Йохен Шрекер: Семейни ценности, възпитание, родители, обвързващи правила

 Разговор със семейния консултант Йохен Щрекер

Публикуваме интервю със семейния консултант Йохен Шрекер за списание „Фокус”.

Въпрос: Както често се казва, днешните родители не са в състояние да предават ценности на подрастващите. Ще се съгласите ли с това твърдение? Йохен Щрекер: Има голяма обърканост в това, което родителите очакват от детето си и което изискват от него. Изобщо в осъществяването на възпитанието. Движението на поколението от 1968-а година постави под съмнение много ценности, което също беше важно. Сега е необходимо да се състави собствен корсет от ценности. А връщане назад към старите норми вече не е възможно. Важно е да се види, че може да има конструктивни йерархии, също и в семейството. Че родителите имат думата и децата трябва да бъдат водени, казано в положителен смисъл.

Как възпитанието може да функционира без да е авторитарно? Родителите могат да посочат, че всеки член в семейството трябва да свърши определена работа. Те самите ходят на работа, децата имат задачата да ходят на училище или на детска градина и да вършат определени неща. Ако например синът трябва да почисти машината за миене на съдове, той може да отиде да играе футбол, само ако е свършил работата. Това би било едно логично следствие, а не наказание.

Защо на много родители им е трудно да наложат такива правила? Днес ние живеем в свят, в който има малко обвързващи правила и граници. При това ориентацията е загубена. В допълнение, много семейства живеят напълно изолирано. Социалните отношения, а така също и социалната регулация и възможността за обмен, липсват.

Дали това се дължи на изискваната гъвкавост за професионалната дейност?

Това е голям проблем. Преди време децата, когато се скарат с родителите си, прескачаха при баба или леля. Днес тези неща трябва да бъдат заменени от социална мрежа, която обаче често не съществува.

Дали причината не е ежедневният стрес, когато хората не поддържат социални контакти?

Със сигурност това е една от причините. Резултатът е, че семействата постигат всичко с пазарлъци - един огромен натиск!

Кой го усеща повече - децата или възрастните?

И двете групи. При някои единият от родителите пет дни в седмицата въобще не е в семейството и през почивните дни всичко трябва да е чудесно. Как е възможно? Всичко това е толкова претоварено с очаквания!

Тоест, хората мечтаят за перфектния семеен живот?

Те искат да го направят непременно добър, всички. Но би било по-добре да имат смелост за несъвършенство. Ако нещо не се получава, би могло да се седне заедно с децата и да се каже: стана пълен провал, съжалявам. Трябва да намерим други начини.

Защо на някои родители им е толкова трудно да се наложат? Мнозина казват - не искам да съм толкова строг, колкото бяха моите родители. Други не искат да фрустрират децата си. Например, когато са гузни, защото често отсъстват заради професионалните си задължения.

Съвместното време трябва да бъде изцяло хармонично? Това може да е реакция. Други имат усещането, че получават признание, само когато са мили. Ние, родителите, обаче, имаме ангажимент да бъдем понякога необичани от децата си. Децата имат нужда от граници, за да не се блокират в развитието си.

Хуморът помага ли? Безусловно. За съжаление, чувството за хумор е ресурс, който намалява.

От пет години насам кабинетите за семейно консултиране отбелязват постоянен наплив ... Ново явление е масивността на трудностите. Ако семейството е разтревожено за финансовото си състояние, е твърде лошо да се каже на хората: сега трябва да видим как общувате по принцип помежду си. Тогава те отговарят: знаете ли какво, в момента имаме други грижи. А именно, как да се оправим с парите до края на месеца.

Наистина някои реагират с душевни проблеми или с пристрастяване. Доста деца в такива случаи се грижат за цялото семейство, внимават за братята и сестрите, пазаруват. Защото никой не трябва да разбере нищо.

Децата се срамуват от неволите на родителите си? Да, и тук само мога да подчертая колко е важно да се изградят приятелства, да се разполага със социална мрежа. Това сигурно не помага срещу финансовата ситуация, но помага срещу свличането в депресията. Ценностите, основани на приятелски отношения, се предават и на децата – когато успееш да разубедиш другите, когато ги признаваш и цениш. Когато си помагате взаимно.

Как семействата преодоляват най-добре естествени времена на криза като пубертета? Най-напред: кризите по време на отделяне от дома са съвсем нормални. Това е време на ориентация, когато се проверяват границите. Но трябва да знаете с кого и къде юношите прекарват свободното си време и да проявявате интерес към това.

Естествено, младежите намират това за напълно еснафско и ограничено. Или пък се оплакват, че никога не им се позволява да правят нещо. Разбира се, има ожесточени караници. Това вече е в реда на нещата.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Фокус”;

Снимки: teckbote.de; testedich.de;