Европейски ценности – кои са те: сборът от Атина, Рим и Йерусалим

Размисли за европейските ценности

Публикуваме размисли на журналиста Александър Кислер от списание „Цицеро” на тема: „Кои са нашите европейски ценности”:

В Договора от Лисабон Европейският съюз се възприема изрично като „общност на ценности”, Хартата на основните права на Европейския съюз също е построена „на основата на общи ценности”. Но какво точно представляват тези ценности?

За да можем да отговорим на въпроса какво представляват „нашите ценности”, най-напред трябва да отговорим на много по-трудния въпрос - кои сме „ние”. „Европейските ценности” ценности на Оксидента ли са, ценности на Запада или ценности на днешна Европа? Тоест, ние, които си задаваме този въпрос, какви сме - австрийци, българи, белгийци, французи, германци или „граждани на Европейския съюз” или дори „граждани на света”?

Въпрос на идентичността

Въпросът за европейските ценности е въпрос на европейската идентичност. Това го прави толкова труден, въпреки че все пак в късната модерност придобихме навика да говорим за отворени идентичности, флуидни личности и мултиперспективен достъп.

Ценностите, обаче, са гранични понятия. Те ограждат областта или общността на тези, които са си дали същите ценности и са решени да ги наложат.

В разговора за „универсалните ценности” проблясва знак на произхода, който релативизира понятието. Дори самото убеждение, че съществуват универсални ценности, отличава тези ценности именно като ценности на Запада.

И така, какво е Западът? Западът е, философско-исторически погледнато, сборът от Атина, Рим и Йерусалим. Западът е пространството на тези, които смятат като безусловни за разглеждане следните въпроси: атинският въпрос за доброто, римският въпрос за справедливото и йерусалимският на Исус за истинното - вчера, днес, утре.

Западът е там, където се разговаря общностно и миролюбиво за доброто, за справедливото, за истинното във възобновяващо се ново начало - при това без да се пренебрегва нито една от тези три категории. Не може да съществува справедливост без истина, добро без право, истина без добро: тази преплитаща се триада от ценности характеризира Запада.

Единствено провъзгласяването на ценности не предпазва

Западът, построен върху наследството на Атина, Рим и Йерусалим, е резултат едновременно на две революции – най-напред американската, а след това и френската. Както Декларацията за независимост на Съединените американски щати от 1776 г., така и Френската революция от 1789 г. провъзгласиха човешките права като „секуларизирани християнски ценности” (Хайнрих Аугуст Винклер), които обаче в програмно отношение не конституират специфично християнска, камо ли теократична държава.

Всеки човек може свободно да се стреми към щастие и сигурност. Хората са „свободни по рождение и равни по права”. Това разбиране не предпази френските революционери, започвайки от 1792 г., да направят завой към модерен национализъм. Виждаме: провъзгласяването на ценности не предпазва от практикуването на варварство.

При все това в многообразното променчиво взаимодействие между Европа и Северна Америка в края на 19-ти век възникна валидният до днес западен принцип на разделение на властите, върховенство на закона и демокрация. Как стоят днес нещата около този западен принцип?

В Лисабонския договор от декември 2007 г. Европейският съюз се разбира изрично като общност на ценности. Щекотливото понятие се появява четиринадесет пъти. Цел на съюза е „да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи”. Поредицата от ценности гласи: „Зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на правата на човека”.

По-късно в „Хартата на основните права на Европейския съюз” се посочва, от една страна - по-прагматично, от друга - по-дръзко, че „на основата на общи ценности”, трябва да се постигне „мирно бъдеще”, така че народите  да „създават все по-тесен съюз помежду си.”

Тези формулировки днес вече не са валидни. Все по-тесният съюз („ever closer union”) дори вече не се изисква от Европейската комисия. Човек е радостен, че донякъде целостта се запазва, въпреки Брекзит, въпреки Вишеград.



Европейските ценности в криза

Европейските ценности са в криза, тъй като европейската идентичност е станала по-несигурна от всякога. Съществува ли тя изобщо? Днес периферията изтласква центъра, метрополията - континента, регионът - нацията. Който иска да се добере до ценностите, трябва да създаде място за идентичността.

Европейските ценности са в криза и затова, защото общото благо не фигурира в Договора от Лисабон и се появява само веднъж в Хартата на основните права, в член 17, който третира правото на собственост: „Ползването на собствеността може да бъде уредено със закон до степен, необходима за благото на общността.” Общото благо поставя граница на правото на собственост.

Общото благо като основа

Общото благо, в класическата формулировка на мъдрия мъж на Оксидента Тома Аквински, взема под внимание факта, че „добрината на всяка част винаги зависи от съответствието с нейното цяло... Сега, когато всеки човек е част от гражданска общност, е невъзможно да бъде добър, ако не отдава заслуженото на общото благо.”

Също и общността, а и регионът, нацията, континентът не могат да бъдат добри, ако пренебрегват общото благо. В това отношение може да се каже: европейските ценности имат бъдеще, ако наново се развие европейска идентичност на основата на общото благо. Тъкмо в условията на бежанските и миграционни движения на 21-ви век Европа ще стане Европа, в която се зачита общото благо. Или Европа ще е била.

Публикуваме и няколко коментара на читатели по темата европейски ценности:

1.По мое мнение позоваването на „ценности” са празни приказки, доколкото почти всички ценности в крайна сметка се свеждат до парите. Обикновено ценностите могат да се купуват, особено във времена, в които икономизмът е водещата идеология. За мен спецификата на Европа е и остава Просвещението.

2.Фарисейщината е първата европейска ценност. Френската революция провъзгласи човешките права и след това гилотинира стотици хора за нищо. Джордж Вашингтон и Бенджамин Франклин включиха в американската конституция измислените в Европа човешки права и ги възхваляваха. А при това и двамата притежаваха роби.

Европейските колониални сили – Великобритания, Франция, Испания, Нидерландия, Португалия, Белгия – са обявявали по целия свят коренното население за своя собственост, чувствали са се в правото си да го експлоатират безмилостно или дори физически да го унищожават и при това са се възприемали като хора, носители на култура и добри християни.

3.Тази европейска общност е чист продукт на елитите. Тя не е нито икономическа общност, нито социална общност, нито общност на ценности. Ако тя иска да стане нещо, би трябвало да се опита да изгради една демократична основа. Разбира се, ЕС знае, че тогава би изглеждал различно!

4.Гъвкави ценности? Общите ценности са от съществено значение за съвместното съществуване. Общността обаче трябва да постига съгласие по тези ценности. Това беше по-малко проблематично, докато християнските ценности в Европа бяха общ консенсус. Днес някои политици очакват, че в рамките на имиграцията ценностите ще бъдат предоговаряни в постоянно променящата се общност.

Не са ли ценностите в същността си нещо „трайно”? Какво се случва, ако по-големите части от новата общност донесат със себе си съвсем други ценности, които са несъвместими с предишните? Възможна ли е при тези обстоятелства (социална) общност?

5.Това са празни приказки и те са като „Liberté, Egalité, Fraternité” (свобода, равенство, братство) – колко струват те днес? Няма европейска идентичност, нейните ценности се състоят от икономически интереси и политическо пресмятане. Точно това е проблемът: интересът към Брюкселска Европа от страна на гражданите е нисък, за разлика от 50-те години, когато все още се казваше: трябва да изградим Европа.

Има единствено нещо като обща европейска култура; при това трябва да внимаваме, тя да не бъде унищожена от външни влияния, трябва да я запазим, дори и безотговорни, наивни, простовати протагонисти да проповядват отворени граници. А миграционните вълни също са и предизвикателство за европейските имунни сили.

6.Винаги, когато чета за европейски ценности, се смея заради лицемерието. Атина, Рим, Ерусалим. Но примесени с Рияд. Тези неща сходни ли са? Всеки човек или всяка култура имат различни ценности. Неолибералите залагат изцяло на ислямските ценности. Това е останало от ценностите. Атина, Рим и Ерусалим - да се слушат тези думи от фанатични неолиберални защитници на исляма, е гротеска.

Източник: cicero.de; със съкращения;
Превод: Господин Тонев;
снимки: alexander-kissler.de; worldview.stratfor.com;