С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Канцлерът Конрад Аденауер – портрет на един държавник и неговата епоха

Автор: Превод: Господин ТоневИзточник: kas.de/en/konrad-adenauerСнимки: welt.de; sueddeutsche.de; welt.de;
Канцлерът Конрад Аденауер – портрет на един държавник и неговата епоха

Конрад Аденауер и чувството за собствено достойнство

Конрад Аденауер (1876-1967) е първият канцлер на Федерална република Германия. През 2003 г. Конрад Аденауер е избран от гражданите на Федералната република за най-великия германец на всички времена. Публикуваме откъси от книгата на Георг Шрьодер „Конрад Аденауер - портрет на един държавник и неговата епоха”. Георг Шрьодер е журналист от вестник „Ди Велт” и отразява дейността на правителството, начело с канцлера Конрад Аденауер, в тогавашната столица на ФРГ Бон:

Този мъж, който стана федерален канцлер едва на 73 години, когато други хора насочват вниманието си към смъртта. С това той започна своя втори живот и се превърна в историческа фигура. Конрад Аденауер никога не е пушил. Слабите бели дробове на младия мъж може би са били причината да не пуши. Вероятно и поради това той изпитваше неотложна потребност от свеж въздух. В работната му стая в Рьондорф (селище, разположено срещу Бон, на отсрещния бряг на река Рейн, където живее Аденауер) един прозорец е трябвало да бъде постоянно отворен.

Младият мъж е бил изключително умерен в употребата на алкохолни напитки. Разбира се, федералният канцлер ценеше доброто вино, той беше познавач на добрите немски вина. Аенауер винаги имаше мяра, но можеше и да пие с часове, без да му личи ни най-малко. С това той искаше да демонстрира на събеседника си, че каквито и опасения да храни заради възрастта му, той все още е силен, жилав, упорит и издръжлив.

Обноски и правила на благоприличие

Облеклото му беше подчертано коректно. Най-често Аденауер носи тъмни сака с едноредно закопчаване и дискретни вратовръзки, подбрани с вкус. Обувките са лъснати винаги до блясък. Зле облечени министри са неприятни на канцлера. Маловажно? Естествено, но все пак характерно за една страна от същността на Аденауер.

Този мъж човек обича обноските и правилата на благоприличие. Сдържана, ненатрапчива форма в поведението, облеклото и околните, която свидетелства за респект пред себе си и пред другите. Това, както и твърдият нрав и мъчният характер, сухата яснота на израза и неблагоразположението спрямо патоса въздействат така, сякаш той е германец от Севера, въпреки че е изцяло син на Рейнска област.

… „Да убеждава другите хора - в това беше силата на моя баща и той упражняваше това изкуство дори и в най-тесния семеен кръг”, казва най-големият син на Аденауер, който също се нарича Конрад. По този начин той поддържаше и у нас, децата, фикцията за пълната свобода. Защото всички съвети, които ни даваше, бяха добре обосновани. Но в действителност той господстваше абсолютно като библейски праотец”.


Конрад Аденауер по време на предизборната кампания през 1961 г. произнася реч в град Бамберг

Патриархът властва не само в семейството

Тук се натъкваме на думата за абсолютно господстващия баща. Патриархът властваше не само в семейството си, но и във Федералната република. Неговото чувство за собствено достойнство имаше голяма сила на въздействие и дори днес пленява някои политици, въпреки че деветдесетгодишният мъж вече не може да упражнява никаква власт (книгата е публикувана през 1966 г., Аденауер вече не е канцлер).

Чувството за собствено достойнство и търпението със сигурност са най-ярко изразените качества на Аденауер. „Трябва да оставим нещата да се развиват търпеливо”, му казал неговият баща. Аденауер никога не забравил тези думи.

Конрад Аденауер обичаше властта през цялото време. Той беше обигран, врял и кипял в политическите неща. Ето някои от неговите разбирания: „Професията на политика не е нещо насърчително тъкмо за един християнин”.

Или: „Познавам много видове истина - обикновената, чистата и неподправената истина”. „Успехи в политиката се постигат, когато можеш да седиш по-дълго от другите”.

Доморасли рецепти? Възможно е. Тези сентенции на Аденауер не блестят от духовитост, не са подходящи и за училищни читанки. Но все пак те говорят малко за хитростта, жилавостта и силата на волята на политика Аденауер. Който знае, че в тези времена никой не може да бъде държавник, ако най-напред като политик не извоюва власт.

Религия и отношение към политиката

При все това той има морално отношение към политиката. Стреми се към властта не просто заради самата власт, а заради отечеството и хората си. Нещата можеха да бъдат другояче, ако Конрад Аденауер не беше дълбоко вярващ християнин-католик.

Всяка неделя в 10 часа той посещава тържествената литургия в енорийската църква в Рьонсдорф. Всяка неделя Аденауер ходи пеша в църквата, в която няма седалки за първенците. В края на една пейка в средата на църквата винаги има едно свободно място за него.

Но този католик никога не е бил клерикал. Той не допускаше политиката му да се определя от църквата. „Достойно за съжаление недоразумение на много християни-евангелисти е, че при нас, католиците, една духовна сила била висшата инстанция. И при нас съвестта взема последното решение, а при конфликт винаги ще взема решение, опирайки се на съвестта. Това е поведението, което църквата изрично изисква от нас”, казваше Аденауер.

Тогавашният президент на Бундестага Херман Елерс, протестант, казва: „Старото правило, че нашите братя католици от кардинал нагоре вътрешно са протестанти, е валидно и за Аденауер.” Това са малко самодоволни думи - и те могат да са верни или не. Но то е видно от чувството за собствено достойнство на Аденауер и от неговата никога неизказана, но по време на цялото му канцлерство ясно различима воля, че не търпи политическо влияние на клира в тежката ежедневна работа на политиката.


Аденауер получава цигулка като подарък, предизборна кампания 1957 г.: Бих предпочел да бия барабана!

 „Но ти във всичко бодърствувай”

Библейските думи - „но ти във всичко бодърствувай” - могат да намерят своето въплъщение в Конрад Аденауер. Той е мъж на разумните, трезви думи и враг на всяко остроумничене и извъртане. Служители, чийто доклад е бил твърде „цветен”, не получаваха често възможност да докладват при канцлера. Всичко трябваше да бъде изложено по възможност най-сбито и ясно на една, най-много на две машинописни страници за информиране или решение.

Този мъж е надарен с непогрешим усет за същественото. Конрад Аденауер е скептик и реалист. Той беше отвикнал от всички превъзнасящи представи, от всички мечтания. Самият Аденауер никога не беше посягал към звездите, към невъзможните неща. Когато беше обречен от националсоциалистите на бездействие, през всичките тези години, както по-късно каза веднъж, е виждал само една цел пред себе си: той искал да стане отново кмет на Кьолн.

А веднъж Аденауер, скептичният реалист, така характеризирал един депутат от Християндемократическия съюз: „Милият, той е идеалист, но съпругата му, напротив, е една съвсем разумна личност.”

Музика, литература, странстване

Конрад Аденауер никога не е свирил на музикален инструмент. Но той има силно влечение и към музиката. Цени високо Хайдн, Шуберт, Моцарт, Чайковски, по-малко Бетховен. Често Аденауер има навика след вечеря да пуска плоча с музика. В музиката той търси отпускане от напрежението.

Това е още по-вярно за четенето при Аденауер. Интелектуалците ще се удивят, когато чуят, че той посяга с удоволствие към криминални романи. Това, което Конан Дойл е бил за Бисмарк, това е Агата Кристи за Аденауер. Но и Йозеф Конрад принадлежи от десетилетия към любимите му автори.

По-рано Аденауер  странстваше много пеша, по цял ден обикаляше с раница през горите. Днес той предпочита по-скромна разходка, която допълва с играта „боче”. В Каденабия, на езерото Комо, той се запозна с тази игра, която носи удоволствие на всички италианци.

… Мъчителен и уморителен е бил възходът на този мъж, който никога не загуби търпение. Когато Бисмарк починал (през 1898 г.), Конрад Аденауер вече е бил референдар (стажант с академично образование). Той се е формирал като личност във Вилхелминската епоха. Минал през времето на Германската империя, Ваймарската република, през „Хилядолетния райх” на Хитлер, той се издига в една ера, на която самият той даде името – ерата на Аденауер.

Това ли е представата, която според видни съвременници Конрад Аденауер е създал с цялостния си облик - представата за здрава скала от далечни времена?

Източник:  Konrad Adenauer „Porträt eines Staatsmannes und seiner Epoche” C. Bertelsmann Verlag, Gütersloh 1966

Превод: Господин Тонев;

снимки: welt.de; sueddeutsche.de; welt.de;