярно е, стана необичайно в нашия публичен дискурс някой да показва съвестта си, личното си верую и така да подлага себе си на нападки. Но не е вярно, разбира се, че тъй като някой е религиозен, той вече е по-добър политик.


Политик, който същевременно е християнин, трябва да се аргументира строго политически. Посочването, че смятам нещо за правилно или за по-добро по религиозни причини, не е достатъчно. Трябва така да артикулирам верските си убеждения, че да са разбираеми за другите, които не споделят тази вяра.

Бутильоне: Някои твърдят, че по-рано християните в нашите общества са били мнозинство и са можели да налагат своите принципи на другите хора. Днес, в противовес на това, сме имали дехристиянизирано общество. Според мен в историята винаги имаме борба между надежда и отчаяние, между вяра и неверие. Това е естеството на историята.


И във всяка епоха е валидно: който иска да има съвест, трябва да бъде е готов да плати за това. Не се оплаквам. Това е екзистенциалното състояние на християнина.

Много често разглеждаме секуларизацията като един постоянен процес: секуларизацията расте, а християнството продължава да намалява. Това е погрешно. През изминалите 200 години в Европа секуларизация и рехристиянизация постоянно се сменят.

На този фон виждате ли Америка с нейната радикална религиозност в ролята на авангард?

Бутильоне: Културата на нихилизма в Америка е в отстъпление. От 20 години насам в американската политика няма по-парлива тема от темата за семейните ценности family values. И това е в сила не само за така мразения Джордж Уокър Буш! Хилари Клинтън също се обявява, че е християнка, президентът Клинтън винаги се е заявявал като християнин.


Същите теми, които промениха политическата дискусия в Америка, ще упражнят въздействието си и в Европа - в друга форма. Или ще си дадем сметка за нашите основополагащи ценности, или Европа ще отмира.

Тирзе: С известно учудване изживяваме една нова жизненост на религиите по света. Те са много по-живи, много по-енергични и силни, отколкото уморената от религиозни борби Европа би могла да си представи.


Гледам това, обаче, не само с одобрение, но и с безпокойство. Защото ние преживяваме не само една радваща човешка жизненост на религиите, но и религиозния фундаментализъм. Военни действия отново се мотивират с позоваване на религията.

Съединените щати са пример за това. Ислямизмът е друг пример. Не искам да ги приравнявам. Но се плаша от късото съединение между религиозни убеждения и политически действия. Мислех, че си научихме урока - войната не може да се обосновава с християнската вяра. И сега изживяваме един вид мисионерско самосъзнание от войнствено естество.

Въпросите зададоха Матиас Крупа, Ян Рос и Елизабет фон Таден


Източник: zeit.de; със съкращения;

снимки: bz-berlin.de;  tg24.sky.it; kas.de;

Превод: Господин Тонев;