CAO.bg :: Ценности и общност

Елизабет Ноел-Нойман: Ценности на Социалното пазарно стопанство на Ерхард

Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард

Предлагаме мнение на професор Елизабет Ноел-Нойман, родена през 1916 година, основател на Института за проучване на общественото мнение „Аленсбах”, за ценностите и смисъла, които изразява Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард.

Колкото по-дълго време народите притежават свобода, толкова по-високо я оценяват – това може да се изследва от примери за Америка, Англия, Франция и да се докаже днес с методите на допитванията. Обратното, при народи, които са се избавили от диктатурата, на първо време не се среща възторжено отношение и въодушевление от свободата. Защо свободата става все по-ценна, колкото по-дълго я имаш? Това би било важно да се разбере, тогава човек ще бъде в състояние да обясни какво съставлява превъзходството на Социалното пазарно стопанство.

В един от първите научно контролирани експерименти в сферата на психологията през 1897 година Норман Триплет (един от пионерите на социалната психология) изследва влиянието на конкуренцията. В първата част на експеримента била поставена задачата на деца, на възраст между десет и дванадесет години, да навиват на ролка връвта на въдица и постижението било измервано за време.

Във втората част на експеримента била създадена ситуация на конкуренция. Сега в помещението били сложени по едно и също време повече деца и били подканени да навиват връвта. Изведнъж целият процес тръгнал двойно по-бързо.

Това е била мисълта за разгръщане на силите чрез конкуренция. Пък и не само чрез конкуренция. Това показват изследвания на института „Аленсбах” от началото на седемдесетте години на тема „свобода на вземане на решения” на базата на субективното чувство за свобода на работното място.

Открояват се такива дълбоки зависимости и взаимодействия между субективното чувство за свобода на работното място и радостта от труда, на чувството за здравословна бодрост и веселото разположение, че различната производителност и качество на живот на отделните общества, които предлагат на отделния човек повече или по-малко от това свободно пространство, могат да бъдат обяснени като следствие от тези зависимости.

Тези резултати бяха многократно публикувани, но не се радваха на особен интерес, те бяха „несвоевременни”. И за Лудвиг Ерхард също се казваше, че е „несвоевременен”. Само неговата харизма можеше да преодолее липсата на интерес за свободата. Алексис дьо Токвил (френски публицист, политик и историк, виден представител на политическата философия) някога е писал, че копнежът за равенство е започнал след 1000-та година и на всеки петдесет години благородникът е слизал надолу по социалната стълбица, а обикновеният човек се е качвал нагоре по стълбицата, и днес, той пише това през 1835 година, те почти стоят на едно равнище.

Равенството, това е мечтата, утопията за щастие. Това е справедливостта, разбирана съвсем просто като равенство, не като равенство на възможностите, а като фактическо социално равенство. Разликата за населението е твърде тънка, нещо, което може да се покаже и с изследвания на общественото мнение. Социалното равенство, това е изцяло проявеният дух на времето на това столетие.

Кое е хубавото на равенството? Равенството е приютеност, обезпеченост, близост, топлина, ние – чувство, човечност.

Не е някакво чудо, че при тези обстоятелства всичко води натам, смисълът на Социалното пазарно стопанство все повече и повече да се тълкува като „преразпределение”. А климатът на общественото мнение кара политиците да поставят пазарния механизъм колкото е възможно на по-заден план.

Искането за социална сигурност е широко разпространено и в западните части на Германия, но преди всичко в източната част на Германия то е ненаситно. „Социално пазарно стопанство”. Тази словесна форма е измислена, за да изрази равновесието между силите на пазара и социалната закрила. Равновесие? Това източногерманското население не може да разбере.

Още през 1971 година философът от Франкфуртската школа Макс Хоркхаймер (немски социолог и философ) в един доклад за Шопенхауер беше заявил в Цюрих: колкото повече равенство, толкова по-малко свобода; колкото повече свобода, толкова по-малко равенство.

Това са големите невидими полюси, които държат в напрежение десните и леви ценности не само в Германия, а и във формираните по западен образец демокрации по целия свят:

Равенството е лява ценност, справедливостта е разбирана като социално равенство. Сигурност, защита чрез колектива, близост, топлина, човечност, спонтанност - това са леви ценности.

Свобода в смисъл на свобода на вземане на решение, постижение, икономически успех, конкуренция, риск, етика на отговорността, самоотговорност, самодисциплина, право и ред, дистанция, неравенство, подчертаване на различията, способност за свързване - това са десни ценности.

Тъй като във втората половина на столетието духът на времето в Германия се е установил вляво, било е неизбежно, че Ерхард е изглеждал „несвоевременен” и „анахроничен”, един „борец срещу потока на времето”. И погледнато само от този план може да се разбере, че налагането на неговата идея за Социалното пазарно стопанство действително се равнява на чудо, едно икономическо чудо в нов смисъл.

Несигурното в мечтата за щастливата утопия на равенството е, че равенството не прави хората щастливи. Михай Чиксентмихай ( професор по психология в университета Claremont в Чикаго) на основата на хиляди анализирани случаи стига до резултата, че чувството за щастие – не моментното, а щастието като един вид основно чувство – възниква само чрез активност, чрез полагане на усилия и чрез развитие на собствените сили. „Само по околни пътища се стига до щастието.”

Тук отново трябва да се вземе предвид връзката между свободата за вземане на решения и активизирането и развитието на собствените сили. Нека да си припомним резултатите от въздействието на субективното чувство за свобода на работното място: „Сутрин се чувствам свеж и бодър”, казват 44 процента от работниците, които изпитват голямо чувство на свобода на работното място. От хората с ниски стойности на субективно чувство за свобода само 25 процента заявяват, че сутрин се чувстват бодри.

Но това може да бъде потвърдено и с обективни данни, например с броя на болничните дни през годината или с общи изследвания на климата в предприятието: работници и служители с високо субективно чувство за свобода помагат много по-често на колегите, които не могат да се справят с някоя задача.

Сигурно е, че Лудвиг Ерхард е имал предвид въздействието на свободата, така както то се показва на работното място, мислил е за разгръщането на силите и така е предизвикал благосъстояние за всички. Вероятно рухването на социалистическите системи може да се обясни и с пасивността на населението, причинена от равенството и липсата на свобода.

Не е достатъчно да оправдаваме Социалното пазарно стопанство с успеха. То трябва да бъде обяснено на населението. Кой информира за Социалното пазарно стопанство, кой го обяснява. Медиите не разглеждат това като своя задача.

Професор Елизабет Ноел-Нойман;

Превод: Господин Тонев; със съкращения от: Soziale Marktwirtschaft als historische Weichenstellung, Bewertungen und Ausblicke, eine Festschrift zum hundertsten Geburtstag von Ludwig Erhard;