С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Кризата в Гърция през погледа на едно семейство от средната класа

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: Вестник „Зюддойче цайтунг”;Снимки: www.sueddeutsche.de;
Кризата в Гърция през погледа на едно семейство от средната класа

Трябва да станем по-активни като граждани

Кризата в Гърция доминира ежедневието на много граждани. Как те успяват да се справят с нея? Едно атинско семейство описва живота си по време на кризата. Атина, уютен 100 кв. м апартамент в тих квартал. 44-годишният архитект Василис и неговата жена, 35-годишната Зоя, психолог, имат две деца - момиче на 6 години и момче на няколко месеца. Разговор с журналист от вестник „Зюддойче цайтунг”.

Въпрос: Гърция преживява бурни времена. Как живяхте през последната година?

Зоя: Досега и двамата имахме работа. Но от три месеца Василис вече няма поръчки. И няма изгледи нещата да се подобрят. През цялата година слушахме приказките какво може да се случи и имаме чувството, че не трябва да имаме вече доверие в бъдещето. Тук никой не знае дали утре ще има работа или пари. Това е и травматично за хората тук.

Василис: Ако разглеждахме всичко това като математическо уравнение, щеше да е ясно, че сме се запътили към катастрофа. Гърция винаги се е формирала от малки семейни фирми. След присъединяването към ЕС този модел се срина.

На повърхността изглеждаше, че Гърция изпитва подем. Едно празненство, както някои казваха.

Василис: Да, на кредит. Държавата и семействата, всички вършеха едно и също нещо: започнаха да живеят на кредит. Всички мислеха, о кей, може би парите при нас ще дойдат с туризма.

Зоя: Ние никога не сме успявали да спестяваме, но винаги се справяхме добре. Едва сега осъзнаваме, че парите не стигат.

Вие самостоятелни ли сте?

Василис:Тук архитектите работят почти винаги самостоятелно и на проектен принцип. Доходите ни бяха достатъчни за един добър живот: Жилище, кола, почивка няколко дни.

Колко дни беше отпуската Ви?

Василис: По закон ние сме в отпуск около месец, но ходехме на почивка само за около 14 или 15 дни в годината, за повече не ни стигаха парите. Повечето време прекарваме така или иначе на един малък остров или в родното село на Зоя, където живеят нейните родители.

Какво си помислихте, когато чухте предупреждението на канцлера Ангела Меркел, че гърците не трябва да имат толкова големи отпуски?

Зоя: Първата ми мисъл беше: германците определено ни завиждат. Защото имаме островите, морето и слънцето. Те виждат средиземноморските страни, жизнерадостната нагласа и шума, и си мислят, че сме мързеливи, но това не е вярно. Работя по 40 часа седмично, Василис като самостоятелно осигуряващ се много повече.

Вие работите като психолог в програма за наркомани. Заплатата Ви беше ли намалена?

Зоя: Получавам около 15 процента по-малко. Преди намалението получавах 1700 евро заедно с детските надбавки.

Василис: И всичко става по-скъпо. Данъците се вдигат. Цигарите са по-скъпи с 20 процента, струват четири евро. Бензинът струва 60 процента повече, отколкото преди една година, за един литър супер се плаща 1.80 евро. Понякога си мисля, че Атина е най-скъпият град в Европа.

Защо се получава така?

Василис: Ние не произвеждаме нищо. Всичко идва отвън. Междувременно дори внасяме отвън лимони и плодове.

Били ли сте някога безработни?

Василис: Не. През 2004 г. бяхме в подготовка на Олимпийските игри. За Гърция това беше катастрофа. Наистина строителните фирми спечелиха огромни пари. Но това беше твърде скъпо за нашата бедна страна. Всичко беше лошо организирано и имаше голяма корупция.

Зоя: Корупцията все още е тук. И в здравния сектор. Не мисля, че е станало по-добре.

griechenland1

Василис: Да си безработен е лошо. Моето усещане е, че сега целият строителен сектор е мъртъв. Каквото трябваше да се направи в инфраструктурата, е направено. И страната е пълна с призрачни градове. 200 000 новопостроени къщи стоят празни. При това бях един от щастливците. Много колеги от дълго време са без работа.

Животът Ви промени ли се?

Василис: Имаме само по една заплата. Нямаме спестявания, на които да разчитаме. По-рано двамата заедно имахме доходи около 40 или 45 000 евро на година, преди облагане с данъци. Можехме от време на време да отидем на ресторант или на кино.

Зоя: Сега вече не излизаме. Ваканциите сме ги зачеркнали. В супермаркета не купуваме от скъпото сирене. В същото време имаме повече разходи за малкото дете. Вече се срещаме с приятелите си не в ресторант или локал, а по-скоро в парка или вкъщи. От ден на ден училищата стават все по-лоши. Наистина, те не струват нищо. Но са толкова лоши, че трябва допълнително да пращаме децата си на частни уроци.

Василис: В болниците нещата са същите. Ако имаш нужда от операция, държавната болница ще те кара да чакаш една година. Ако е наложително, трябва да влезеш в частна клиника. Досега беше обичайно да се дават на лекарите пари под масата.

Много млади хора сега напускат страната.

Василис: Разбира се, четирима от всеки десет души под 25 години са безработни.

Зоя: Много се говореше за поколението „700 евро”. Сега планират да намалят минималната работна заплата под 600 евро. Защо да останат тук? Това вече не е работа, това е робство, ако си млад и заплатата не ти стига да се изхранваш сам.

Василис: Фактор, който помага за запазване на стабилна ситуация, е семейството. Всеки помага на другия. Единствено заради това нямаме тежка социална криза.

Много хора живеят от спестяванията си, защото заплатата не стига.

Василис: Какви спестявания? Повечето гърци и преди имаха само дългове.

Сега някои хора искат да напуснат Атина.

Василис: Да. Ние също мислим.

Зоя: Но не е просто. Трябва да мислим и за децата. Извън Атина училищата са още по-лоши.

Какво е мнението Ви за правителството?

Василис: Изнася театрално представление. Трагедия. Трагикомедия. Досега те само спестяваха - но не проведоха нито една структурна реформа. Нито една.

Какво трябва да се промени?

Василис: Трябва да се събират данъците от богатите. На една малка група от хора принадлежи 90 на сто от благосъстоянието. Но до днес всички разходи се покриват от 90 процента от населението, които може би притежават десет на сто от националното богатство.

На политиката й липсва воля да промени това; и двете големи партии са оплетени със старата олигархия. Някога имахме крале в Гърция, дори един от Бавария. Изхвърлихме го - сега обаче имаме стотици крале и те всички искат да живеят така, сякаш са суверенът. Освен това има десетки хиляди придворни в икономиката, политиката и медиите. Цялата нация работи за тях. До днес нито един от тях не е отишъл в затвора. Нито един.

Виждате ли опасността от социална експлозия?

Зоя: Естествено. Ние все още сме добре. Но има хора, които нямат нищо за губене. Те са отчаяни.

Василис: Гърците никога не са правили много усилия за общността, а винаги само за собствената фирма или семейство.

Зоя: Това се дължи и на факта, че беше създадено лошо име на концепцията „доброволна служба”: от младите хора се очакваше като нещо естествено да работят като „доброволци” без заплащане в продължение на години за фирми и институции и те вършеха това, за да бъдат изритани през вратата. Това е експлоатация. Но сега трябва да станем по-активни като граждани.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Зюддойче цайтунг”;

Снимки: www.sueddeutsche.de;