Курт Биденкопф за идеите на Лудвиг Ерхард, ХДС и формираното общество

Самоотговорният човек - идеалът на Лудвиг Ерхард

Публикуваме статията на проф. Курт Биденкопф „Лудвиг Ерхард и политическите партии”. Курт Биденкопф (на снимката горе) е генерален секретар на Християндемократическия съюз (ХДС) от 1973 до 1977 г. Биденкопф е юрист, от 1990 до 2002 г. е министър-председател на германската провинция  Саксония.

Ред и прагматизъм

Започвам с един цитат от Ерхард: „Споделям становището, че смислената икономическа политика има нужда от ясна теоретична основа и не бива да се ориентира по мъгляви и променящи се моментни представи. Който признава конкуренцията като устройствен елемент, не може от опортюнизъм да отхвърля този принцип тук и там, днес да потвърждаваме, а утре да отхвърляме, като при това с гордост си въобразяваме, че тази липса на посока издава близост с действителността.

Когато днес налагането на групови интереси и специални желания винаги се поддържа с посочването на необходимостта от ред, въпреки че частичните регулации от този вид ще взривят структурата на този всеобхватен ред, това отговаря на духа на времето. Противно на това аз заявявам, че в една подредена държава може да има само един порядък. Това е общественият порядък като цяло.”

Понятието „нация” Лудвиг Ерхард разбира като „нацията в перспектива на социалното, икономическо и духовно развитие, нацията като едно формирано общество”. Това е понятието, което той е създал за тази концепция. Само едно такова „формирано общество”, което не е разтърсвано повече от социални борби и не е разкъсвано от културни конфликти ... само едно такова общество е в състояние да изгради здрава основа на модерната държава в нейното стопанско, техническо и научно развитие”.

В протокола на това място е отбелязано: „Ръкопляскания”. Християндемократическият съюз обаче не последва Ерхард по този път. Властовата и политическа организация на влиятелните групи в ХДС беше твърде силна, центробежните сили на конкуриращите се специални интереси твърде големи, за да се съумее през 1965 г. да се опитомят тези сили чрез едно желано, общо политическо виждане и да се образува съдбоносно политическо единство с партията - единство, което Лудвиг Ерхард търсеше.  

Християндемократическият съюз почиташе мъжа, чиито икономически и политически успехи му  бяха осигурили управляващо мнозинство. Но партията не достигна до неговото разбиране и устройствено-политическите му представи за едно „общество на динамичното равновесие”.

Една година след неговата победа на парламентарните избори през 1965 г.,  Християндемократическият съюз се раздели с Лудвиг Ерхард. Властта на груповия  егоизъм и на колективите беше по-силна от неговите идеи.

Идеята и нейните заплахи

Каква беше тази идея и кои бяха нейните заплахи? С паричната реформа и решението за пазарен икономически ред, Лудвиг Ерхард освободи стопанските и политически сили, чиито постижения надминаха и най-смелите очаквания. Най-напред Ерхард изпитваше гордост и ощастливяващо задоволство, че е взел правилно решение срещу всякаква съпротива, дори и от собствените редици.

Лудвиг Ерхард на предизборен митинг в град Есен, Северен Рейн-Вестфалия, Германия, 1965 г.

Скоро обаче към гордостта се присъедини тревогата от възможни отрицателни последици, предизвикани от нарастващото благосъстояние.

Преди всичко развитието на три фактора предизвикваше неговото безпокойство:

а) грозящата загуба на едно разумно разбиране за възможните неща в стопанската област и изискванията на общността;

б) нарастващото влияние на обществените групи и колективи и

в) опасността от колективна, обезпечаваща държава като последица от постоянното разширяване на социалните услуги.

Особено го тревожеше бързото съкращаване на работното време. „Ние или трябва да се задоволяваме с малко или да работим повече. Трудът е, и остава основа на благосъстоянието”, така той предупреждаваше немския народ през 1963 година.

Управляващите партии изразяват одобрението си от това изказване, според протокола с ръкопляскания. Но в същото време, в което Лудвиг Ерхард предупреждава за по-нататъшно съкращаване на работното време и полага усилия за намаляване на свръхзаетостта, стотици хиляди чуждестранни работници нахлуват във Федералната република, за да запълнят празнините, възникнали от прекалено бързото съкращаване на работното време.

Лудвиг Ерхард не може да се наложи със своите политически разбирания. Неговите предупреждения остават нечути. И бъдещите поколения ще трябва да носят последиците от това развитие.

По своето цялостно политическо предразположение Ерхард не е човек на организациите. Той никога не придобива ефективно отношение към тях, дори и към организацията на своята собствена партия. По този начин на него му липсва достъпа до организацията, като феномен на една политическа партия, липсва му и тогава, когато като канцлер и председател трябва да я води.

Ерхард търпи провал в отношението си към Християндемократическия съюз и поради тази причина. Той не е съумял да съедини своите устройствено-политически идеи с властовите и организационни политически реалности на едно отворено индустриално общество. Но - и това е другата, важна страна на медала – партията и нейното ръководство също не са успели наистина да оползотворят тези идеали и тяхното устройствено значение за организацията.

Най-накрая, от решаващо значение е борбата на Лудвиг Ерхард  за правилната употреба на благосъстоянието и закрилата на свободата и на самостоятелността на отделния човек от опасностите на обезпечаващата държава.

През 1957 г. той обяснява на партията си, на Християндемократическия съюз, че е необходимо да се придаде на понятието „Благоденствие за всички”, извън неговото материално тълкуване, един нов и по-висок смисъл.

Министърът на икономиката Лудвиг Ерхард в своя дом - Тегернзее, Баварските Алпи, Германия

Ние встъпваме така да се каже в една фаза на Социалното пазарно стопанство, в която благосъстоянието на отделния човек трябва да носи нещо повече от освобождаване от материалните лишения и социална сигурност, то трябва да събужда едно ново жизнено чувство. Към материалното освобождение трябва да се прибави духовното и нравствено освобождение на човека.

Този идеалистичен образ на самоотговорния човек е идеалът на Лудвиг Ерхард в областта на стопанската и обществена политика.

Ерхард е бил убеден в следното: колкото повече отделният човек сам поема отговорност, толкова по-добри са нещата и за обществото и толкова по-ограничено е влиянието на държавата. Ерхард не иска да премахне държавата или да я редуцира до държавата – нощен пазач. Той счита силната държава за необходимост.

Но същевременно той е на мнение, че при демократични условия държавата може да бъде силна само тогава, когато тя се ограничава до изпълнение на своите съществени задачи.

Загрижеността на Ерхард е преди всичко в опасението, че колективните системи могат да развият свой собствен живот. Според него задача на политиката е да възпрепятства развитието на такъв собствен живот на колективните системи. Защото той е убеден, че трябва да се оставят достатъчно хора извън колективните системи.

С други думи, ако броят на тези, които се справят с житейските рискове със собствени сили и лична отговорност извън колективните системи (преди всичко хората със свободни професии), стане твърде малък, качеството на обществото се променя.

Практическата политика, в това число и политиката на Християндемократическия съюз, и днес е склонна по-скоро да зададе въпроса: „От какво има нужда човек и какво може да му даде тогава общността? Въпросът на Лудвиг Ерхард би звучал по друг начин: „Какво притежава  човекът, какво може да постигне с това, което притежава и какво допълнително трябва да направи общността, за да може той да се справи?”

По времето на Лудвиг Ерхард обществените групи, както и онези, които би трябвало всъщност да бъдат негови съюзници, често разглеждаха устройствено-политическите принципи – формулирам нещата в малко заострен вид – по-скоро като политическа украса, като материал за неделни речи.

Увеличава се ясното осъзнаване от страна на населението на необходимостта от устройствена рамка, на която може да се има доверие. Преди всичко последиците от модерното индустриално общество за околния свят обърнаха внимание на хората за съвкупността от  взаимни зависимости в това индустриално общество. 

Статията е част от сборника „Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето”

Съставител и преводач на сборника: Господин Тонев;

Снимки: tag24.de; pinterest.com; kas.de;