Колин Фърт за любовта, славата, успехите и образа на английския джентълмен

Интервю с британския актьор Колин Фърт

Актьорът Колин Фърт, роден през 1960 г., спечели „Оскар” за изпълнението на ролята на заекващия британски крал Джордж VI (във филма „Речта на краля”). Колин Фърт е възприеман като олицетворение на елегантния британски джентълмен. Известният актьор е интроверт и е истинско затруднение да бъде изваден от резервираността си в разговор с журналисти. Публикуваме едно сборно, интелигентно и вълнуващо интервю с актьора Колин Фърт.

Въпрос: Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

Колин Фърт: Да, безусловно. Виждаш някого и веднага усещаш афинитет към тази личност. Тогава въпросът е дали ще се впуснеш в това и накъде то води. Ако човек е отворен, любовта може да промени цял един живот.

Кои неща според Вас съставляват истинския мъж ?

Маниерите. Това би било добро начало, не мислите ли? И костюм, който му стои добре, с подходящите към него обувки – това също няма да навреди. Що за въпроси са това? Не бих могъл да им дам отговор, ако бяхте моят психиатър. Твърдо съм убеден, че мъжете - естествено и жените - са твърде комплексни и няма как да бъдат сведени до едно или две твърдения. Такива общи банални фрази могат да бъдат намерени в книгите за самопомощ или по стените на тоалетните.

Какво означава славата за Вас?

Славата носи определени привилегии, но за това се плаща цена, която много хора подценяват. Един мой приятел, автор, веднъж ми каза, че хубавото на неговата професия е, че човек остава невидим. И тази невидимост е като свръхсила. Който има твърде много слава, губи тази сила. Има моменти, когато познатостта не е приятна. Обичам много работата си - и за съжаление, това също е част от нея.

Успехът промени ли Ви?

От време на време, да. След поредицата от филми „Бриджит Джоунс” за известно време бях във фокуса на медиите. Но това бързо се уталожи. Търсеха ме напразно на холивудски партита или на модни ревюта и в шоу програми. Изпитах на собствен гръб, колко мимолетна е така наречената слава.

На 23-годишна възраст завърших училището за актьори и имах късмета веднага да намеря работа и препитание в киното. Много от моите приятели актьори, които по това време бяха безработни, убедено мислеха, че съм успял. Но след това дойдоха десет много сухи години.

След успеха на първия филм от поредицата „Бриджит Джоунс” приятелите ми приветливо твърдяха, че Колин Фърт вече е суперзвезда. Но разбира се, това бяха глупости. Просто бях актьор, който, слава Богу, постоянно е ангажиран. И това беше крайно необходимо. Все пак имах семейство за изхранване.


Колин Фърт в ролята на заекващия британски крал Джордж VI във филма „Речта на краля”

Г-н Фърт, веднъж казахте, че всички актьори са драг куинс (мъже артисти, които представят себе си като жени, облечени в дамски дрехи). Във Вашите очи актьорската работа все пак почтена професия ли е?

Когато казах това, исках да разбия мита, че с работата си актьорите искат да спасят света или чрез изкуството си да излекуват наранената душа на човечеството. Това, обаче, е голяма преструвка! По принцип ние, актьорите, само искаме да се преоблечем и да танцуваме. И копнеем и се надяваме, някой вероятно да ни гледа.

Хамлет на сцената като актьор, който играе със страст?

(смее се) Ако така Ви харесва.

Това го казва човек, който самият някога беше Хамлет на сцената.

Да, знам, че това звучи малко самонадеяно и дръзко.

Има ли за Вас нещо, което да Ви отнема съмнението в собствената личност?

Трябва да започна да играя. С времето нервите отново се успокояват. Знаете ли какво наистина ми помага тогава? Когато получа изключително добър текст. Към него мога да се придържам. Защото всъщност ние, актьорите, често сме преценявани погрешно.

Често ни възхвалят за някоя роля, защото текстът, който казваме, е феноменално добър. И ни изхвърлят в кофата за боклук, само защото трябва да кажем някоя глупост. В края на краищата ние сме само рупорът на автора. Представяме думите, които някой друг е измислил. Не твърдя, че да играеш Хамлет е лесно. Но като актьор човек получава цял космос от възможности по пътя. И съвсем между другото – интелекта на Шекспир - което, разбира се, не е най-лошото.

Защо всъщност искахте да станете актьор?

Когато бях на 14 години, гледах Пол Скофийлд като Томас Мор във филма „Човек на всички времена”. Това беше откровение за мен. Видях как чрез актьорството може да се представят и споделят велики истини.

Това не противоречи ли сега на философията Ви „драг куин”?

Не непременно. Разбира се, в актьорско изкуство има различни нива. Много хора мислят, че основното е да слагаш различни маски. Но една от големите привилегии на актьора е по-скоро, да сваля маската. Това съдържа в себе си нещо невероятно освобождаващо, в най-истинския смисъл на думата. Естествено, това е парадокс: вмъквам се в един чужд образ, за да разкрия и изповядвам самия себе си. И това винаги е акт на ходене по тънко стоманено въже във въздуха.

Но, разбира се, с голяма предпазна мрежа.

С малка. Да сваляш панталоните си пред публика не винаги е съвсем лесно. Но признавам, че това се случва в контекста на една роля, на едно представление. От друга страна, така човек може да се отвори широко емоционално и да се покаже гол и беззащитен.


Колин Фърт за любовта: Ако човек е отворен, любовта може да промени цял един живот.

В реалния живот всички имаме своите защитни механизми. Тогава всички носим маски. Например тук, сега: Вие маската на интервюиращия, аз - маската на интервюирания. По време на създаването на един филм - и като човек получавам убежище, докато продължават снимачните дейности.

Актьорството като експериментална лаборатория?

Абсолютно. Ако нещата вървят добре, мога да се разгърна напълно и изцяло ...

... защото не е действително сериозно?

Да и не. Както казах, това е парадокс. Но искам да изтъкна и един друг аспект, защо обичам толкова много да съм актьор. В коя друга професия се работи в толкова тясно сътрудничество с актьори, режисьори, осветители, оператори, електротехници, шивачи, гримьори, дърводелци и дизайнери на костюми? Намирам това за страшно завладяващо и много обогатяващо.

Нека поговорим за един друг аспект: за мнозина Вие сте първообразът на изискания английски джентълмен.

Наистина не мога да осмисля този образ. Също така изобщо не знам, какво точно трябва да означава това. Диня, чадър и вестник „Таймс” под мишница? Леко ексцентричен, чудат британец със задръжки? Дължа това главно на ролята си на Марк Дарси във филмовата поредица „Бриджит Джоунс”.

Харесва ли Ви ли да живеете в Лондон?

Много. Лондон е космополитна метрополия. Като дете обикалях много по света. Родителите ми работеха като учители в Африка и Америка, а по-късно и в Англия. Признавам: от време на време пия бира в типичен английски пъб. И харесвам ястия с къри.

А как се чувствате днес?

Сигурно по-добре, отколкото преди 20 години. Дължи се предимно на това, че все още мога да работя като актьор. Понякога срещам случайно хора, с които ходех в училището за актьори и много от тях от дълго време са безработни или работят друга работа. Благодарен съм наистина, че съм един от оцелелите. Преди всичко това е свързано с късмета. Изобщо не се преструвам.

Не вярвате в това, че в крайна сметка качеството все пак се налага?

Мисля, че това е илюзия. Колко изключително талантливи художници без късмет стоят зад Ван Гог? Колко неуспели писатели зад Оскар Уайлд? Колко рок групи зад Ролинг Стоунс, които не са успели, защото им е липсвала щипка късмет?

Източник: ksta.de: instyle.de;

Превод: Господин Тонев;

Снимки: the-talks.com; enigma-mag.com; hampshirechronicle.co.uk; filmaffinity.com;