С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Медии, журналистика, журналисти, информация, Интернет, социални мрежи

Медии, журналистика, журналисти, информация, Интернет, социални мрежи

 

Медии, журналисти


Прословутият пророк на аудио-визуалните средства Маршал Маклуън обяви, че в телевизията информацията е в кода (хората зяпат в синия екран не заради това, което им се показва, а заради самото показване). В нашето общество нещата се обърнаха така: властта е в кода. Не само и не просто това, че средствата за масова информация бяха монополно владение, а нещо по-сложно: актът на казването и показването в тях беше акт на одобрение на властта, приобщаване към властта и изявяване на властта. Проф. Никола Георгиев, роден през 1937 г., български литературен критик и публицист

Медиите сигурно не са перфектни, а понякога се заблуждават. И тъй като искат да бъдат пред конкурентите си, се случва, че те дръзват твърде рисковани неща и не проверяват фактите в достатъчна степен. Това е проблем. От друга страна все пак е по-добре, отколкото да няма никаква журналистика.

Когато бях по-млад, имахме само Дан Радър и още няколко други по телевизията. Като зрител човек прекарваше много време с едно отделно лице, без голямо разсейване. Сега гледаме много различни хора един до друг, всички говорят бързо и изричат фрази за себе си. И често в долната част на екрана се появява движеща се лента с надписи, които казват нещо съвсем различно. Това може да накара човек да се чувства като шизофреник. Робърт Редфорд,  роден през 1936 г., американски актьор

Масата на населението е концентрирана в телевизията. Който се появява там, се счита за значим. Теми, които не се разискват в телевизията, нямат истински отзвук сред обществеността.

Фиксирането към електронните медии се проявява в спектакъла „Big Brother”, където безименни хора само за няколко седмици могат да се превърнат в ярки звезди. В епохата на удовлетворяването и засищането на материалните потребности публичното въздействие се явява за много хора най-голямото благо в нашето общество.

По правило медиите не дават често думата на по-непознати политици, които отговарят за определени области в своите фракции или партии, а цитират изключително и без това познатите, водещи политици. За важен се обявява не компетентният и владеещ детайлите политик, а намиращият се вече „горе” лидер. Който обаче не присъства, особено в телевизията, се счита за недостатъчно важен и сред собствените политически членове. Герд Ланггут (1946-2013), немски политолог и публицист

В печата и по телевизията се появяват множество лица, но много от тях са синтетични личности, създадени от организацията за нейните собствени цели. Това отразява не реалната, а традиционната роля на личността.

Доверието, печелено някога от свещеника и в по-малка степен от учителя, днес се печели от говорителя или говорителката, изразяващи мнението на съответната организация чрез телевизията или печата. Позоваването на източника на доверие е универсално и автоматично: „Прочетох го във вестника” или „Видях го по телевизията”.

Възможността на телевизията да убеждава и да внушава една или други гледни точки е обект на определени финансови сметки. Някога шансовете на кандидатите за политически пост са били оценявани в зависимост от тяхната индивидуалност и линия на поведение. Днес се правят сметки за сравнителни размери на средствата, които те биха могли да съберат, за да си осигурят телевизионна реклама. Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006), канадско-американски икономист, съветник на няколко американски президенти

Прекомерното значение на медиите започна с победата на Кенеди над Никсън, не заради безспорното политическо превъзходство, а благодарение на една приветлива външност и на един противник, който не умееше да се бръсне както трябва!

По-рано, в един свят без медии, народът нямаше контакт с ръководството си. Той виждаше царя веднъж в живота и то когато на следващия ден след коронацията си царят посещаваше неговия край и амнистираше затворниците. В този момент обаче, когато политикът започна да се показва, той се превърна в артист. За един честен политик ще бъде много трудно самият той да не бъде измамен от системата. Умберто Еко (1932-2016), италиански писател и професор по семиотика

Има едно незабележимо преместване на властта от политиката към медиите. В началото на 70-те години елитите в политиката и в медиите единодушно застъпваха мнението, че политиката има повече власт от медиите. 40 години по-късно депутатите в Бундестага и кореспондентите в столицата споделят единодушно мнението, че медиите имат по-голямо влияние върху политиката, отколкото политиката върху медиите.

Според водещите елити в двете области се е състояло преместване на властта от политиката върху медиите. Това става още по-ясно при въпроса, колко власт трябва да имат политиката и медиите. Депутатите в Бундестага искат властово равновесие, т.е. малко повече власт за политиката и малко по-малко власт за медиите. В противовес на това столичните журналисти искат ясното надмощие – т.е. още повече власт за медиите и още по-малко за политиката. В тези неща се откроява претенция за власт, която е трудно съвместима с основанията на представителната демокрация. Ханс Кеплингер, роден през 1943 г., професор по емпирични изследвания на комуникацията

Когато момчето от пицарията (във филма „Кучешки следобед” на Сидни Люмет) донася поръчката и се обръща към тълпата с думите: „Станах звезда!” Това бе попадение право в десятката – могъщата магия на медийната изява, привлекателната сила, обаянието на популярността, свързана с киното въобще. Ние все още не сме напълно наясно с цялата дълбочина на медийното влияние, на неговото отражение върху всички нас. Все още е новост. А то неминуемо ни променя в един или друг смисъл. Ал Пачино, роден през 1940 г., американски филмов актьор
 

Medien
 

Журналистика, журналисти
 

С малките момченца и журналистите човек трябва да бъде предпазлив. Не знаеш кога ще те замерят с камък зад гърба! Конрад Аденауер (1876-1967), бивш канцлер на Федерална република Германия

През последните години размишлявах дълго върху залеза на журналистиката. Когато Редфорд и аз снимахме филма „Цялото президентско войнство”, прекарах четири месеца във вестник „Вашингтон пост” с журналистите, които разкриха аферата Уотъргейт – Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн. Едно от най-важните правила се е врязало в паметта ми и до днес: винаги трябва да представиш два източника, преди една история да бъде публикувана. От дълго време това вече не съществува.

По някое време беше достатъчно да се цитира само един източник. Междувременно вече  често не се привежда нито един източник. Мотото днес е: „пиши, каквото искаш.” Само че хората, които четат тези неща, смятат, че това са проучени факти. Това ме притеснява много.

Съществува тази история за президента Линдън Б. Джонсън. Веднъж той казал на екипа си: „Искам да пуснете във вестниците, че опонентът ми го прави с овце.” Неговият екип бил възмутен: „Г-н Джонсън, но това изобщо не е вярно.” Линдън Б. Джонсън отговорил: „ И аз го знам, само искам да чуя по кой начин противникът ми ще се опита да опровергае такава новина.” Дъстин Хофман, роден през 1937 г.,  американски  актьор

Един истински журналист, от най-истинските, с когото за жалост не успях да се запозная, беше казал, че надеждата е най-лошият враг на режима, а страхът – неговият най-добър съюзник. Е, аз имам надежда. Владо Трифонов, журналист, критик, преводач, автор на поезия и проза

Безумие е да се караш на медиите. Журналистите са кастата на тези, които не могат да бъдат докосвани, без значение дали това ти харесва или не. Просто не върви да се оплакваш от тези неща. Клаус Кокс, роден през 1952 г., немски PR специалист

Журналистиката винаги е част от реториката, в това тя се различава от прозата или поезията. Журналистът трябва винаги да иска нещо, както един оратор иска нещо. И докъде следвате един оратор и дали той Ви мами като глупаци – в това се състои Вашата интелигентност. Хуберт Бурда, роден през 1940 г., германски историк на изкуството и издател
 

Информация, Интернет, социални мрежи

 

Мрежата Интернет е довела до разместване на властта в обществото. Това е ново откритие. Свидетели сме на преместване на властта от производителя и продавача към потребителя. Вече не е важно, кой предоставя информация. Това, което има значение е, как се реагира на информацията. Когато с дадена информация се улучва резонансна точка, когато информацията представлява интерес за много хора, тогава тя ще се разпространи изключително бързо и ще възбуди определени настроения.

По-рано се считаше, че който владее медиите, който присъства в медиите, той притежава властта. Когато броят на медиите непрекъснато растеше, беше важно да се предизвика внимание в медиите. Днес към тези неща се добавя и едно ново измерение. Днес могъщ е само този, който предизвиква резонанс. Властта вече не е в предавателя, а в този, който търси информация.

Мрежите са логически системен турбокомпресор, тъй като предизвикват резонансни реакции. Не мрежата, а резонансното поле в обществото поражда революцията.

В мрежата има един основен проблем. Информацията се отделя от контекста. Същото ще е, ако не се пишат повече книги, а само цитати. Например, афоризмът е кратък текст, богат с много контекст. Но контекстът трябва да се познава, за да се разбере афоризмът. Интернет радикално премахва този контекст. Имаме поток от реална информация в постоянно нов контекст. Това прави разбирането невероятно трудно.

Добър журналист в бъдеще ще бъде не този, който първи или единствен разполага с дадена информация. Добър журналист ще бъде онзи, който преработва информацията по-добре. Журналистиката е вътрешно отношение на стремежа към качество. Петер Крузе (1955-2015), немски професор по психология

Гледайте на пресата като на клавиатура, на която свири правителството. Паул Йозеф Гьобелс (1897-1945), министър на пропагандата и просвещението на Третия Райх

Считам Интернет за нож с две остриета. От една страна е добре, че в Интернет гласът на повече хора може да бъде чут. Но много хора говорят глупости или казват неща, които не са подкрепени с факти. Питам се откъде обществеността може да получи точна информация при тази бъркотия от гласове.

Имам само един обикновен мобилен телефон със затварящ се капак, нямам и компютър. Намирам за невероятно колко фиксирани са хората върху своите устройства. Повървете в Ню Йорк и пребройте колко хора втренчено гледат устройството в ръката си, вместо да гледат света около себе си.

Става дума за ролята на технологиите в съвременния свят. Наблюдавам как хората започват да комуникират по-бързо и все по-често да говорят едновременно. Това вдигане на оборотите ме заинтригува. Зададох си въпроса: Колко още можем да продължим така? Защото рано или късно нещо ще се случи, и това ще гръмне. Робърт Редфорд,  роден през 1936 г., американски актьор и режисьор

Царството на Интернет допринася значително за ускоряване на загубата на историческа перспектива, като просто се доставя голямо количество от неподредена информация. Прекомерното количество информация може да бъде точно толкова опасно, колкото и твърде малкото. Умберто Еко (1932-2016), италиански писател и професор по семиотика