„Не бойте се!” - за да прекрачите прага на надеждата - Папа Йоан Павел II

Папа Йоан Павел II за своя призив „Не бойте се!”

Папа Йоан Павел II не случайно започва понтификата с възвание, чието ехо се разнесе и продължава да се носи надалече по света: „Не бойте се!”. Публикуваме със съкращения кратък откъс от разговора на известния италиански журналист Виторио Месори с папа Йоан Павел II на тема: „Да не се страхуваш!” „Когато на 22 октомври 1978 г. изрекох на площад „Св. Петър” думите „Не бойте се!”, не си давах напълно сметка колко далеч ще ни отведат, мен и цялата Църква, тези слова. Това, което се съдържа в тях, произтича повече от Светия дух, когото Господ Исус обеща на апостолите като утешител, отколкото от човека, произнесъл тези думи. С течение на годините си припомням тези слова при различни обстоятелства. Призивът „Не бойте се!” трябва да се разбира в широк смисъл. В известна степен този призив е към всички хора, призив да се преодолее страхът в глобален мащаб в съвременния свят, както на Изток, така и на Запад, на Север и на Юг. Не се страхувайте от това, което сте създали, не се бойте от света на всичко, произведено от човека, което става все по-голяма опасност за него! Най-сетне, не се страхувайте от самите себе си! Защо не бива да се страхуваме? Защото човекът е изкупен от Бога. Когато изрекох тези слова на площад „Св. Петър”, имах съзнанието, че първата енциклика и целият понтификат трябва да бъдат свързани с истината за изкуплението. В тази истина е най-сигурното утвърждаване на онова „Не бойте се!”: ... „Бог толкоз обикна света, че отдаде своя единороден син” (срв. Йоан 3:16). Този син съществува в историята на човечеството като Изкупител

Светлината в мрака свети, и мракът я не обзе

Изкуплението пронизва цялата човешка история преди Христа и подготвя есхатологичното бъдеще на човека. То е светлината, която в „мрака свети, и мракът я не обзе” (срв. Йоан 1:5). Силата на Христовия кръст и възкресението е винаги по-голяма от всякакво зло, от което човек може и трябва да се страхува. ... И ето, дойде 13 май 1981 година. Когато бях улучен от куршума на атентатора на площад „Св. Петър”, също не си давах сметка, че това именно е онзи ден, когато Мария се открива на трите португалски деца в португалска Фатима, за да изрече думите, които с приближаване края на столетието наближава да се сбъднат. Дали с цялото това събитие Христос не произнесе още веднъж своето „Не бойте се!” Думите на възкръсналия Христос „Не бойте се!” са ни необходими в края на второто хилядолетие може би повече от когато и да било. Нужни са на човека, който и след падането на комунизма не престана да се страхува и има лични причини за това. Тези думи са необходими на народите, на тези народи, които се възродиха след падането на комунистическата империя, но и на народите, които участват в този процес по-скоро отвън. Тези думи са нужни на всички хора и народи, на целия свят.

Пълно покритие на думите „Не бойте се!”

Трябва да се върне в съзнанието на всички увереността, че съществува някой, който управлява съдбите на този преходен свят, някой, който държи ключовете на смъртта и бездната (срв. Откр. 1:18). ... Единствено у него има пълно покритие на думите „Не бойте се!” ... Вие казвате, че съвременният човек трудно се обръща към вярата, защото го плашат моралните изисквания, които вярата предявява към него. В известна степен това е вярно. Евангелието със сигурност изисква. Известно е, че Христос никога не е заблуждавал учениците и слушателите си относно това. Тъкмо обратното, много настоятелно ги подготвя за всякакъв род трудности отвътре и отвън, винаги се съобразява с това, че могат да се отдръпнат. Щом като самият Христос казва: „Не бойте се!”, сигурно не произнася тези слова, за да отмени изискванията си. Напротив, с тези думи потвърждава цялата евангелска истина и всички изисквания, които се съдържат в Евангелието. Същевременно обаче Той разкрива, че тези изисквания са във възможностите на човека. Разбира се, ако човек ги приеме в духа на вярата, тогава в Бога намира тайнствени сили, за да ги преодолее. Светът е пълен с доказателства за спасителната и изкупителната сила, която дава Евангелието и която е много по-голяма от изискванията. Има толкова много хора по света, които го доказват със собствения си живот. Нещо повече – пълноценният човешки живот е точно такъв.

Евангелието и човешката същност

Да приемеш изискванията на Евангелието, значи да изявиш цялата си човешка същност, да видиш красотата й, замислена от самия Бог, да разбереш истината за всички човешки слабости в светлината на могъществото на самия Бог – „невъзможното за човеците и възможното за Бога” (Лука 18:27). Двете измерения не може да се разграничат едно от друго: изискванията за морал, които се предявяват към човека, и изискванията за спасителна любов, т.е. благодатта, която този Бог дава от самия себе си, защото какво друго е Христовото изкупление, ако не точно това? Бог желае спасението на човека, иска да изпълни човечеството с това спасение според мярката, която Той сам заложи в него, и Христос имаше право да каже, че игото, което Той му налага, е благо, а бремето – леко (срв. Мат. 11:30). Много важно е за да прекрачиш прага на надеждата, да не спираш пред него, а да се оставиш да те водят. Мисля, че за това се отнасят и думите на Циприан Норвид, който определи основния принцип на християнското съществуване като вървене „Не с кръста на Спасителя след себе си, а със своя кръст след Спасителя...” (писмо до Й. Б. Залески, Париж, 06.01.1851 г.). Съществуват всички основания истината за Кръста да се нарича Блага Вест.” Със съкращения от „Да прекрачиш прага на надеждата”; Йоан Павел II отговаря на въпроси на Виторио Месори; Фондация „Комунитас”, 2011 г.; превод: Мария Шанца и Мира Костова; Снимки: splendorofthechurch.com.ph; spiegel.de;